Група „Н”: Испания трябва да се пази от проклятието на Пеле

Испания

Испания е една от най-великите страни във футбола, но само чрез клубните си отбори Реал (Мадрид) и Барселона, които са върхът на хранителната верига в Европа.

Това твърдение беше валидно допреди две години, когато „Ла фурия еспаньола" безапелационно спечели европейското първенство и сега е фаворит на букмейкърите за шампион и на световното.

На пръв поглед всичко изглежда прекрасно при испанците - треньорът, извел ги втората им европейска титла след 1964 Луис Арагонес, бе безболезнено заменен от двукратния носител на КЕШ с Реал Висенте дел Боске, а победният отбор и схемата му са напълно запазени в същия вид.

15 от европейските шампиони от 2008 г. отново са в състава, като сред тях изпъкват вратарят Икер Касияс, полузащитниците Шави, Чаби Алонсо, Иниеста и Фабрегас и нападателите Торес и Вия.

В последните си 45 мача „червените" имат само една загуба - от САЩ на полуфинала за Купата на конфедерациите, която дойде, след като те вече бяха поставили рекорд от 35 поредни без загуба.

В квалификационната си група не срещнаха никаква трудност за класирането, което при това постигнаха с красив футбол. Испания записа десет от десет победи срещу Босна, Турция, Белгия, Естония и Армения, вкарвайки почти по 3 гола средно на мач.

Сега на финалите на световното отново може да очакваме голеада поне във вратата на Хондурас, ако не и на Чили и Швейцария.

Проблемът на испанците е, че никой вече не гледа на тях като на потенциална изненада, ами треньорите на техните конкуренти за златото в ЮАР със сигурност са изгледали всички техни мачове и са проучили тактиката им и слабите им места до най-малката подробност.

Друг аргумент срещу първата шампионска титла на „Ла фурия", макар и в кръга на шегата, е, че Пеле през февруари ги обяви за свой фаворит, а историята учи, че кралят на футбола никога не познава.

Швейцария

Съперникът на България в квалификационната група за Евро 2012 е много корав отбор от средна европейска класа. Без да разполагат с истински звезди от 90-те години насам, когато играеше Стефан Шапюиза, „кръстоносците" редовно си участват на големи първенства и записват прилично представяне.

На миналия Мондиал 2006 Швейцария завърши на първо място в група с участието на един от големите фаворити Франция и на осминафинала само малшансът при дузпите срещу Украйна им попречи да продължат в третия кръг на първенството.

След разочароващото представяне на домашното европейско първенство преди две години за старши треньор бе назначен германецът Отмар Хитцфелд, който, също като колегата си Дел Боске, има две европейски купи, но постижението му е още по-впечатляващо, защото ги е печелил с два различни отбора - Борусия (Дортмунд) и Байерн.

Швейцарците са в лоша серия от квалификациите насам и записаха три поредни загуби в контролите - срещу Норвегия, Уругвай и Коста Рика, и то на свой терен. В събота се очаква и следващата, защото играят със световния шампион Италия.

Все пак приятелските срещи не би трябвало да са непременно показателни за представянето на отбора на финалите на Мондиал 2010 и „часовникарите" започват групата в позицията на фаворит за второто място.

Хондурас

Наред с КНДР и Нова Зеландия Хондурас е считан за най-големият аутсайдери на Мондиал 2010.

Освен че са прочути с единствената в света „футболна" война със съседите си Салвадор през 1969 г., предизвикана от вълнения след квалификационен мач между двете страни, хондурасците са първият централноамерикански отбор, който вкарва два гола на световно първенство, както и единственият отбор от този регион, отстранявал Бразилия - на четвъртфиналите на Копа Америка 2001.

Единственото им досегашно участие на мондиал е през 1982 г., когато се представят съвсем прилично, постигайки равенства в групата с домакините Испания и със Северна Ирландия. Сега съдбата отново ги среща с испанците, но подобна сензация изглежда още по-невероятна от тогава.

Треньорът, извел страната до историческото второ класиране на Световно първенство, Рейналдо Руеда наскоро получи като награда хондураско гражданство.

Звездите на тима са добре познатите Карлос Павон (играл в Наполи и Удинезе) и Давид Суасо, който е собственост на Интер, но бе преотстъпван последователно на Бенфика и Дженоа. От по-младото поколение актуално име е Уилсон Паласиос от Тотнъм, както и бившите му съотборници в Уигън - Мейнор Фигероа и Хендри Томас.

Чили

При последното си участие - през 1998 г., със супернападателите Иван Саморано и Марсело Салас в състава си, чилийците постигнаха три равенства с Италия, Камерун и Австрия и излязоха от групата като втори след „Скуадра адзура". Устремът им обаче стигна само до осминафиналите, където срещнаха Бразилия и си взеха сбогом с турнира.

Сегашният състав на Чили, макар и лишен от звезди от такава величина, е с най-ниска средна възраст в Южна Америка и убедително си спечели място за Мондиал 2010, изпреварвайки за второто място Парагвай по голова разлика и оставяйки далеч зад себе си Аржентина, която трябваше да преклони глава на „Естадио Насионал" в Сантяго.

Най-голямата звезда на Чили в момента е треньорът Марсело Биелса, който с родната си Аржентина стана олимпийски шампион през 2004 г., побеждавайки на финала Парагвай с гол на Карлос Тевес. „El Loco" („Лудия"), както е прякорът на Биелса, е известен като привърженик на атрактивния атакуващ футбол и схемата 3-3-1-3.

Друга негова доста ексцентрична проява бе изиграването на две контроли с различни състави на 31 май в рамките на шест часа - победата с 1:0 над Северна Ирландия в град Чилан и над Израел с 3:0 в град Консепсион.

Новините

Най-четените