Сломеният Буфон и историите зад още 7 спортни снимки, които ще ви разбият сърцето

1. “Направи го за треньора си”.

На Australian Open през 1995 г. Пийт Сампрас играе 1/4-финален двубой срещу Джим Къриър. По-рано същия ден Тим Гъликсън, който е треньор на Сампрас, по спешност се прибира у дома, защото е тежко болен от рак на мозъка – болест, която по-късно го убива. Американецът губи първите два сета от сънародника си, но успява да стигне до пълен обрат 6-7 (4) 6-7 (3) 6-3 6-4 6-3. Срещата обаче остава паметна не с това, а с момента, в който зрител се провиква към Пийт с думите: „Направи го за треньора си!“, след което тенисистът просто се отдава на мъката си и започва да плаче на корта. Къриър дори пита: “Добре ли си, Пийт? Можем да играем този мач и утре”, знаейки колко е тежко на колегата му, но Сампрас стиска зъби и със сълзи на очите довършва двубоя.

2. “Смъртната церемония”.

През 2005 г. Световната федерация по кеч и всички фенове са дълбоко опечалени от новината за смъртта на Еди Гереро. Той е открит мъртъв сутринта на 13 ноември (неделя) в хотелската си стая в Минеаполис. В следващото шоу WWE посвещава трогателно видео за една от легендите си, а колегите му и всички присъстващи на „Смъртната церемония“ ридаят. Кулминационен е моментът, в който Винс Макмеън казва „Днес не тъгуваме за смъртта на Еди Гереро, днес празнуваме живота, който той изживя.“ Следва минута мълчание, в която кечистите просто не сдържат сълзите си.

3. "Заедно в мъката си“.

На 3 август 1992 година Дерек Редмънд е във формата на живота си, а полуфиналът на 400 метра в Барселона изглежда детска игра. Спринтьорът е сред фаворитите за медал, но по време на бягането рухва на пистата заради контузия. Олимпийската мечта умира, но не и човешкият дух. От трибуните изскача баща му Джим Редмънд, финтира стюардите и отива да помогне на сина си, а двамата финишират състезанието прегърнати и облени в сълзи.

4. “Болидът на смъртта”.

На 1 май 1994 г. Айртон Сена загива в тежката катастрофа на пистата "Имола", а това е един от най-черните моменти не само във Формула 1, но и за света на спорта. На седмата обиколка от надпреварата при влизането в бързия завой „Тамбурело” болидът на Сена без видима причина напуска пистата и се насочва директно към насрещните бетонни ограждения с 250 км/ч. След удара колата се разбива в стената. Камерите показват Сена, който седи в кокпита и помръдва главата си, давайки признаци на живот. Това обаче е последното движение на пилота. Парче от окачването на болида пробива черепа му.

5. “Признанието“.

През 1991 г. Меджик Джонсън се осмелява публично да признае, че е носител на вируса ХИВ, като по онова време хората смятат, че само гейовете страдат от такава инфекция. Паниката и неразбирането на болестта СПИН са достигнали върха си в началото на 90-те, но баскетболистът застава пред всички и се отказва от играта, въпреки че е една от най-големите звезди.

6. “След залеза винаги следва изгрев“.

2 октомври 1980 г. Мохамед Али се бие с някогашния си спаринг партньор Лари Хоумс в мач за световната титла. Вече се проявяват първите симптоми на Паркинсон у Али, а и той съвсем не е някогашният звяр на ринга. Губи с нокаут, а срещата бележи залязването на една легенда и се свързва с раждането на нова, защото в публиката е едно 14-годишно момче на име Майк Тайсън, което си обещава, че един ден ще свали Хоумс.

7. "Победен от себе си“.

Английският маратонец Джим Питърс е взел аванс от 1,5 км пред преследвачите и е навлязъл за последна обиколка на стадиона във Ванкувър през 1954 г. по време на Игрите на Британската общност, но колабира от топлинен удар и обезводняване. Пълзи, правейки опити да стигне до финиша, но тялото му е отказало и не успява да завърши.