Въпреки срамната загуба от новака Новара и последвалото уволнение на треньора Гасперини, феновете на Интер ще запомнят с добро тази седмица, тъй като тя се оказа историческа и с рекорда, поставен от Хавиер Санети.
Аржентинецът записа своя мач номер 757 за „нерадзурите" и остави в историята постижението на Джузепе Бергоми, когото наследи като капитан на отбора преди 12 години.
Самият Бепе бе на стадион „Пиола" в Новара, обръснат и с очила, в качеството си на телевизионен анализатор. Наричаният с любов от тифозите на Интер с прякора „Чичо" Бергоми, отстъпи първото си място в класацията за участия със черно-синята фланелка.
Има нещо символично в това, че рекордът му бе подобрен от аржентинец - все пак пълното име на клуба е Интернационале и той се ражда през 1908 г. вследствие на спор в рамките на по-стария отбор в града Милан за това дали е допустимо там да играят чужденци.
През 90-те години на ХХ век Интер е тим на постоянните промени, който много рядко достига до успехи в края на сезона. Въпреки множеството разочарования, дошлият там през 1994 г. от аржентинския Банфийлд Хавиер Аделмар Санети остава завинаги верен на втория клуб в живота си и никога не се изкушава да погледне към изхода.
„По някаква необяснима и за мен причина винаги съм се чувствал у дома си в Интер и никога не ми е хрумвало да си тръгна", казва той пред „Gazzetta dello Sport". Така спечеленият през 2010 требъл (титла, купа и Шампионската лига), последван и от Световната клубна купа в края на годината, бе заслужена награда за постоянството и верността на Санети.
Уволненият вчера Джан-Пиеро Гасперини бе 18-ият треньор, вписвал името на аржентинеца в тимовия лист на „нерадзурите" и едва ли някой би се обзаложил, че следващият наставник на отбора ще е последният в кариерата му.
На 38 латиноамериканецът изглежда свеж и младолик, както когато дойде на „Джузепе Меаца" преди цели 17 години, напомняйки за героя на Оскар Уайлд Дориан Грей, който държи в таванското помещение свой портрет, остаряващ вместо него.
„Трактора", както наричат Санети заради неуморимостта му по терена, е символ на Интер - такъв, каквито са Франческо Тоти за Рома и Алесандро дел Пиеро за Ювентус. Можем да допълним списъка с още имена от съвременния футбол като Паоло Малдини, Райън Гигс и Раул, които са записали името си със златни букви в историята на играта и са уважавани дори от привържениците на най-големите съперници на своите клубове.
За разлика от Бразилия, Аржентина рядко е имала динамични атакуващи бекове от типа на Санети. Макар че би на практика е без алтернатива на поста си, националната кариера на Трактора контрастира с множеството отличия на клубно ниво. По ирония на съдбата, последният голям трофей, печелен от „албиселесте", е Копа Америка през 1993 - година преди Хавиер да облече небесносинята фланелка. Независимо че и там е рекордьор по участия (145 към днешна дата), миналото лято той стана и жертва на странното решение на тогавашния национален селекционер Диего Марадона, оставил го извън състава за Мондиал 2010.
Въпреки че е свикнал да остава в сянката на атакуващите играчи, със своята пъргавост, всеотдайност и усет към играта, Санети не само че си е извоювал статута на еднакво важен за отбора, но е и удоволствие да го наблюдаваш на терена. Надарен с невероятна физика, той сменя с лекота позициите в защита или в средата на терена в зависимост от преценката и потребностите на текущия треньор, като при това го прави с характерната си скромност, оставяща мястото в заглавията за другите, но всеки от Роналдо през Самуел Ето'о до Уесли Снайдер го признава за истинския лидер в отбора.
Феноменалната му „нечупливост" му позволи да запише по 50 мача и отгоре във всеки от последните пет сезона. Така в цялата си кариера Трактора има над 1000 срещи, с което стана десетият футболист в историята с такова постижение.
А най-страхотното при Санети е, че за разлика от по-младите Дел Пиеро и Тоти, той не показва признаци на остаряването и от представянето му все още не личи неговата кариера да клони към залез. Всеки път, когато Хавиер излиза на терена, той ще вдига летвата на рекорда още по-високо, а един ден, когато се откаже, „калчото" ще загуби не само един от най-големите си футболисти, но и един от най-добрите хора в историята на играта!
