Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой застреля спортната стрелба?

Петя Луканова приключи с 30-то място на 50 метра пушка от три положения на олимпийския турнир по спортна стрелба в Лондон
Петя Луканова приключи с 30-то място на 50 метра пушка от три положения на олимпийския турнир по спортна стрелба в Лондон

Нарочно изчаках да мине известно време, дочаках всякакви коментари, мащабни, значими, квалифицирани...дотук обаче не прочетох или не чух нищо конкретно, всички говорят за глобалното, цялото, онова дето ни е довело до факта, че България е 63-а в света в класирането по медали.

Тоест чистата статистика и словоблудството на мен и колегите журналисти, както и упражненията по граматика и стилистика, реципрочни на съчиненията по картинка в началните класове за всички, които в лятната жега оценяваха Олимпиадата по старото правило - у нас от политика и спорт всеки разбира,особено от спорт и особено по време на Олимпиада... А думата ми е за специалистите, за тези, отговорните - те къде са, с анализите и обясненията?

Какво ли не се изписа след Игрите в Лондон. Де що има анализатори - поръчани, нарочени, самовъздигнали се, атакуваха многословно, в по-голямата си част, неуспеха на родните спортисти в поредната "най-успешна Олимпиада в историята на човечеството" (за това определение виновник е маркиз Хуан Антонио Самаранч, за когото, докато властваше върху олимпийските кръгове, всяка поредна Олимпиада бе надминала предишната и недостижима... ама само до следващата. Наследството бе погълнато от доктора - Жак Рог, за когото пък Лондон стигна последното небе, може би и защото му е последната Олимпиада като мандатоносител).

Чуха се и противоположни мнения - те, спортистите са супер, ама видите ли, няма пари, или, то пари има, ама ги крадат онез дето трябва да обезпечават подготовката на спортистите, или, то и пари има и спортисти има, ама ръководството такова - скапано... и...още и още.

И след всичкото това въведение - думата ми е за спортната стрелба. Изненадах ли ви?

Спортната стрелба всъщност стана поредната родна федерация, разтърсвана от скандали и абсурди особено в последната година. Спортният ни министър тези дни пак декрамираше сума от повече от 4 милиона лева, похарчена за подготовката на представителната извадка от БГ спортисти, марширували в Лондон.

Въпреки издънките с парите и неотговарящите за тях фактури, министерството водено от Свилен Нейков дотира и стрелците...защото си го заслужават безспорно... Защото бяха един от най успешните наши спортове, забележете след края на комунистическото кранче и въпреки демокрацията... и тук за мен става интересно.

Родната спортна стрелба е спечелила 3 от 4-те си златни медала по време управлението на Васил Божков. Един от маститите бизнесмени у нас, решили да помагат на спорта. И думата ми хич не е, за да бъде удобна нему или подобните нему, думата ми е за простото упражнение по мениджмънт, на което явно голяма част от управляващите с днешна дата тепърва трябва да се учат. Защото, какво простете, попречи на Андон Коджабашев и претендентите за поста му в щангите да се разберат в името на спорта?

Дали не е същото, което не позволи на сега действащия шеф на стрелбата да се разбере с Мария Гроздева, или пък не е идентично на онова, което накара Радо Стойчев да казва "или аз, или България" дни преди Лондон 2012.

Е, това не е ли мутиралият, изроден от демокрацията инат на българина, който в годините назад ни донесе толкова спортни успехи, а сега бавно,но сигурно ни изкопава гроба?Защото, след като си позволяваме да губим хора, които вадят от собствения си джоб, за да задоволяват един или друг каприз и нужда, да ги губим при това тотално безвремие откъм закон за спорта, закон за данъчни отстъпки за спортни инвеститори и всякакви знайни и незнайни дивиденти, значи ще си сърбаме попарата.

Ще гледаме спортистите ни как отиват да се състезават под флага на Азърбейджан и ще обръщаме гръб на сълзите на една от най достойните ни спортистки - Мария Гроздева, защото колко ли са онези, които помнят, броени дни след лондонското чудо, болката в погледа на Мария. Е, сега пак по старому - дръпнахме чертата, отчетохме, че от десетилетия насам родната стрелба не е била с толкова ниско наведена глава...и продължихме напред,нали?

До следващия повод за размисъл, до следващия българин, започнал да срича чужд химн.

Министерството да стане пак агенция поиска опозицията, да му се изземат голяма част от функциите. Та ние закрихме работеща, доказана система, защо ли да не погребем и остатъците от това си дело.

„Това дето ние сме го построили, тез сегашните не могат да го боядишат", припомни наскоро думите на бившия Първи един от най-уважаваните ни журналисти - Димитри Иванов. Ееееееееее, господа от спортната стрелба ще се справите ли сами или да наказваме Том Сойер да ви боядисва оградата...ако изобщо я имате...

Най-четените