Вторник, 28 септември
7:00
Събуждам се трудно, тъй като до късно съм ровил в Интернет за оптималните като цена и разположение хостели в Милано и Лисабон, които ще използвам.
Преди да закуся, трябва да напиша ежедневния коментар на Sportcafe в рубриката "Да го weba". Какво да бъде днес? Ще взема да се пошегувам с Емо Костадинов. Така му се пада! Няма само той да се шегува с хората - ЦСКА били най-добрият отбор в България! Коя година обаче? Ето го и материалът, ако не сте го прочели още.
8:30
Закуска или превю на Шампионската лига? Дългът ме зове - ето резултатът.
10:00
Имам мейл от хостела в Лисабон, който си бях харесал. Нямат свободна единична стая, но ще ми дадат на същата цена стая с четири легла, в която няма да пускат други хора. Чудесно!
10:30
Трябва да стягам багажа, но преди това да ида до банката, за да вкарам малко парички в картата, ако се наложи да плащам разни неща по Интернет.
11:00
Отидох до банката, изчаках си реда и се връщам, за да взема парите от вкъщи и да отида отново...
11:30
Обзор на приключилия вчера кръг на "А" група - какво да бъде? Нерадостната съдба на новаците - погледнете ги, всичките са си на дъното горките. Ето го и идеалното заглавие: "Гърч на новобранците"!
12:30
По дяволите, трябва да стягам багажа! Ще довърша текста в таксито и ще го кача от летището - твърдят на сайта си, че има Wi-Fi връзка...
13:00
Как да събера всичко в една чанта с максимален размер 56 х 45 х 25, колкото е позволеният ръчен багаж?! Ще се наложи да го събера, защото low-cost компаниите таксуват допълнително багажа, който пускаш по лентата, а не ми се ще да включвам и този разход в бюджета си за следващите четири дни.
Тук ли е всичко? Гащи и чорапи за всеки ден, два шала (единият за размяна с феновете на Спортинг), карирана шапка с козирка, всевъзможни зарядни, презервативи (дай Боже!).
13:30
Таксито е тук. Ще стигнем ли навреме? Отхвърлям мисълта, че няма, макар че ми минава такава при задръстването на булеварда, по който минаваме заради ремонта на моста.
14:20
Връзвам се поред към три безжични мрежи в чакалнята на летището и от всичките отзивът е един и същи: No Internet access! Питам девойката на бара и тя ми казва, че отдавна е така...
Позитивизъм внася фактът, че срещам една моя позната - Славена, която също лети към Милано и ще имам компания по пътя. Тя дава зор да влизаме в самолета, ама аз държа да използвам контактите в чакалнята, за да напълня батерията на лаптопа си - все пак трябва да съм със заредено оръжие за работа!
Качваме се последни на самолета и познайте кво! Няма две места едно до друго (в low cost нямаш запазено място). Спокойно, ще помолим някой да се размести. Само че дамата до мен (българка) и господинът до нея (чужденец) не бяха така отзивчиви. А бе, кви са тия хора, бе! Както и да е, аз ще пиша, Славена ще спи, а на летището в Милано ще си говорим.
17:10 (продължавам в българско време)
Ето ни и в Милано (макар че силно казано - летище Малпенза се оказва доста извън града). Удивлявам се от изключително грозна скулптура на летището, но това не е важно. Изчакваме багажа на Славена, която е студентка в Швейцария и ще пътува към Лугано и оттам за Цюрих. За голям мой късмет тя е живяла една година в Лисабон и ще ми даде съвети къде да ходя и какво да правя там.
17:40
Изпращам Славена на нейния автобус и се опитвам да хвана Интернет на летището - единствената връзка ми иска 10 евро за 24 часа, като на мен ми трябва за 10 минути и за далеч по-малко евро, така че се отказвам.
Трябва да хвана влака за центъра на града и отивам да си купя билет. Преди мен на опашката е сладка англичанка, пътуваща за Комо, на която младежът на гишето вдъхновено и с усмивка обяснява точно откъде да се качи на своя влак, къде да слезе и така нататък. Идва моят ред и проклетникът започва да ми отговаря едносрично и като капак на всичко ми връща ресто от 9 евро на монети, напълно оправдавайки клишето за тъпите латино копеленца.
18:30
Ето ме на гара Кадорна в сърцето на града. Прави ми приятно впечатления как можеш да си наемеш едно от многото колела пред гарата и да се придвижваш с него и много хора го правят.
Мисля си да дам на някого да ме снима, но наоколо са само леко съмнителни индивиди от неевропейски произход и решавам да не рискувам фотоапарата си, че ще ми трябва в следващите няколко дни.
Слизам към метрото, чувайки зад себе си някой да вика силно, сякаш е станал скандал. Обръщам се и виждам зад мен на ескалатора господин на средна възраст, който просто говори по телефона. Още едно италианско клише е потвърдено!
Някак си се набутвам в метрото в пиковия час (там е 17:30) и се отправям към хостела, който неслучайно съм избрал да е в близост до ст. "Сан Сиро", който смятам да видя на другия ден.
19:30
Страхотно! Имам си единична стая, макар и миниатюрна и с минимум условия, но поне не съм с петима непознати, което е другият вариант.
Има и Интернет и успявам да кача най-после статията за горките новобранци. Извинявайте за забавянето, надявам се, че ви е харесала! Колегата Дидро ми праща sms, че ще напише "Да го weba", използвайки моето заглавие от днес "При нас е весело!", но втора част, посветена на Левски. Връщам му, че подкрепям с две ръце, макар и още да не знам какви са ги говорили сините ръководители.
21:20
Докато си взема душ и всичко и то станало време за мач. Проклети да са Милан, че играят като гости, и Интер, че са утре! Отивам да гледам Аякс - Милан в пъба "Sitting Bull" в голяма близост до "Сан Сиро", очаквайки тълпа от запалянковци с червено-черни шалчета. Нищо подобно, явно традициите тук са други или поне не е това мястото. Както и да е, кръчмата си я бива, посветена е на Дивия запад и целият й декор е в този дух. Има и готина сервитьорка, която говори английски, а това си е постижение.
Интегрирам се между няколко маси с оживено коментиращи случващото се на терена мъже. От твърде повърхностните си познания по италиански разбирам, че половината са от Интер, което се потвърждава при красивото попадение на Ел Хамдауи във вратата на Милан. Все пак скоро Ибрахимович изравнява с квазигениален гол за по-симпатичния ми от миланските отбори и другата половина от масите се радва.
Приятно е, че подобни мачове там не са повод за конфликт, знаейки какво става в българските заведения в такива случаи, а и в английските например.
Пред мен седи възрастен мъж, запален фен на Милан, който непрекъснато ми говори разни неща, а аз кимам с глава или му казвам "Уно-дуе, финале", уверен, че "росонерите" все пак ще победят. (Добре, че не заложих на това, защото резултатът си остана 1:1) Пита ме кой направи този безумен пропуск и аз му отговарям "Робиньо". В този момент той се впуска в тирада относно това какво джудже е бразилецът и как трябва да пуснат Индзаги на негово място. Когато ми задава някакъв въпрос извън капацитета ми, все пак му казвам "Но парло италиано" и го изваждам най-после от заблудата му.
След две разкошни ирландски бири "Килкени" умората си казва думата и започвам да задремвам, което ме навежда на мисълта, че запознаването с нощния живот на Милано ще остане за някой друг път. Оправдавам се пред себе си, че е вторник и сигурно няма да има хора по заведенията и си пускам компютъра в хостела. Какъв късмет, няма рецепционист, който да ми даде нова парола за Интернет и отивам да спя!
Сряда, 29 септември
Добро утро!
Какво да видя първо след закуска - катедралата "Дуомо", символ на Милано, или стадион "Сан Сиро", символ на Милано? Познайте от три пъти! Да живее религията, тръгвам към храма на футбола!
Очаквайте включвания!
