Женският национален отбор записа разочароващо представяне на европейското първенство. Но разочароващо, не защото загуби три срещи с по 0:3 гейма от всякакъв род съперници, а защото за пръв път от години насам имаше потенциала да спечели.
Да спечели не просто победи. А и да се измъкне от дълбоката сянка, с която го покриваше мъжкият национален тим. Сянка, която падна заради успехите на едните и неуспехите на другите.
Силно представяне на европейското първенство можеше да извади волейболистките на голямата спортна сцена. Сцена, на която за съжаление от много време липсват ярките женски фигури в спорта. Изключваме Станка Златева и Ивет Лалова, които вече са наложена марка на пазара.
Еврошампионатът беше идеалният шанс Страшимира Филипова, Елица Василева, Добриана Рабаджиева да се превърнат от познати имена в героите на деня. Българският спорт, а и общество, отчаяно се нуждае от нови идоли. Разбира се, истински такива.
А тези момичета със сигурност имат потенциала да бъдат сред големите в световния волейбол. И същевременно да запълнят зеещата дупка за фигури, носещи национално самочувствие. Тук идва и големият въпрос кой ще бъде треньорът, който може да развие техните качества и да ги подготви психически за големите битки.
Защото, видя се добре на европейското първенство, постоянството бе липсващият елемент в играта. Безспорно Марчело Абонданца има солиден принос за израстването на този отбор. От друга страна е факт, че под ръководството на италианеца тимът не спечели нито един от двубоите, които бяха с гриф „На всяка цена".
България загуби полуфинала на Европейската лига във Варна и така пропусна възможност да си гарантира място в следващото издание на турнира Гран при. В гръмките победи над Япония и Бразилия през август над отбора не тегнеше задължението да се победи. Същото може да се каже и за двубоя със Сърбия на европейското първенство.
В мачовете, които определяха бъдещето на тима в турнира, той губеше. След неочакваното отпадане от шампионата на Стария континент капитанът Страшимира Филипова заяви, че отборът поема отговорността за провала. Едва ли на същото мнение са във федерацията, където ще се прави обстоен анализ на свършеното от страна на селекционера Абонданца.
След разочароващия неделен ден, в който със сигурност поне на няколко души от Управителния съвет им е минало през главата незабавното уволнение за италианеца, от централата решиха да си дадат време за крайното решение. На пръв поглед то изглежда повече от ясно - италианецът едва ли е с големи шансове да остане на поста. Самият той след поражението от Чехия в Шверин заяви, че иска време за размисъл преди да реши как ще продължи с България. Нищо чудно треньорът да изпревари уволнението си и сам да подаде оставка.
„Ще изчакаме доклада на Абонданца, ще го изслушаме как смята да продължи работата си и дали има желание да го направи, дали е мотивиран. Тогава ще решаваме", бяха думите на вицепрезидента на БФВ Любо Ганев.
Федерацията ясно показва, че предпочита той сам да си тръгне при положение, че не му се занимава повече с България. За всички е повече от ясно, че ангажиментът му с националния ни отбор е по-скоро за престиж. Големите пари италианецът печели на клубно ниво, където миналия сезон водеше богатия азерски Рабита (Баку), а от есента отива не по-бедния Фенербахче.
Ако все пак по някаква причина странният романс на италианеца с България продължи, във федерацията биха могли да му се зададат няколко въпроса:
- Лично отношение ли стои в дъното на решението Диана Ненова да бъде оставяна твърдо на пейката, независимо от силния мач срещу Сърбия? Каква е причината?
- Личните мотиви пречат ли на италианеца в избора на най-подходящия състав?
- На какво се дължат психологическите сривове в отбора и в състояние ли е той да ги премахне или поне сведе до минимум?
- Спомага ли редовното крещене по време на прекъсванията за преодоляване на явните психически проблеми в отбора, в който преобладаващата част от състезателките играят първи отговорни мачове с националната фланелка?
Марчело Абонданца безспорно е един от най-добрите треньори в женския волейбол. В момента той държи в ръцете си най-талантливия български отбор, какъвто не сме имали от години. Този отбор заслужава адекватно отношение и треньор на място. Ако Абонданца иска да играе тази роля, трябва да си направи сериозна развносметка. И ако е готов, да продължи.
