Ако видите на улицата четирикратната от вчера световна шампионка по борба (!) Станка Златева, може и да не познаете това симпатично и добродушно момиче. Същото се отнася например и за спортиста на годината за 2009 и световен шампион по бокс Детелин Далаклиев или за полуфиналистката от "Уимбълдън" Цвети Пиронкова, както и за много други елитни спортисти, които живеят сред нас съвсем обикновен живот.
Очевидно България е страна на талантите! Доскоро нямаше кой да ни се опре в малко интересуващи масовата публика спортове като вдигане на тежести и художествена гимнастика и малка България беше абсолютен хегемон в тях.
Това вече не е така и си има причини, но все пак колкото и да няма условия за развитие на спорта, колкото и некадърна да е държавната политика в това отношение, все си раждаме по някоя Станка или някоя Цвети, която отникъде размазва целия свят в своята дисциплина!
България обаче не е просто страна на талантите. Тя е страна на индивидуалните, а не на колективните гении. Успехите, които бележим на полето на спорта, най-често са именно в дисциплини като борба, бокс, вдигане на тежести, лека атлетика, гимнастика, биатлон и тям подобни. Ние нямаме своята Стяуа или своята Цървена звезда, които да спечелят Купата на европейските шампиони. В колективните спортове сме далеч по-слаби, отколкото в индивидуалните и това че имаме страхотен волейболен национален отбор, е, както се казва, изключение, потвърждаващо правилото.
За сравнение, сърбите, например, са добри в почти всички колективни спортове - футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, водна топка... Една несъществуваща вече (слава Богу) Югославия роди три силни баскетболни отбора - Сърбия, Хърватия и Словения. Кажи речи, най-слабата в колективните спортове страна в бившата федерация - Македония, вероятно е такава заради българския произход на по-голямата част от населението си...
Други наши съседи като Румъния, Гърция и Турция отдавна вече са по-силни във футбола и на клубно, и на национално ниво.
Липсата на колективизъм в мисленето и отборен дух се отразява и на историята ни - навремето във войните за национално обединение със собствени усилия размазваме когото хванем на фронта, но погрешният избор на съюзници и слабата работа в преговорите прави така, че в крайна сметка се простираме на малко повече от половината на собствената си територия и следват трагедии и национални катастрофи...
Очевидно българинът е уникален индивидуален талант, но когато става въпрос за съвместни действия с някого, нещата се объркват. Сега, когато сме в Европейския съюз, щем, не щем, ще трябва да се научим да играем по отборни правила - дано това ни помогне за по-добрия живот и включително и за по-добрия спорт...
