София, август 2008 г. Левски играе в третия предварителен кръг на Шампионската лига, а съперникът е БАТЕ Борисов. На собствен терен „сините" губят с 0:1, а капитанът в онзи мач Георги Иванов изпуска дузпа.
Пропускът е втори пореден само за няколко дни след като любимецът на феновете е направил същото и с Вихрен в първенството, двубой, който също завършва с поражение с 0:1 за Левски. Гонзо застава зад топката, въпреки че за изпълнител на 11-метровите удари е определен Николай Димитров.
След загубата от БАТЕ Борисов обаче търпението на публиката се изчерпва. Феновете открито недоволстват от изявите на Гонзо, някои дори твърдят, че той повече пречи отколкото да помага.
По-късно нападателят признава, че в онзи момент дори е мислел за отказване от футбола. Нищо такова обаче не се случи. Дори, напротив, новият треньор на Левски - Емил Велев продължи да залага на Иванов и му помогна да излезе от кризата по единствения познат и възможен начин - с футбол. Левски стана шампион, а през май следващата година Гонзо се бе върнал към познатото си амплоа на любимец на феновете.
Мадрид, 26 юли 2010 г., стадион „Сантяго Бернабеу". Цялото ръководство на най-добрия клуб на ХХ век Реал (Мадрид) начело с президента Флорентино Перес и генералния директор Хорхе Валдано, както и стотици фенове са на митичната арена, за да се сбогуват с легендата Раул.
На показ до великата седмица стоят всички купи, които са спечелени с негова помощ. На специална видеостена са излъчени част от отбелязаните от Раул попадения с белия екип. Реал искаше играчът да остане, но не в онази роля, в която той се виждаше. Жаден за футбол, Раул сам реши да си тръгне, а докато опитваше да си представи бъдещето никой не му забрани да играе, никой не го прати да си почива, напротив - до последния мач той бе там - за минути на терена или за повече на скамейката.
Сетих се за двата епизода докато слушах как спортния директор на Левски Георги Иванов-Гонзо се гневи на разкритията на бившия вече вратар на тима Георги Петков. Настоящият шеф се възмути от обидата, която няма как стражът да не изпитва. И даде за пример Раул, който „не бе на нужното ниво и клубът се раздели с него".
За разлика от него обаче Георги Петков не получи емоционална церемония. Не дойде да го изпрати нито Батков, нито самият Иванов. Нямаше ги и купите, да не говорим за видеостена. Е, да Константин Баждеков му връчи плакет, но това отстъпваше дори на емоционалната пресконференция, на която Левски изпратиха друг от това поколение играчи - Лусио Вагнер.
„Тодор Батков никога не се е месил в състава", отсече още Гонзо, защитавайки институцията Левски. По-малко от 24 часа след тежката загуба със Спортинг (която се оказа последния мач на Петков!) обаче Тодор Батков застана пред медиите и обеща кадрови промени в отбора.
„Ще има кадрови промени, които ще разберете. Не става въпрос за генерални рокади. Трябва да се направят някои промени, да влязат момчета от пейката. Видях, че някои футболисти изневериха, най-меко казано", отсече на 1.10.2010 г. собственикът.
Статистиката на изиграните след това от Левски мачове в Европа и България показва, че след двубоя на „Жозе Алваладе" единствената промяна в състава е именно на вратата. Георги Петков е заменен от Божидар Митрев, а останалите са същите.
До средата на декември, когато „сините" изиграха последния си официален мач никой освен ръководството на тима не успя да се убеди дали Петков е в слаба форма или не, каквито са оправданията за освобождаването му. Вратарят или не попадаше в групата, или гледаше от пейката. Нещо, което не се случи на самия Георги Иванов когато преди две години и половина също беше в слаба форма...
Всъщност ако има нещо, което да изненадва в разкритията на Петков, то това е времето, в което не са направени. Защо стражът мълча досега? От коректност към клуба, на който е играч или от страх, че може да не получи парите, които му се полагат? Отговорите обаче едва ли ще разберем.
А ръководните фактори в Левски може би е крайно време да се замислят дали е случаен фактът, че след европейската приказка на „сините" конфликтите станаха прекалено много. Батков срещу Наско Сираков, Батков срещу Станимир Стоилов, Батков срещу Даниел Боримиров, Георги Иванов срещу Наско Сираков, Георги Иванов срещу Емил Велев, Георги Иванов срещу Даниел Боримиров... И да не забравят, че каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи...
