30 години по-късно: Рекордът на Стефка още не е подобрен

Датата 30 август е по-специална не само за българския, но и за световния спорт. На този ден е поставен един от най-старите рекорди в леката атлетика – този на Стефка Костадинова от Световното първенство в Рим през 1987 г.

В сектора за висок скок пловдивчанката прелита на 209 см над летвата и подобрява собственото си най-добро постижение в света. И нито една жена не успява да бие рекорда на Стефка в следващите 30 години.

Какво всъщност се случва в онзи горещ следобед на Олимпийския стадион в столицата на Италия?

От общо 12 състезателки във финала три са от България. Това са 22-годишната пловдивчанка Стефка Костадинова, съгражданката й Людмила Жечева-Андонова и младата надежда Светлана Исаева. Ясно е, че битката ще се води между българките и представителките на СССР, начело с легендарната Тамара Бикова.

Именно Бикова, Андонова и Костадинова държат последните рекорди в дисциплината. На 22 юни 1984 г. в Киев рускинята скача 205 см, подобрявайки със сантиметър собственото си най-добро постижение в света от предния сезон. Няма и месец по-късно на състезание в Източен Берлин Андонова преодолява 207 см и става световна рекордьорка. На стадион „Фридрих Лудвиг Ян” българката дори се опитва да скочи 210 см, но и трите опита са неуспешни.

Следващия сезон обаче атлетката дава положителна проба за допинг, за което получава двугодишно наказание. Но в Рим отново е на линия, след като санкцията вече е изтекла.

Световният рекорд на Людмила Андонова от 207 см просъществува две години, преди да бъде подобрен от Стефка Костадинова. В края на май 1986 г. тя първо го изравнява, а след това скача 208 см. Затова в Рим пловдивчанката пристига като една от фаворитките за титлата.

Изумителен талант, Стефка се прочува още докато е седмокласничка в спортното училище. Когато е на 13 години и 11 месеца, скача 166 см, което е и неофициален световен рекорд в тази възраст. Две години след това прехвърча на 190 см, за което получава звание „Майстор на спорта”. В трофейната си колекция вече има една световна титла в зала (Париж, 1985 г.) и две европейски в зала и на открито (Пирея, 1985 г.; Щутгарт, 1986 г.).

Прогнозите на специалистите преди финала в Рим сочат, че битката за златото ще се води между нея и Тамара Бикова. Минус за Стефка е, че заминава за Италия с болки в кръста.

Не е за подценяване и 20-годишната Светлана Исаева. Същия сезон състезателката от Монтана печели шампионата на вестник „Народна младеж” в София със 198 см, където бие и Стефка Костадинова, и Тамара Бикова. В месеците преди Световното в Рим Исаева има общо пет победи в големи турнири. На състезание в Драма най-сетне минава границата от 200 см от раз.

От трите българки във финалите в Рим първа отпада Людмила Жечева-Андонова, която скача само 185 см. Светлана Лесева тръгва чудесно – 185, 190, 193 см, и то все от първи опит. На 196 см обаче чуква съвсем леко летвата с глезена си и за нея турнирът приключва със седмо място.

Накрая остават само Стефка Костадинова и Тамара Бикова. Отначало и двете скачат по 202 см. Голямата драма настава, когато летвата е вдигната с два сантиметра отгоре. Съветската скачачка ги минава още от първия път, докато Стефка прави два фаула. Само още една грешка и за нея всичко ще приключи. Но пловдивчанката прави отличен трети опит и преминава 204 см. По-късно Костадинова ще определи този „скок на отчаянието” за най-доброто изпълнение в цялата си кариера. По-добро дори от рекорда…

А летвата вече е на 206 см. Именно тук Бикова прави два поредни фаула, докато Стефка прескача дистанцията от втори опит. По регламент сега атлетката от СССР трябва да вдигне летвата по-нагоре, ако иска да скача за златото. Рускинята се хвърля на 208 см за „всичко или нищо”, прави трети фаул и световната титла става притежание на Стефка Костадинова.

Но за българката голямото предизвикателство едва сега започва.

Костадинова има на разположение три опита, за да подобри собствения си световен рекорд от 208 см. Двамата с нейния треньор Николай Петров решават да пробват на 209 см. Точно тогава обстановката на Олимпийския стадион в Рим не е съвсем като за поставяне на рекорди, тъй като трибуните реват мощно заради бягането на великия спринтьор Бен Джонсън, който чупи световния рекорд на 100 м. При този шум на Стефка й е много трудно да се концентрира.

Първият скок е неуспешен. Какво ще стане при втория? Говори се, че доста години по-рано, по време на една юношеска Балканиада в Петрич, някой завежда атлетката при баба Ванга в Рупите. Пророчицата казва, че вижда някакъв прът, а Стефка над пръта. „Ще се прослави, ще прослави и България…“, нарежда Ванга. И добавя, че ще постигне това „от втория път в живота си“.

Дали е вярно или не, именно във втория си опит Стефка Костадинова успява. Целият стадион вече е на крака в чест на българката! Новият световен рекорд е факт, записват го и в книгата на „Гинес”.

От онзи 30 август досега нито една атлетка не е успявала да надмине рекорда на пловдивчанката.

Единствените, доближили постижението й, са хърватката Бланка Влашич и шведката Кайса Бергквист. На последното Световно първенство в Лондон рускинята Мария Ласицкене спечели титлата с 203 см, но се провали на 208 см в опита си да постави поне национален рекорд на страната си. По-рано тази година Ласицкене се пробва на 210 см, отново неуспешно.

Освен действащия и до днес световен рекорд, Стефка Костадинова е носителка и на олимпийската титла от Атланта `96, която печели само месеци след раждането на сина си Николай. Преди това има и сребърен медал от Сеул `88. Завършва кариерата си с две световни и една европейска титла на открито, а в зала се окичва с общо девет златни медала. Но и до днес най-голямото й изпълнение остава онова от 30 август 1987 г., когато Стефка прелетя онези 209 см.

#3 Уточнител 30.08.2017 в 14:59:10

СТИГА ПРОСТОТИИ Не се горещете редактори, по-кротко! В спортните среди у нас отдавна е известно, че в рекордът на Стефка (иначе феноменална състезателка) няма нищо за чудене. Осемдесетте години бяха златното време за "зобане" (приемане на стимуланти). Беше масово явление и всички/или почти всички го правеха. Контролът беше никакъв. Но особено напреднали бяха страните от Съветския блок, а в челото бяха ГДР. Там имаше таен институт под егидата на военните, където от сутрин до вечер се бъркаха и изпитваха разни стимуланти за спортистите им, вкл и за целия Лагер. Та затова пиленца, този рекорд устиска вече 30 години. Просто контролът сега толкова напредна, че състезателките трябва да разчитат САМО НА СОБСТВЕНИТЕ СИ СПОСОБНОСТИ...Ферщеен?

#4 Bat Stan 30.08.2017 в 15:49:59

Господин Уточнител, вие добре уточнявате, само че тая песен за рекордите на соца сме я слушали вече. Пееха я допреди година и за световния рекорд на Йорданка Донкова от 1988, "булгароиден", с "допинг", считан за неподобряем. Е, какво стана в крайна сметка - намери се едно момиче, дето бяга по-бързо от нея и го подобри. А какво да кажем за все още неподобрените "капиталистически" световни рекорди в атлетиката като тези на Флорънс Грифит Джойнър и Майк Пауъл? Те с допинг ли са, или не са? Кайша Бергвист като скочи 208 см, това с допинг ли е, или не? Добре е да ги "уточните" тези неща.

#6 Bat Stan 30.08.2017 в 18:51:59

Ясно е, че в атлетиката има рекорди като тези на Марита Кох и на Кратохвилова в бягането, които са очевиден резултат на допинг. Но този на Стефка???? Нелепо е да се твърди, че съществувал 30 години, щото бил с непозволени стимуланти! Истината е, че рекордът можеше да бъде подобрен поне няколко пъти. Ето например това видео, в което Бланка скача 2.08 м - кадърът е на 10.00 мин. Тя може и 209 да скочи, а вероятно и 210 (погледнете колко са 2 см, нищожна работа) но при нея вече въпросът опира и до психика. Ако не знае, че световният рекорд е 209, вероятно би го подобрила. Това не го казвам аз, а специалист като треньора Георги Димитров - Корема. https://www.youtube.com/watch?v=evTEVtbn7fI

Новините

Най-четените