През 2004 г. английският "The Observer" публикува статия с 50-те спортни събития, които човек обезателно трябва да посети преди да умре. Там фигурираше считаният за мач №1 на планетата между Ривър Плейт и Бока Хуниорс.
Поради огромното разстояние до Буенос Айрес едва ли са много българите, потопили се и усетили атмосферара на суперкласиката на Аржентина.
Има обаче един друг мач, който се играе минимум два пъти в годината, и който е на някакви си близо 400 км от София. И който всеки може да посети. А посети ли го, ще разбере, че това е един от мачовете, за които каквито и думи да прочете, не усети ли го със собствените си сетива, няма как да се доближи и на километър от него.
Че има мач Цървена звезда - Партизан се разбира още на границата при Калотина. Видят ли организирана група в деня на големия сблъсък в Белград, поведението на сръбските митничари става съвсем друго, а проверките - като все едно претърсват автобус за дрога.
Всички пътници се свалят, вкарват се в помещение и започва щателно претърсване на багажите от трима служители, докато по същото време четвърти с фенер обикаля около и в буса. Не се минава и без предупредителни телефонни обаждания до Белград за идващи българи на "Мала Маракана".
Междинна полицейска спирка имаше и малко преди входа на сръбската столица, но тя бе далеч по-краткотрайна и премина само със задаване на стандартни въпроси.
Така скромната ни група от журналисти и фенове от различни точки на България пристигна в Белград, присъединявайки се директно или косвено към останалите 300-400 наши сънародници, избрали да вдишат от въздуха на голямата футболна война между Звезда и Партизан.
Някои от нас минават покрай "Мала Маракана" около 2 часа преди старта на дербито. Отвсякъде се стичат хора с червено-бели и черно-бели шалове. Организацията е като пред война.
Известните у нас като "робокопи" жандармеристи изглеждат още по-внушително, като са се разпрострели в радиус от няколко километра от стадиона. Инциденти на пръв поглед няма.
Виждат се до болка познати у нас неща като огромни струпвания на входовете на фенове и бавното им влизане на трибуните. Точно 45 355 щастливци имат шанса да присъстват на тях, като огромното мнозинство (сигурно около 35 000) са с "червено-бели" пристрастия.
Двата отбора излизат, а три от четирите трибуни са подпалени от множество червени факли, които забавят първия съдийски сигнал с няколко минути.
На северната трибуна отгоре стои огромен транспарант с надпис "Делиje Север". Същият се развява и под формата на знамена най-отдолу, като всяка една буква е на отделно такова. Пистата е обсипана от десетки бомби, които отекват със страхотна сила.
На Южната трибуна изчакват. Там са "гробарите", по-специално скандалната групировка "Алкатрас". Там обаче не са "Забранени", които се намират на Изток (ниската централна трибуна на "Мала Маракана").
Конфликтът между двете крайни фен формации на Партизан е от няколко месеца, след като тези от "Алкатрас" убиват човек на "Забранени" в борбата за надмощие в сектора. Същият този ултрас с име Иван Перович е достойно почетен от своите братя с голям транспарант на всеки един мач на "черно-белите". Името му грее и в събота вечер на Източната трибуна.
Разделението се отразява на подкрепата, тъй като синхрон на практика няма. Едните пеят едно на едната трибуна, другите друго. Синхронът се появява три момента.
В края на първото полувреме Цървена звезда пропуска дузпа, а в "черно-бялата" част на стадиона настава радост като при гол. Второто полувреме падат два такива, при това във вратата,гледаща на юг.
Дотогава доминацията от Север е пълна. Популярното "Уууу... аааа... Звезда!" подсеща мнозина за рекорда от 132 децибела, който държи агитката на Бешикташ за най-мощна подкрепа...
"Гробарите" се проявяват някъде в средата на първото полувреме. Палят се факли, които политат към терена, а с това и предизвикват пожар на стоящия там лекоатлетически дюшек. Пусната е и силна военна димка, която обгръща половината стадион и задушава с добре познатата и по нашите терени миризма.
Паузата между двете полувремена идва, а двата гранда тръгват към съблекалните, като преди това си спретват краткотрайно меле. Там влиза целият отбор на Звезда и трима футболисти на Партизан. Другите в черно-бели фланелки, в това число и националът ни Иван Иванов, така и не достигат до тях.
Входът към съблекалните се намира точно пред Северната трибуна и е обсипан с бомби, които при добро попадение са способни да убият. Атаката е толкова мощна и масирана, че кара всички от Партизан да останат на терена пред собствената си скамейка и да направят разбор.
Второто полувреме отново започва с акция на "Делийе". Опънато е огромно червено-бяло знаме, а под него нова порция факли. Качеството на играта долу на терена е ниско. Появяват се и коментари, че футболът от последните дербита между Левски и ЦСКА е по-добър. Но никой не се интересува от това. Гледат се трибуните.
В журналистическите ложи е не по-малко интересно. Фенове на Звезда и Партизан стоят един до друг, псуват брутално по другите, но отвреме навреме коментират помежду си какво се случва. Класика в жанра!
72-а минута. Вукич слаломира между защитниците на домакините и забива топката в долния ляв ъгъл. На юг всичко става на мармалад, а навиячите изригват с "Йе*и цигане".
Сред журналистите не е по-различно. Някои скачат по столовете, други по стъпалата, докато тези от другия лагер пускат пореден залп сръбски пикантерии.
Шест минути по-късни Шчепович удвоява след нови неадекватни действия на "червената" отбрана - 2:0 и ново "Йе*и цигане" огласява "Мала Маракана".
Масово фенове на Цървена звезда напускат своите места. Тези от "Делийе" обаче стоят.
Последен съдийски сигнал. Играчите в червено се строяват за "конско" пред Северната трибуна, след което се прибират с наведени глави.
Иван Иванов и останалите са пред Южната и празнуват. Дълго след това стоят още на терена, знаейки какво ги чака на входа на съблекалните. Накрая тръгват с мощен спринт натам и покрай поредното количество изсипани бомби успяват да се скрият.
Всичко вече утихва, а за късмет жандармеристи и полиция почти нямат работа. На другия ден Белград спи до късно. Улиците са празни, движение на коли на практика няма. Нищо не подсказваше, че само допреди няколко часа "Мала Маракана" се тресеше...
Не зная дали Ривър Плейт - Бока Хуниорс е дерби №1 в света. Само тези, които са били на него, могат да потвърдят. Но дори и да е така, и дори за него да е валидна крилатата фраза, че човек трябва да го посети преди да извърви своя жизнен път докрай, то в едно съм убеден. Цървена звезда - Партизан е другият такъв мач! При това точно на "Мала Маракана", която в събота вечер бе "Голема"...
