Група „В" на Световното първенство на пръв поглед изглежда като „Аржентина и другите", а и на втори човек май остава със същото впечатление. Ако нещо не се обърка централно вследствие на квазигениално тактическо решение на треньора Диего Марадона, неговият отбор, в който блестят девет от най-големите световни звезди на футбола не би трябвало да има какъвто и да било проблем да вземе три победи срещу доста непретенциозните и равностойни състави на Южна Корея, Гърция и Нигерия.
Аржентина
Всъщност проблемът може да дойде и от твърде многото звезди, които не могат да играят заедно, защото за едното или двете места в нападение около задължителния Лионел Меси се борят Гонсало Игуаин от Реал (Мадрид), Серхио Агуеро от Атлетико (Мадрид), Карлос Тевес от Манчестър Сити, Диего Милито от Интер и 36-годишният Мартин Палермо от Бока Хуниорс. Марадона е много критикуван за пристрастието си към ветерана, но в интерес на истината той се представя повече от прилично и от сензационното си повикване в националния отбор след десетгодишна пауза има 5 гола в 6 мача.
Големите отсъстващи в състава са Хуан Роман Рикелме, който е типичната десетка - такъв, какъвто беше самият дон Диего навремето, но двамата не успяха да се разберат в чисто личен план, направилият много силен сезон с Бенфика Хавиер Савиола и европейските шампиони с Интер Хавиер Санети и Естебан Камбиасо.
Тактиката, която бившият гениален футболист използва като треньор, често е разбираема само за него, като в някои от квалификациите той прилагаше схема с трима защитници и четирима нападатели, а основният му футболист Меси изглеждаше изгубен. От назначаването си през октомври 2008 г. Марадона изпробва над 100 играчи и записа загуби като 1:6 на гости на Боливия и 1:3 у дома от вечния враг Бразилия. Успехът, постигнат в последния мач с Уругвай, все пак закрепи дон Диего на поста му, но единственото, което го спасява до момента, е всенародната обич и харизмата му на човек, почти еднолично извел Аржентина до световната титла през 1986 г.
Последното настроение на треньора е да даде на Меси пълна свобода на действие на терена - така, както беше със самия Марадона преди 24 години. Селекционерът на Аржентина вярва, че Лео може да има още по-голямо въздействие върху отбора, отколкото той навремето и разпореди всяка топка минава през него. Разликата между двата състава обаче е в това, че тогава Аржентина наистина беше Марадона и другите (в известна степен изключение правеха Валдано и Буручага), а сега Меси е по-скоро „пръв сред равни", колкото и да му се иска на Диего повторение на историята.
При вчерашната победа с 5:0 в контролата с Канада Марадона отново експериментира, като Меси получи почивка, но в общи линии се видя, че със сигурност по двата фланга ще действат отчелите се с голове Анхел ди Мария от Бенфика и Макси Родригес от Ливърпул, а опорен халф (или един от двата) ще бъде съотборникът му Хавиер Масчерано. Място под слънцето търси и каращият нова младост с Естудиантес Хуан Себастиан Верон.
Измежду съзвездието от нападатели най-онеправдан изглежда донеслият требъл на Интер Милито, за когото селекционерът шокира с изказването, че не се вписвал в схемата му...
Проблем за звездния състав на Аржентина може да дойде от защитата, където се подвизава бившият опорен халф Мартин Демикелис, провалил Байерн в не един мач. Въпреки натрапващото се впечатление, че Марадона изобщо не знае какво прави, подобно на Христо Стоичков начело на националния отбор на България и Георге Хаджи - на Румъния навремето, съдбата отново бе благосклонна към своя любимец дон Диего. Ако се класира първи, на осминафиналите отборът му най-вероятно ще срещне Мексико, а на четвъртфинала някой измежду напълно преодолимите Гана, Германия, САЩ или Англия, така че независимо от невежия си треньор Аржентина изглежда обречена да играе поне на полуфинал.
Нигерия
„Суперорлите", водени от сполучливо наречения от колегите от списание „Maxim" „българоубиец" Ларс Лагербек, въобще не са същия блестящ състав, познат от световните първенства през 1994 и 1998 г. и спечелил олимпийско злато през 1996 г. Фактът, че героят от онова време Нванкву Кану, който е на 34 години, все още се води със статут на звезда в отбора, е показателен за ситуацията.
На Купата на африканските нации тази зима Нигерия не блесна по никакъв начин и се класира измъчено до полуфинал след победи в групата над джуджетата Бенин и Мозамбик и нулево равенство и дузпи на четвъртфинала срещу Замбия. На полуфинала всичко си дойде на мястото и Гана ги отстрани.
Полетът на „орлите" към кроткия им заник започна още от 2002, когато не минаха предварителната група на световното, а през 2006 дори не можаха да се класират. Те не стигнаха лесно и до Мондиал 2010, като до последния мач не бе сигурно дали те или Тунис ще са сред представителите на Африка.
Основните надежди на привържениците на Нигерия са свързани с Джон Оби Микел от Челси, Джоузеф Йобо от Евертън, съотборникът му Якубу Айегбени, който пропусна половината сезон заради контузия и Обафеми Мартенс, който не играе във Волфсбург заради конкуренцията на Един Джеко и Графите.
На фона на изброените обстоятелства няма да е чудно, ако Нигерия се озове в неприятната роля на аутсайдер в групата.
Южна Корея
Безспорно най-силният национален отбор в Азия не е пропускал световно първенство от 1986 г. насам и в момента е една от основните загадки на Мондиал 2010. Преди осем години като домакини те сътвориха чудо и се класираха четвърти, отстранявайки Италия и Испания. Сега едва ли може да се очаква подобен подвиг от тях, но излизането от групата в компанията на слабата Нигерия и безидейната Гърция е задача напълно по силите им.
На миналото първенство те записаха победа над новака Того и равенство с Франция, но загубата от Швейцария ги лиши от участие на осминафиналите. За разлика от 2002 и 2006, когато отбора водеха съответно холандците Гуус Хидинк и Дик Адвокаат, в момента наставник е местният кадър Ху Юнг-Мо, който като играч участва на Мондиал'86. Сред състезаващите се предимно в корейското първенство момчета изпъкват Парк Джи-Сунг от Манчестър Юнайтед, Ча Ду-Ри от Фрайбург, Ли Чунг-Йонг от Болтън, Парк Чу-Йонг от Монако. Звездата от славното лято на 2002 Ан Хунг-Хван, който вече е на 34 и играе в китайския Далиен Шиде, не се ползва със статут на титуляр, но ще бъде скритият коз на Ху.
Гърция
Спечелилият европейското първенство през 2004 г. с отвратително ефективен футбол под ръководството на Ото Рехагел отбор на Гърция в момента е един от малкото в Европа, които играят с трима нападатели. Причината за това е в изобилието от класни играчи на този пост в лицето на Самарас от Селтик, героят от Евро 2004 Харистеас, Салпингидис от Панатинайкос, голмайсторът на Стяуа Капетанис и топ стрелецът в квалификациите Гекас. При това положение дори Аманатидис от Айнтрахт не можа да вземе ръка и отпадна от разширения състав за Мондиал 2010.
Проблем за Гърция може да се окаже високата средна възраст на титулярния състав, като там са Кириакос (30), Винтра (29), Карагунис (32), Кацуранис (30), Пацацоглу (31), Харистеас (30), Гекас (29) и не е сигурно дали ще могат да издържат на темпото на неуморимите африканци и пъргавите азиатци. Въпреки това успехът през 2004 г. дойде с футболисти на подобна възраст в лицето на Загоракис, Фисас, Янакопулос и Никополодис и гърците не могат да бъдат отписвани, защото са поне равностойни на Южна Корея и Нигерия.
