Може би идва моментът, в който ще разберем каква е връзката между българския волейбол и календара на маите. Краят на света едва ли ще дойде в следващите месеци, но краят на най-успешния отборен спорт във вида, в който има смисъл да го гледаме и да му се радваме, се очертава все по-ясно.
Вижда се и рухването на старателно изграждания мит, че волейболът е интелигентен спорт за интелигентни хора. Тези в килийно училище да бяха ходили, по-малко глупости щяха да сътворят. В резултат, ден преди старта на втората и последна олимпийска квалификация в София, любимият на широките народни маси спорт е в терминален стадий.
Внушават ни, че каузата е България да се класира на Олимпийските игри в Лондон. Това, разбира се, не е без значение, но таванът на „Арена Армеец" със сигурност няма да падне, ако в събота нашите волейболисти загубят от Франция.
В по-късен етап някой може би трябва да обясни защо тази Олимпиада се фетишизира до степен всички да полудеят. В момент на тежка финансова и икономическа криза държавата пилее милиони левове за някакво си класиране, народът се преживява като участник в революция, а федерацията стреля от окопа по щаба на мъжкия национален отбор. Отстрани светът ни се смее с глас и се чуди спортни репортери ли да праща на турнира в София, или военни кореспонденти.
Преброяване на подивелите зайци
В такава ситуация волейболът като игра с топка е последното нещо, което вълнува участниците и публиката в този тъжен цирк. В колонките на вестниците се появяват съобщения, че разпределителят Андрей Жеков е здрав и може би ще играе, че всички 12 000 билета за мача с Франция са продадени...
Големите заглавия са запазени за новините от фронта: „Радо Стойчев иска оставката на Данчо Лазаров", „Матей Казийски поставя ултиматум" „Федерацията търси нов селекционер", „Лазаров: Само премиерът може да ме махне", „Дянков влиза в БФВ".
Без да е психиатър, страничният наблюдател забелязва белезите на колективното оглупяване.
Президентът на федерацията Данчо Лазаров е впрегнал целия ресурс на своя апарат с една ясна цел - да запази властта за себе си. След 12 години начело на БФВ строителният инженер не може да си представи, че друг ще управлява.
Казват, че нагонът за власт е по-силен от сексуалния нагон. Това обаче не е единствената причина Лазаров да се бори за статуквото с всички средства. Още преди олимпийските игри в Лондон той ще бъде избран за член на Борда на Международната федерация по волейбол (ФИВБ) - безспорно силна позиция, която ще олекне, ако зад гърба му не стои националната федерация.
Най-вероятно за самия Лазаров изглежда абсолютно неприемливо някой с постоянна адресна регистрация в чужбина (Стойчев) да му разруши къщичката под натиска на улицата.
Шефът на БФВ е чуван да казва, че от действията на неговите противници лъха на фашизъм. И че анархистичните опити на Стойчев да се добере до властта рушат устоите на демократичната държава. Историята помни какво направиха санкюлотите във Франция през 1789 година, болшевиките в Русия през 1917 и националсоциалистите в Германия през 1933 г. Всичко това се случи с активното участие на улицата.
Ситуацията във волейбола наистина е революционна, но, както е известно, неведнъж революциите са изяждали децата си. Затова тези, които са на власт, и онези, които са се устремили към властта, трябва много да внимават. Защото улицата е готова да помете всички.
От тази гледна точка на страната на Лазаров са общоприетите правила и Уставът на БФВ, който предвижда смяна на властта само при свикване на Общо изборно събрание и издигане на алтернативен кандидат. Зад гърба на големия бос са и повечето клубове - част от тях вдигат ръка срещу една мешана скара, а други просто се страхуват от готвия на всичко Радостин Стойчев.
Глас народен, глас Борисов
Треньорът се ползва с безпрецедентна обществена подкрепа, при това без да е постигнал спортен резултат. За добро или за лошо, мъжкият отбор по волейбол остана единственият, който хората припознават като национален. Затова запалянковците застанаха зад треньора, но в много по-голяма степен те се изправиха срещу президента. Тази яростна опозиция помогна на Стойчев да създаде мита за себе си. Хората повярваха, че Радо ще им донесе огъня, ще им оправи волейбола за 800 дни и, като същински Крали Марко, ще види сметката на изедниците, стъпвайки на две планини.
А дали не гледаме същото и в живота вече 20 години?
Трудното за Стойчев предстои. Загуби ли квалификацията, всичките му героични напъни ще изтекат в канала.
При успех на отбора обаче, оставането на Лазаров е малко вероятно. Няма нищо случайно във факта, че вицепремиерът Симеон Дянков започва финансова проверка на федерацията само ден преди началото на важния олимпийски турнир.
Това е ясен знак как гледа на Лазаров държавата. След създадения с активното участие на БФВ батак, всяка по-пасивна реакция на властта би изглеждала неадекватна.
Конкретно на тази власт, защото едва ли друга би се намесила толкова активно в делата на някаква спортна федерация.
Но „пред банята" или в съблекалнята тигрите са си тигри. В такова време живеем - трньорите сменят президенти, премиерите коментират футболни мачове.
Най-тъжното е,че след тази война, независимо кой спечели, българският волейбол ще е като Бейрут след бомбардировките през 1983 г. Един мъртъв град, в който никой не иска да влезе.
