Изминаха точно 40 години от най-голямата ядрена катастрофа в историята.
На 26 април 1986 г. в 01:23 часа местно време, реактор №4 на атомната електроцентрала в Чернобил експлодира и променя съдбите на милиони хора.
Сред потърпевшите от трагедията е и едно 9-годишно момче от Киев, което по-късно ще се превърне във велик футболист и в символ на своята страна.
Това е Андрий Шевченко, който през годините няколко пъти е разказвал как е преживял събитията, разтърсили бившия Източен блок и Съветския съюз.
През 1986-а домът на Шевченко се намира едва на около 200 километра от мястото на експлозията.
Той и семейството му са евакуирани на брега на Азовско море, на около 1500 километра от дома.
Бъдещият носител на "Златната топка" признава, че случилото се му се струва сюрреалистично.
"За нас, децата, всичко изглеждаше нереално, сякаш живеехме във филм. Никой нищо не казваше. Знаехме само, че се е случило нещо ужасно. Бях на девет години. Не разбирах какво се случва", разказва Шевченко пред "Гардиън".
"Много от приятелите ми от детството вече ги няма. Не заради радиацията, а заради живота, който последва. Много се забавлявах да играя футбол навсякъде. Тренирах в академията на Динамо Киев и усещах, че започвам да живея мечтата си. След това реактор 4 експлодира и всички бяхме евакуирани. Училищата бяха затворени веднага."
"Автобуси пристигнаха от целия СССР, взимайки деца на възраст между 6 и 15 години. Озовах се сам на брега на Азовско море, на 1500 км от дома. Изживях го като пътуване. Бях дете", споделя Шева в друго интервю.
"Ако моите голове и победи могат да помогнат на света да си спомни за Чернобил и да донесат усмивка на лицата на тези, които все още страдат, тогава им посвещавам целия си успех!", беше казал веднъж украинецът, докато беше звезда в Милан.
Шевченко разкрива също, че на 9 години е играл с радиоактивна футболна топка.
След като експлозията изпълва околните райони със смъртоносна радиация, момчето носи вкъщи замърсена топка, която се оказва опасна.
Гайгеровият брояч на баща му регистрира шокиращи нива на радиация и топката веднага е унищожена.
"Бях донесъл малко парче от Чернобил в семейния дом. Малка атомна бомба, скрита в най-голямата ми страст. Топката ми беше заровена в леген. Когато влязох през вратата, я държах под мишницата си като ценен трофей", пише Шевченко в книгата си "Моят живот, моят футбол".
"В квартала ми започнах да виждам все по-малко хора. Всичките ми приятели умряха, не от радиация, а от алкохол, наркотици или проблеми с оръжия. Пукнатините в стените на СССР ставаха все по-големи, светът, който познавах, се сриваше и, както всички останали, приятелите ми вече не вярваха в нищо и се изгубиха. Само любовта на родителите ми и футболът ме спасиха", разказва още големият футболист в автобиографията си.
