Знаете ли кой е най-краткият път на предателството в родината на футбола? В Ливърпул той е колкото един парк. Да, прекосяваш "Стенли парк" и ставаш най-мразения човек в срещуположния му край. Защото от двете страни се намират стадионите на мърсисайдските гиганти и няма по-голямо падение от това да смениш клубната пренадлежност с тази на архивраговете.
На север от границата с Шотландия, в мъглявините на Глазгоу, биха приели по-лесно да станеш от протестант католик, отколкото да преминеш от "Айброкс" на "Селтик парк". Фланелката на грешника ще бъде горена, той трябва да понесе гръмки обиди и тежки клетви...
Но има и изключения. Например, въпреки че Денис Лоу изпрати със знаменития си гол с пета Манчестър Юнайтед в тогавашната Втора дивизия, носейки екипа на Сити, неговата бронзова статуя се извисява гордо пред "театъра на мечтите" „Олд Трафорд", а един северноирландски джентълмен и до днес би могъл да странства между „Уайт Харт Лейн" и "Емирейтс" и на всеки от двата стадиона ще го приемат с искрящи от признателност погледи. Името му е Пат Дженингс.
В 1649 г. Оливър Кромуел дебаркира в Дъблин и завладява Зеления остров Ирландия. Няколко века по-късно южната католическа част извоюва своята независимост, а северната протестантска остава лоялна на Обединеното кралство.
Естествено, футболът властва и там, както и на големия остров, и дори насред безмилостните сблъсъци межди протестанти и католици (една религиозна битка, шокираща с безмислената си жестокост нравите на ХХ век), той продължаваше да се играе и имаше своите герои, които прекосиха Ирландско море,за да станат идоли във великите английски клубове...
* * *
- Джими, Алън, хайде и днес по обичайните 10 удара във вратата, а ти, Пат, може да им оставиш да вкарат по някой гол, за да не бъдат съвсем без самочувствие преди утрешния мач!
Иронията и настроението се смесваха в кънтящия глас на Бил Никълсън като малц и ледът в чаша уиски. Централните нападатели на Тотнъм Джими Грийвс и Алън Гилзийн пристъпиха с респект и съмнение, за да определят кой ще е кралят на дузпите.
Слабоватото северноирландско момче от Нюри, което се бе присъединило наскоро към Спърс не трепваше при техните лъжливи движения. Въпреки младостта си той шокираше нападателите с големите си ръце - беше станал известен със серия от чудни спасявания с една ръка, когато всички биха могли да се закълнат, че виждат топката да лети в горния ъгъл.
Нещо повече, той се отличаваше с неповторимо чувство за позиция - бе винаги на правилното място в точния момент по време на мачовете. Използваше всички части на тялото, за да отразява свирепите удари, а шутовете му имаха страхотна сила. В това най-добре се убедиха играчите на Манчестър Юнайтед, на които той отбеляза гол, изпращайки дълга топка от вратарското си поле през 1967 г.
Дженингс бе страж между гредите на „шпорите" в продължение на 13 сезона. Той помогна за спечелването на Купата на Англия, 2 Купи на Лигата и Купата на УЕФА в знаменития английски финал срещу Улвърхемптън през 1972 г.
Незнайно защо, може би мислеха, че на 32 години той и големият футбол са разнопосочни понятия, Тотнъм решиха да го продадат на стария враг отвъд „Хай стрийт" в северен Лондон. Навярно се надяваха да отслабят Арсенал, предоставяйки им застарял и изчерпан вратар...
Напразни илюзии! Тери Нийл, мениджърът на „артилеристите", потри доволно ръце - Коледа бе след цели четири месеца, но той получи безценен подарък само за 47 000 лири - смешна сума за играча, който пристигаше на „Хайбъри".
Останалото е известно - големият вратар за 8 сезона стана за втори път легенда, а спасяванията му имаха цената на брилянтите, събрани в Бъкингамския дворец.
За националния си отбор Дженингс дебютира през 1964 г. срещу Уелс заедно с едно ексцентрично дългокосо момче - Джордж Бест, който по-късно бе признат за футболен гений.
Тимът на Северна Ирландия обаче достигна своя апогей в началото на 80-те години. Там играеха големи майстори - плеймейкърът на Манчестър Юнайтед Сами Макълрой, работохоликът в средната линия на европейския шампион Нотингам Форест Мартин О'Нийл, детето-чудо Норман Уайтсайд...
На Световното първенство в Испания през 1982 в една луда нощ, запомнена с жестоката красота на драмата си, те победиха домакините и оглавиха предварителната група.
Запитан какво би казал на испанците след този мач, мениджърът Били Бингъм отговори: "Бих ги посъветвал да изпият по една бира,за да се отпуснат"...
Големият вратар имаше най-съществен принос и за класирането на страната си на следващото Световно първенство в Мексико. Вече на 40 години, той правеше чудеса между гредите срещу Англия и Румъния. Бе пред оттегляне от футбола, но трогнат от чувствата на феновете, отстъпи: "Как мога да се откажа - та те ще ме тикат, дори да съм в инвалидна количка!".
В Мексико Пат изигра 119-ия си мач с националната фланелка и се отегли на 41 години.
Има хора,които не може да мразиш - в това бяха убедени привържениците на Арсенал и Тотнъм, които все още пазят спомена за великия североирландски вратар...
