Няма как такава селекция да мине без Франк Ъндърууд и неговата "Къща от карти". Последната голяма роля на Кевин Спейси, преди да бъде низвергнат от #MeToo движението определено заковава вниманието. Сериалът представя сенаторът демократ и Франсис (Франк) Ъндърууд веднага след президентските избори в САЩ. Франк е важна фигура в Демократическата партия, но новият президент демократ го пренебрегва за Държавен секретар. Това развързва ръцете на безскрупулния политик, заедно с не по-малко коварната му съпруга Клеър (в ролята - Робин Райт), да задействат машинациите си и да се прицелят към най-високия пост в страната - този на президента.
Сериалът е пълен с житейски цинизъм, макиавелистки опортюнизъм, жлъч и безкрайно силни монолози, които главният герой отправя към зрителя. Шоуто е брутален шедьовър, макар да има няколко слаби сезона. И все пак сериозно петно падна върху него след обвиненията към Спейси, че си е позволявал крайни волности с млади мъже и е злоупотребявал с власт.
Шоуто с Кевин Спейси всъщност е само американска версия на сериала BBC от началото на 90-те, който на свой ред следва романите със същото име на бившия съветник на Маргарет Тачър - Майкъл Добс. Тук главен герой е Франсис Ъркърт - един от лидерите на Консервативната партия, който се готви да поеме важен пост в първото правителство след Маргарет Тачър, но само за да разбере, че новият партиен лидер и премиер - Хенри Колингрич, го е изиграл и предпочита да го остави като важен деец в парламента. Ъркарт, разбира се, е бесен и заедно със съпругата си Елизабет задействат сложен план, който да изведе Франсис на премиерския пост.
Макар първите сезони на двата сериала да се доближават като история, в последващите си сезони те се различават, като Ъркърт се сблъсква с нов монарх и със стар свой враг от миналото си на войник. Нивото на цинизъм обаче и тук е доволно високо, а Иън Ричардсън е великолепен в главната роля на манипулативен и жесток политик, който няма да спре пред нищо, за да изпълни целите си.
Малко преди британския House Of Cards да се появи по екраните, един друг политически сериал чертае "истината" за това, което се случва по коридорите на Уестминстър - "Да, г-н министър". Комедийният сериал е една от най-добрите политически сатири правени въобще някога, като самата Маргарет Тачър се шегува, че сценаристите на шоуто имат свой човек във властта, който им дава информация какво и как се случва в управлението на Великобритания.
В основата на историята тук е Джим Хакър - млад политик, на който е обещано да стане министър. Политическите игри обаче го пращат на мястото, известно като "гробището за политици" - Министерството на държавната администрация. Там той трябва да работи с личния си секретар Бърнард и с манипулативния и хитър главен секретар на министерството - сър Хъмфри, който реално управлява цялата държавна администрация. Това, което следва, са много шеги, комични и неудобни ситуации и игра на надцакване между министър и главен секретар.
В по-късните сезони на шоуто - Джим Хакър успява по случайност да стане премиер и да се сблъска вече с още по-големи и нелепи проблеми от политическия живот на Великобритания. Едно е сигурно - Yes, Minister и до днес остава един от най-гениалните британски комедийни сериали.
За разлика от циничния House of Cards, The West Wing дава един доста по-позитивен облик на Белия дом. Това шоу от старата школа, преди да дойде модата на антигероите, ни представя как работи администрацията на президента на САЩ, поставяйки президента Джосия Бартлет и съветниците му в ролята на "добрите". Те всеки ден се сблъскват с интересни проблеми и тежки кризи, минават през морални дилеми и взимат тежки решения.
Шоуто всъщност е доста интересно, залагайки повече на човешката страна на политиците и техните проблеми, отколкото да се гмурка дълбоко в самата политика. Не се спестяват мръсотията, компроматите или тежестта на политическия живот, но въпреки това и не се преекспонират, както става в "Къщата от карти" на Франк Ъндърууд. Сериалът е комплексен и ако силният американски елемент не ви е голям проблем, определено си заслужава да бъде прегледан.
Датският сериал обединява в себе си позитивният образ от "Западното крило" с циничната, реална политика на House of Cards, при това в състояние на парламентарна демокрация с многопартийна система. В центъра на историята е Биргите Нюборг - лидерката на малката центристка формация "Умерената партия". Един голям скандал с водещата дясна Либерална партия, както и една прочувствена реч на Нюборг я поставят в позиция, в която въпреки ниския си брой депутати, тя може да оглави правителството на страната. Но това не е лесна работа, а с успехите в политиката идват и враговете, които са готови на всичко, за да я сринат със земята. Да не говорим за това колко труден се оказва семейният живот на един премиер. А дори не сме започнали с проблемите, които една държава може да произвежда на ежедневна база.
За целта Биргите Нюборг може да разчита на верните си помощници, както и на един доста порочен, но невероятно интелигентен спин доктор - Каспер Юл (в ролята Пилу Асбек, познат ни като Юрон Грейджой от "Игра на тронове"). Междувременно обаче сериалът дава поглед и към света на журналистиката, където една телевизия се опитва да отрази възможно най-адекватно и задълбочено политическите процеси.
Borgen е един от най-добрите европейски сериали от последните 10 години и си заслужава да му дадете шанс.
Великобритания е родината както на парламентарната демокрация, така и на някои от най-интересните сериали, особено когато става въпрос за политика. Тук Хю Лори (вездесъщият д-р Хаус) влиза в ролята на Питър Лорънс - политик, популист със собствено радио предаване и министър на правосъдието в консервативното правителство. Звездата на Лорънс е изгряла ярко и нищо не може да спре растящата му политическа кариера. Той точно е спечелил дело за клевета срещу вестник, обвинил във финансови измами като министър на транспорта, и сякаш нищо не може да го спре. Или почти нищо...
Когато една по една тайните на министъра започват да излизат на бял свят, става ясно, че трупането на врагове в един момент винаги се връща да те захапе отзад. А Лорънс започва сам да се оплита в лъжите си. Това е една история за много власт, корупция и моралните дупки на политиката. А Хю Лори е великолепен в ролята на упадъчен политик - колкото симпатичен и привлекателен за зрителите, толкова и болезнено отвратителен.
Връщаме се на територията на САЩ, където във Вашингтон оперира една от най-способните и умели "фиксърки" в политиката - Оливия Поуп (в ролята - Кери Уошингтън). Тя може да накара всеки скандал да изчезне, а политическите имиджи да заблестят изчистени и излъскани. Заедно със своите колеги във фирмата за кризисен мениджмънт "Оливия Поуп и сътрудници" тя влияе по невидим начин върху политиката, а обсегът ѝ достига самият президент Фицджералд Грант III, с когото си имат... заигравка.
Шоуто е замесено от равни дози политически игри, мръсни скандали, романтична драма и човешка дребнавост, но няма как да е иначе, когато главен продуцент е не друг, а Шонда Раймс ("Анатомията на Грей"). Въпреки това сериалът си има своите силни страни, иначе нямаше да се задържи на екран цели 7 сезона и 124 епизода.
Американската политика може да има и своята забавна и откачена страна, а Джулия Луис-Драйфус много добре знае как да я покаже така, че да отнесе безброй номинации за "Еми" и "Златен глобус". Тя играе бившия сенатор Селина Майер, която приема предложението да стане вицепрезидент на САЩ. Съвсем скоро обаче разбира, че новата ѝ работа съвсем не е това, което тя е очаквала. Майер и екипът ѝ откриват, че е много по-трудно да оставиш следа в политиката, докато ежедневните глупави проблеми те засипват до ушите.
Междувременно героинята на Луис-Драйфус успява да прекара всичко през грубия си и директен хумор, давайки един по-светъл тон на политическата мръсотия и подмолните игри във Вашингтон.
Изключително хвален от американските политици, включително от трима реални държавни секретари на САЩ - Хилари Клинтън, Колин Пауъл и Мадлин Олбрайт, този сериал на CBS разказва за Елизабет Маккорд - бивш аналитик в ЦРУ с блестящи умения, която се отказва от работата по морални причини и започва да преподава политически науки в колеж. Тя е изправена пред нова промяна, когато президентът на САЩ Конрад Далтън я кани да заеме поста на Държавен секретар след подозрителна смърт на предшественика ѝ. Така тя трябва да се занимава не само с външната политика на най-мощната икономика в света, но и да разследва какво се е случило с човека на поста преди нея.
Още с встъпването ѝ в длъжност обаче, Елизабет се налага да изправи на изпитание собствените си принципи, докато в Белия дом не всеки е особен почитател на изненадващото ѝ назначение. Това, което предстои, са конспирации, мистерии, сложни и многопластови ходове и количество лична драма за Маккорд и семейството ѝ. Ежедневието с проблемите в държавата и в света е тежко, всяко решение крие риск, а в политиката нищо не е такова каквото изглежда, докато не се появи знак за грешка. Държавният секретар е първият, който трябва да отговори пред Президента, Сената и обществото.
Сериалът, посветен на британското кралско семейство, продължава да е едно от най-добрите неща в колекцията на Netflix. Макар ролята на британския монарх да е до голяма степен церемониална, шоуто показва как реално кралицата се вижда принудена да участва в политическия живот на страната, да взема решения, да притиска политици и да бъде истински водач на нацията.
Сериалът започва още в годините на сключването на брак между младата принцеса Елизабет и не особено популярния гръцки принц Филип. Сюжетът разглежда както семейната драма в младото семейство, което бива обременено от властта и вниманието на цял един народ, но също така дава светлина върху самото развитие на Великобритания през годините, заедно с някои от най-големите и разтърсващи моменти в историята на страната през втората половина на XX век.
