Диего Марадона беше ярка личност. Меко казано. Обичаше партитата, носеше обеци, пушеше, пиеше и употребяваше още доста неща. Обичаше жените и имаше харизма, пред която се прекланяха и дами, и джентълмени.
Аржентинецът игра във време, в което бижутата все още бяха позволени на терена. Затова често виждахме не само обеците, но и синджирчето с кръста, което Диего носеше почти религиозно.
През 1986-а пък вкара с ръка на Англия, докато на нея носеше пръстен и гривна в ярки цветове. Наистина, Божията ръка.
Затова и образът на Марадона надхвърли футбола. За много той бе и модна икона с екстравагантния си стил на обличане. Обичаше копринените ризи и тези в множество краски (стил Йордан Лечков), костюми на различни шарки, тениски в ярки цветове и якета от кожа и пух.
От всички големи марки, Диего уважаваше най-много "Версаче". На Марадона му допадаше смелият стил и комбинацията на ярките цветове. Носеше дрехи от марката както по време на кариерата си, така и далеч след отказването си от футбола.
В началото на 80-те Марадона все още не бе станал онзи идол, като който го помнят всички днес, но дори тогава си бе огромно име в Аржентина. Затова и Queen го канят на сцената по време на единствения си концерт в родината му - на 8 март 1981-ва. Над 300 хиляди се събират да слушат английската рок банда в Буенос Айрес.
Това е годината, в която групата записва едни от най-големите си хитове: We Will Rock You и We Are The Champions, а по време на концерта Фреди казва пред екзалтираната публика: "Сега искам да ви представя вашия и нашия приятел - Марадона."
При вида на Диего всички избухват, а той казва пред феновете: "Искам да благодаря на Фреди и Queen за това, че ме направиха толкова щастлив. Веднага след това обявява и следващата им песен - Another One Bites the Dust.
Преди да излязат на сцената, членовете на Queen и Марадона увековечават тази велика среща, при която Фреди е облякъл фланелка на националния тим на Аржентина, докато Диего носи тениска с флага на Великобритания и почти развързана вратовръзка.
Марадона бе екстравагантен не само с избора на дрехи, но и с политическите си възгледи. Както казва Емир Кустурица във филма си за него, ако не беше футболист, със сигурност, Диего би станал революционер. Притежава всички качества - огромно сърце, познава отлично бедността и огромна харизма, която да вдъхновява и чрез която да води огромни маси от хора.
Затова и не е случайно, че и през 1997-а си татуира облика на Че Гевара на рамото (колкото и спорен да е образът му).
"Нося облика му като татуировка на ръката си. Това е форма на изкуство - казваше Марадона. - Това ми хоби започна в Италия, не в Аржентина. В Аржентина мислех за Че, както много от сънародниците ми: като за убиец, за терорист, за революционер, който залагал бомби в училищата. На това ме учеха там.
Но след като започнах да чета, се запитах защо аржентинците не разказват цялата история за Че? Затова реших да му отдам дължимото и да си го татуирам. Научих се да го обичам, да призная легендата, да науча историята. Сега наистина знам истината за него. Искам тази истина да бъде учена в училищата."
Наред с Че, Марадона обичаше яростно още една спорна фигура - дългогодишния кубински диктатор Фидел Кастро. Диего до наричаше втори баща и човек, от когото е научил много. В резултат на любовта си към него, аржентинецът си татуира лика му отстрани на левия си крак.
Марадона неведнъж посещаваше Куба за срещи с Кастро, а през 2005-а дори го интервюира за Channel 13 като част от поредицата "Night of Ten".
Кастро почина през 2016-а, докато Марадона бе в Хърватия за тенис турнир. Диего призна, че е плакал неутешимо, след като е научил новината за кончината му. Любопитно съвпадение е, че Фидел почина на 25 ноември, а точно четири години по-късно си отиде и Диего.
