Майкъл Фелпс – легендата, която сложи край на кариерата си след Олимпиада №5, златен медал №23 и медал общо №28. Най-великият плувец в историята. Най-великият олимпиец в историята на Игрите. В историята…
Но тази история трябва да започне от самото начало.
Най-великият олимпиец е роден на 30 юни 1985 година в Тусон, Мериленд. Откакто се помни, Майкъл Фелпс се страхува от змии. Като малък вдига камък на двора, изпод който изпълзява съскащото влечуго. Травмата е толкова дълбока, че остава с него за десетилетия. Не може да спи, сънува кошмари, тресе се на сън. Думата „змия“ е забранена за семейството и приятелите му.
През октомври 2014 година, по време на терапия, Фелпс трябва да нарисува най-ужасяващия си момент и вече не може да бяга от змията. Това е знак, че лечението в The Meadows, център за лекуване на психологически травми и зависимости, работи.
Майкъл Фелпс попада в центъра след като за втори път е заловен да шофира в нетрезво състояние. Преди да постъпи в клиниката, Фелпс се затваря в стаята си за пет дни, почти не яде и не спира да пие. „Звучеше ужасно“, казва дългогодишният му треньор Боб Боуман пред ESPN. Фелпс казва на майка си, Деби, и на Боуман, че никога не се е страхувал повече. Две години по-рано Фелпс се бе бетонирал като олимпийски бог, но на каква цена?
Проблемите на Фелпс с двама от най-влиятелните мъже в живота му – единият, който така и не е бил до него, и другият, който винаги е бил – са проблемите с двамата му татковци – истинският му баща, Фред, и треньорът му. Родителите му се разделят, когато е на 9 и басейнът се превръща в неговото бягство от реалността. Боуман става втория му баща. Той го кара да тренира усилено, учи го да шофира и да си връзва вратовръзката.
В първия си ден от лечението си в The Meadows Фелпс не говори с никого, храни се сам и плаче преди да заспи. Малко по малко се отпуска и започва да разбира кошмара си от змиите. Всъщност, започва да разбира всичко.
Фелпс се среща с Боуман през 1996-а. Треньорът е пред отказване от професията, след като две олимпийските надежди го напускат преди Игрите в Атланта, но клубът по плуване North Baltimore му предлага 30 000 долара, за да работи там една година. Тогава се среща с 11-годишния Фелпс и всичко се променя.
И на тази възраст не е лесно да се тренира Фелпс. На 9 той е диагностициран с ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), твърдоглав е, страни от всички. Но и Боуман не отстъпва. Двамата не спират да се карат. „Нямаше какво да ги спре. Нямаше какво да направим, само гледахме. Беше като в латиноамерикански сериал“, казва Алисън Шмит, плувец в North Baltimore.
Историите за скандалите им са легендарни. На една от рамките на вратите в съблекалните още има вдлъбнатина от крака на Боуман след техен скандал. На моменти двамата толкова не могат да се понасят, че Фелпс не се появява на тренировки с дни. „Беше срамен начинът, по който се отнасяха един към друг“, споделя Деби Фелпс.
Не спират да си правят номера. Боуман се опитва винаги да бъде първи на басейна, преди всички плувци, около 5 часа сутринта. През уикендите Фелпс се опитва да го изпревари. „Ако успееше, казваше „Е, аз съм тук преди теб – не знаеш ли, че треньорът трябва да е в басейна преди спортистите? – казва Боуман. А аз му отговарях „Добре, Майкъл. Резултатът вече е 5028 на 2 за Боб. Когато го изравниш, ми кажи.“
Дори когато Боуман е болен и пропуска тренировка, което се е случвало рядко, няма място за състрадание у Фелпс. При един подобен случай Майкъл му пуска съобщение от типа „Ако знаех, че няма да ме тренираш, щях да си остана в Балтимор“. Всички други са загрижени за състоянието на треньора си, но не и Фелпс. „Само той се държеше така“, коментира Боуман.
Едва през 2005-а, когато Боуман започва работа в Anna Arbor с отбора по плуване на университета в Мичиган, разбира отношението на Фелпс. Майкъл пристига в университета почти веднага след Боуман, а на отговорника по спорта Грег Хардън често му се налага да влиза в ролята на умиротворител на двамата мъже.
Той обаче разбира поведението на Майкъл и успява да го обясни на треньора му - Фелпс вижда в Боуман баща си. „Когато се почувства изплашен, той ме превръща във Фред и започва да ми крещи. – осъзнава Боуман. Отне ми доста време, за да го разбера“.
Боуман започва и да му съчувства, успехът носи на Фелпс изолация. „Може би бе грешно да съм толкова твърд с него, но сега той гледа на времето назад с гордост“, споделя Боуман. Никой не може да подготви едно отчуждено дете за нещата, които ще предстоят.
На Олимпиадата в Пекин 2008 Фелпс спечели осем златни медала. Следват турнета по целия свят, интервюта, червени килими. В първия ден от ваканцията си е заснет да пуши марихуана. Изключен е от плувния отбор на САЩ за три месеца. След световното първенство през 2009-а лошите навици напълно обземат Фелпс. Той пуши, пие и празнува по цели нощи. „Беше ужасно. Аз му се карах, той го преживяваше тежко, отиваше във Вегас и правеше глупости. След това се чувстваше виновен, връщаше се и тренираше още по-усилено. Това продължи известно време“, споделя Боуман.
През ума на Фелпс дори минава мисълта за отказване, но знае, че не може заради договори със спонсори: „Трябваше да издържа още четири години. Нямах друга опция. Мислех си, че мога да се престоря. Да тренирам леко и просто да мина пресявките. И за малко не стана така.“
През лятото на 2012-а никой не мрази плуването повече от Майкъл Фелпс. И никой не презира треньорската професия повече от Боб Боуман. Но двамата успяват да запазят всичко в тайна. По някакво чудо Фелпс печели шест златни медала в Лондон пред очите на Деби и сестрите си. Всичко приключва с „Браво! Евала!“ и пътищата на Майкъл и Боб се разделят. Фелпс се отказва, Боуман напуска треньорската професия. Но година по-късно Фелпс отново се свързва с треньора си и иска да се завърне. Боуман първоначално отказва. Не му се преминава отново през този ад.
Но Фелпс го убеждава, че този път ще е различно. Че няма да се замесва в неприятности. Същата есен обаче е заловен да шофира в нетрезво състояние. „Знаех си, никога няма да се промени. Страхувах се какво го чака в бъдеще“, казва Боуман.
Фред Фелпс, бащата на Майкъл, най-неочаквано е получил телефонно обаждане от приятел, който му казва, че синът му е арестуван. Опитва да се свърже с него, но Майкъл го отхвърля.
Фред и Майкъл си приличат по твърдоглавието. След развода Фред опитва да поддържа нормална връзка със сина си. Ходят за риба и на бейзболни мачове. Когато популярността на Майкъл расте обаче, срещите им стават все по-редки, Майкъл се отдръпва. Двете му сестри продължават да поддържат връзка с баща си, но не и той.
През 2008-а Майкъл се съгласява да се види с баща си, но не се появява на срещата. Казва, че просто не е виждал смисъла в това да продължава да се вижда с бащата си. Сестрите му на няколко пъти го водят на обяд с баща им, но Майкъл не казва и дума. Фред се опитва да се върне в живота на сина си, но Майкъл продължава да отказва да се срещне с него с претекста, че има задължения.
Всъщност разпадът в отношенията им започва през 2003-та, когато Фред не се появява на едно състезание в Анаполис, Мериленд, когато Фелпс поставя първия си рекорд на САЩ на къса дистанция.
Още едно ключово събитие за разрива им в отношенията е, когато три години по-рано в Сидни, на първата Олимпиада за Майкъл, Фред го дръпва, за да го запознае с новата си съпруга. Майкъл остава тотално изненадан, тъй като до онзи момент никой в семейството му не знае, че Фред се е оженил повторно.
Въпреки че отношенията им са далеч от добри, Фред продължава да следи представянето на сина си. През 2008-а го гледа по време на олимпийските игри в Пекин на телевизор от болница в Мериленд, докато втората му съпруга се бори с рака (след което умира).
За разлика от Деби, която се превръща в магнит за камерите, Фред отказва каквито и да е интервюта за Майкъл. Отказва да отговаря на каквито и да е въпроси за представянето на сина си.
В The Meadows Фелпс постепенно се вписва в обстановката. Останалите започват да го разпознават. Майкъл се включва в групови спортове като волейбол. Започва да споделя за случилото се. „Хората си бяха изградили идеален образ за мен. Но това не бях аз. Исках хората да опознаят истинското ми аз.“
По времето си в The Meadows Фелпс тренира в малък басейн, във фитнеса, кара колело по 30 км на ден. Говорейки по телефона с него, Боуман усеща промяна. Но когато го посещава, разбира колко наистина се е променил. „Не съм скептичен човек, не вярвам в приказките, че никой не може да се промени. Но той беше напълно различен по начин, за който не предполагах. Беше честен. Когато си тръгвах, си помислих, че има шанс да му помогнат.“
Когато идва време за „седмицата на семействата“, дори Фред получава покана. И за миг не се замисля. Когато двамата с Майкъл се срещат, се прегръщат. Нито един от тях не може да си спомни предишния път, в който са показвали подобна нежност един към друг. Деби и годеницата на Майкъл, Никол, също са в The Meadows през тази седмица.
Отношенията между баща и син започват да се подобряват. Фред и Майкъл редят пъзел заедно по време на цялата седмица. След това поддържат връзка по телефона. За партито изненада по случай 30-годишнината на Майкъл е поканен и Фред. Няколко месеца по-късно бащата получава и щастливо обаждане – Никол е бременна, Майкъл ще става баща.
На сутринта на 5 май Майкъл пропуска обаждане от Никол. Той тренира в Колорадо Спингс. Впоследствие разбира, че Никол е откарана в болница. Бебето се ражда три седмици по-рано. Излита с частен самолет и се насочва към Аризона. Дотогава Фелпс отказва всички молби на фенове да се снима с техните бебета, тъй като си е обещал първото бебе, което държи, да бъде неговото. Сутринта около 7:20 най-накрая има този шанс.
Кръщават бебето Буумър Робърт Фелпс (презимето е в чест на треньор Боб Боуман). Майкъл прерязва пъпната връв на Буумър. Сълзи започват да се стичат по лицето му. „Не мислех, че ще съм емоционален, но нямаше какво да направя. Това е нашият син. И изведнъж оценяваш живота по съвсем различен начин.“
С Никол са заедно още от Мичиган. Разделят се, след което пак се събират. Късат преди Олимпиадата в Пекин, както и преди тази в Лондон. През 2014-а обаче Фелпс моли Никол да му даде още един шанс. Година по-късно я моли да се ожени за него – сватбата ще е след Игрите в Рио.
Най-трудното след раждането на сина му е да се върне обратно към тренировките в Колорадо. Щом самолетът му излита, Фелпс започва да плаче. Тогава негов приятел му напомня, че остават само още три месеца работа, след които може да прекара цялото време на света със семейството си. „Точно това си припомнях постоянно и ме крепеше“, казва Фелпс.
Още едно нещо е различно преди Майкъл да замине за Олимпиадата в Рио. „Това е моето ново приключение. Наистина нямам търпение за следващата глава от живота си. Не знам откога не съм казвал подобно нещо“.
В Бразилия видяхме Фелпс да печели още невероятните пет златни медала и да се бетонира като най-великия олимпиец на всички времена, с пет олимпийски игри зад гърба си. А на последните си – постигна успехите си не само пред всички зрители, пред феновете, пред майка си и Никол, но и пред Буумър.
