Какво се случва, когато смесите една застаряваща монархия с един предварително обречен брак и хитовете на поп музиката от 90-те? Питър Морган и стрийминг платформата Netflix знаят най-добре - получава се явление - петият сезон на "Короната".
След четири гладки в сюжетно, актьорско и режисьорско ниво сезона, драмата за британското кралско семейство направи поредния скок във времето, пренасяйки се в 90-те, десетилетието, известно в британската история като периода, в който монархия изпитва една от най-големите си кризи.
Елизабет II отбелязва 40-годишнина от качването си на трона, Европа се преформатира след разпада на СССР. На картата се появяват нови държави.
Великобритания се опитва да стопли отношенията с Русия след годините на Желязната завеса, използвайки демократично предразположения Борис Елцин, а браковете в пределите на Бъкингамския дворец започват един по един да се разпадат.
Последното е заложено като животозастрашаващата бомба за съществуването на британската монархия. Короната в петия сезон на сериала виси на косъм, който с едно щракване на медиите и общественото мнение може да се скъса.
В този контекст се разглеждат и съмненията дали Елизабет II (Имелда Стонтън) има капацитета първо - да овладее разпътните си деца и второ - да се освободи от закостенялото си мислене и навици, така че да се вмести в рамките на британското общество от 90-те.
Две години след края на събитията от четвърти сезон Елизабет е драматично по-състарена, по-вяла и смутена в сравнение с образа на кралицата, която Клеър Фой и Оливия Колман представиха в първите четири части от поредицата.
Началото на тази сюжетна линия тръгва от август 1991 г., когато вестник Sunday Times излиза с потресаващо заглавие на първа страница: Не е ли време кралица Елизабет II да отстъпи престола на принц Чарлз. Материалът цитира допитване до британците, които казват, че главата на монархията страда от т.нар. "Синдром на кралица Виктория".
Преведено на достъпен език, сравнението означава, че Елизабет се е задържала прекалено дълго на трона и предвид възрастта ѝ, има основания да се смята, че връзката ѝ с политическите интереси на страната и социалните движения не е в крак с времето си.
Анкетата и заключенията на журналистите на момента стават повод за разкол в кралското семейство. Принц Чарлз (Доминик Уест), който е на почивка в Италия с мисията да доказва, че бракът му с Даяна (Елизабет Дебики) е по-стабилен от всякога, вижда пролука, през която да се промуши до престола.
Чарлз веднага прекратява съвместната семейна ваканция, пренебрегвайки сълзите на Даяна, и си урежда среща с тогавашния британски министър-председател Джон Мейджър (Джони Лий Милър).
С недомлъвки и литературни алегории уелският принц намеква, че е съгласен със статията на Sunday Times - майка му е твърде стара за властта, докато той, от друга страна, е пълен със свежи идеи, които ще утвърдят позицията на британската корона.
След цялата лекция и разговори с други кралски представители, Мейджър стига до извода, който ще се простира до финала на сезона - ако монархията се пропука, това това ще се случи заради раздорите отвътре, а не отвън.
За 10 години на британското кралско семейство му се струпва много - обилно количество медийни скандали, изобилие от замесени лица и доста акомпаниращи истории, развиващи се паралелно с юбилея на Елизабет. А в желанието си да включи от всичко това по-малко в петия сезон Питър Морган е стигнал до пълен сюжетен и хронологичен безпорядък.
Създателят и главен сценарист на сериала този път е изневерил на стратегията си да фокусира линията на разказ около британската кралица, което е разбираемо. Все пак лейди Даяна е сред най-значимите фигури за поп културата, а разводът ѝ с Чарлз е сред определящите събития на 90-те. Щеше да е грешка да останат в сянка.
Но с дълбаенето в раздялата и медийната им война, включвайки и странични герои като Доди ал-Файед и журналистите от BBC, новият сезон на "Короната" става твърде пренаселен.
Морган не се е задоволил само да спомене тези персонажи, след което да се върне в основния коловоз на история - разводът на британските престолонаследници. Не, той им създава извънредно богат характер за второстепенни образи, които, макар и добре написани, изместват фокуса от ядрото на сюжета.
Представянето на Доди ал-Файед например започва още с баща му Мохамед и неговото изкачване по стълбичката на успеха, преди да предаде бизнеса в ръцете на сина си. В историята се намесва и прислужникът им Сидни, който също споделя своя емоционален багаж със зрителите, без да е ясно каква съществена роля имат тези хора в живота на Даяна, Чарлз и британската корона.
Излишното наслояване на хора и събития се поддържа и в малкото политически линии на сериала. Да речем, епизодът със срещата между Елизабет и Борис Елцин, както и първото посещение на монарха в Москва, тръгва с напоителен разказ за разстрела на Романови през 1917 г.
Този порой от ретроспекции и нови лица обаче затормозява гладкото разказване и лишава продукцията от ясна допирна точка. Сценариите на отделните серии сякаш са развивани автономно и имат смисъл само в рамките на дадения епизод. Но погледнато в общ план "Короната" е пълна с неравности.
Големият проблем на тази какофония е и че засенчва кралицата. Докато в първите четири сезонa Елизабет беше обединяващата фигура за всички останали, сега е по-скоро гостуваща звезда. Скучна, мудна и безцветна Имелда Стонтън е далеч от тежкия глас, който Клеър Фой даде героинята при старта на сериала.
Пробивът при персонажите този сезон е при Чарлз и Даяна. Стига да имате търпението, за да изчистите плевелите от маргинални образи около тях, ще стигнете до може би едни от най-комплексните характери на двамата престолонаследници в телевизията. За първи път Чарлз не е чист злодей, а Даяна не е светица.
Отличното изпълнение на Доминик Уест и Елизабет Дебики в портретите на кралските особи също е огромен плюс за качествата на героите. Особено при Дебики, която е повторила едно към едно присъствието на уелската принцеса.
Щеше да има повече смисъл, ако лейди Даяна беше възловата точка в петия сезон на "Короната", измествайки Елизабет, а след смъртта ѝ щафетата да се предаде на следващото поколение.
Но явно Питър Морган е изпаднал в илюзии, че може да е Достоевски на екрана, изграждайки родословно дърво от характери, които се конкурират за стрийминг време.
Може би това е причината новата част от поредицата да е значително по-слаба от предишните, а може би сериалът също страда от "Синдромът на кралица Виктория" - задържал се е твърде дълго и е време да бъде сменен с нещо по-добро.
Сериалът "Короната" е наличен в стрийминг услугата Netflix от 9 ноември.
