„Вярвам, че се разболях с причина. Животът ми бе изключителен, вълнуващ и на моменти нереален. Ако животът ми е помогнал да се насочи вниманието към тази болест, прекрасно. Това ще бъде перфектен пример за нещо, случило се благодарение на мен.
„И помнете – не е важно какво правиш, а какво оставяш след себе си.“
Думите са на Сюзън Мичъл – бивш директор на мажоретния отбор към Далас Каубойс (Dallas Cowboys Chearleeders - DCC) в НФЛ. Мичъл, която почина преди месец, в края на септември, на 73 г. от рак на панкреаса, винаги ще бъде запомнена като може би най-важната фигура в света на мажоретките.
Сюзън Мичъл е родена на 7 юли 1943 година. Баща й е пилот, а майка й – медицинска сестра. Завършва журналистика в университета в Оклахома през 1966-а, жени се, мести се в Ню Йорк, но четири години по-късно се развежда. След това работи като ПР за U.S. Ski Team (ски-отборът на САЩ), преди да отиде на интервю за работа при Каубоите.
Интервюирана е лично от генералния мениджър и президент на отбора Текс Шрам. „Попита ме как се виждам след пет години, - спомня си Мичъл – а аз му отговорих: „Столът ви изглежда доста удобен.“ Тогава той блъсна с юмрук по масата и каза: „Наета си.“
Така Мичъл започва работа като асистент на Шрам. Тогава отговорник за е Дий Брок. По онова време отборите от НФЛ не са имали собствени мажоретни състави. Каубоите, както и останалите тимове, са наемали мажоретки, жени и мъже, от местните гимназии. Спадът в посещаемостта и плановете за изграждане на нов стадион карат президента Текс Шрам да опита нещо различно.
Дий Брок е не само шеф на мажоретките, той е и един от хората, помогнали за дизайна на униформите: високите ботуши, късите шорти, якетата с пискюли и изрязаните фланелки с голия пъп. Но Сюзън Мичъл е човекът, който прави истинската революция.
Мичъл поема поста след като Брок напуска. Шрам, доволен от работата на Мичъл като негов асистент, й предлага да поеме и мажоретния състав в свободното си време. Така тя се превръща във фигурата, която помага да бъдат популяризирани съблазнителните танци до неподозирани висини – дотам че мажоретните изпълнения да бъдат сравнявани с представянето на футболистите.
Мичъл няма опит като мажоретка, но между 1976 и 1989 г. е начело на „може би най-ексклузивната общност в света“, както веднъж описва състава The New York Times. Това е група от повече от 30 момичета, които са постоянно под светлините на камерите.
Мажоретният състав на Каубоите е създаден четири години по-рано, но точно през 1976-а, по време на Супербоул X, едно игриво намигване от мажоретка към камерата дава началото на бума. Офисът на Шрам е препълнен от предложения за сътрудничество. Момичетата се снимат в телевизията, киното, реклами, списания...
Заедно с хореографа Текси Уотърмън, задава нови стандарти. Увеличава броя на състава повече от двойно – от 14 на 32. Мажоретките трябва да са навършили 18 г. и да бъдат студенти, женени, майки или да имат друга работа.
Около 1800 жени и по няколко мъже кандидатстват за състава всяка година. Приетите започват обучение как да се държат пред камера и с журналистите. Забранено им е да дъвчат дъвка, да пушат, да държат алкохолни напитки, докато са в униформите си. Връзките с играчите са нещо, което дори не се нуждае от коментар.
Мичъл не подбира кандидатките само по външен вид: „Разбира се, трябваше да изглеждат добре в униформата, никой не иска да вижда висящи кореми над коланите... Но бях загрижена и какво представляват момичетата, когато музиката спре – как се държат в личния си живот.“
Съставът има и традиция – преди всеки мач момичетата се събират, хващат се за кутретата и казват молитва. Мичъл пък минава през всяка една от тях и пръска Hope – любимия й парфюм – на гушата.
Момичетата вече са наричани „Американският отбор“, а мажоретките се превръщат във феномен в поп културата на САЩ. Първият отбор на Мичъл е включен в класацията на сп. Esquire за „75-те най-велики жени за всички времена“.
Разбира се, голотата, провокативността и изобщо съставът, като повечето нови неща, имат своите критици. Мичъл обаче отговаря подобаващо на всеки един: „Питам ги, добре, а какво правихте вие миналата Коледа? Моите момичета спяха в малък самолет в Демилитаризираната зона на Корея, в полунощ при -20 градуса, след като са забавлявали над 5000 войници.“
Точно Мичъл създава традицията мажоретки да посещават военни бази на САЩ всяка година. И до този ден от Каубоите казват, че те са съставът с най-много посещения на военни американски бази.
Сюзън Мичъл остава при Каубоите до 1989-а, когато отборът е купен от Джери Джоунс. „Кариерата ми с мажоретките на Далас Каубойс бе изключително приключение, което никога не съм си и представяла, че ще изживея. Моментът, в който започнах работата, бе определящ за живота ми.“
Една от тайните за успеха на Мичъл е начина на подбор на момичетата. Тя се опитва да постигне максимално разнообразие от височина, излъчване, грациозност, в опит „да представи да покаже пълната гама от американските жени“, както се изразява тя в интервю през 1985 г.
„Сюзън бе пионер в света на професионалния спорт, и в частност на мажоретките и развлекателните състави. Тя бе иновативна, креативна и винаги пред конкурентите си, които се опитваха да се мерят със стила и качеството на Далас Каубойс. Влиянието й се усеща и до днес, а вдъхновението ни ще остане с нас и с феновете на DCC за поколения напред“, сподели настоящият вицепрезидент на Каубоите, Шарлът Андерсън.
А влиянието й може би е илюстрирано най-добре в едно нейно изречение: „Знам, че много малки момиченца мечтаеха да станат Мис Америка, сега те вече мечтаят да станат мажоретки при Каубоите.“
