За естествения подбор в националния

Божидар Митрев не е наследник на прочута вратарска фамилия, нито баща му е висш функционер във футболния съюз.

Въпреки безспорния си талант бе поставен в неблагоприятната ситуация да се конкурира с година по-младия от него футболен "аристократ" Николай Михайлов.

Независимо от категорично по-добрите си показатели в мачовете, той нямаше как да се наложи в младежкия национален отбор.

Израснал покрай своите кумири в Левски Иванков и Петков, с упорит труд и търпение Божо чака своя шанс и си пробива път към върховете на родния футбол.

Както обикновено се случва при вратарите, нещастието за едни е щастие за други и в онази есенна вечер на 2006 г., когато Ники Михайлов допусна от нищото три гола за нула време от Вердер и на почивката влезе Митрев, малцина очакваха такава стабилна и надеждна игра от страна на 19-годишния младеж. Той не разочарова и по-късно срещу Челси и изобщо в мачовете си за Левски почти няма грешка.

Затова и когато снощи Ясен Петров му се довери да започне титуляр срещу АИК, тези, които следят играта на отбора, не бяха обезпокоени, а знаеха, че ще се справи.

Дори и да не се наложи като абсолютен титуляр още тази година, защото в Петков има още хляб, с Митрев в Левски могат да бъдат съвсем спокойни за бъдещето на вратарския пост.

Ако естественият подбор се спазва и в представителния тим на България, изглежда неизбежно Митрев скоро да се присъедини към него и да се конкурира за титуляр с бившия си съотборник при юношеските национали набор 1987 Владислав Стоянов.

Новините

Най-четените