10. Флавио Рома, Лацио (1991-95)
Вратарят направи име в Пиаченца и Монако, но е роден в Рим и почти никой не си спомня, че започва кариерата си в Лацио. (Ако бе играл в Рома, щеше да е на по-предно място в класацията). На почтената възраст от 35 години в момента е трети вратар на Милан.
9. Петер Чех, Чехия (2002 - досега)
Някой би казал, че примерът е твърде очевиден, но нека имаме предвид, че Винченцо Италиано (роден в Германия, между другото) никога не успя да стигне до националния отбор на Италия, а Алес и Настя Чех са словенци, докато Марек Чех е словак.
8. Микаел Марсилия, Олимпик (Марсилия) (2000 - 2003)
Трудно е за вярване, но слабо известният играч бе привлечен от Страсбург за заместник на преминалия в Арсенал Робер Пирес. Вероятно името му е въздействало подсъзнателно на селекционния екип на клуба, защото за три сезона той изигра едва три мача за ОМ. Марсилия продължи странната си кариера по долните дивизии на Испания, Шотландия и Швейцария, след което отиде в Израел, за да се установи най-накрая в италианската Серие "С2".
8. Мауро Миланезе, Интер (1998-1999)
Сменилият 13 клуба по време на небляскавата си кариера защитник достигна върха си на възраст 28 години, когато подписа с... добре, де, не с Милан, ама поне с Интер (Милано). Той дори вкара гол със "синьо-черната" фланелка, преди да го освободят. След гастрол в английския Куинс Парк Рейнджърс, през 2009 г. Мауро се прекрати състезателната си дейност като играч на Варезе от Серие "С2", с което футболът загуби идиотската му прическа.
6. Стефано Фиоре, Фиорентина (2005-2006)
Фиорентина всъщност бе последният приличен отбор на полузащитника, който беше голямата надежда на италианския футбол преди десет години, преди кариерата да му да бъде унищожена в Лацио и Валенсия. Испанците го дадоха под наем на "виолетовите" през 2005 г., когато той им помогна да се спасят от изпадане. За съжаление постоянен трансфер бе отказан по причини, които нямат нищо общо с името му.
5. Раул Гонсалес Бланко, Реал (Мадрид) (1992 - досега)
С фамилното си име Бланко ("Белия") е странно, че Раул е бил привърженик на Атлетико като дете. Когато президентът Хесус Хил затвори юношеската академия на "дюшеците", грешката бе поправена и днес Раул е легендарен нападател на "Лос Бланкос".
4. Фернандо де Наполи, Наполи (1986-1992)
Талантливият полузащитник бе двигателят на играта на Наполи във великия период на клуба с Диего Марадона, когато южняците спечелиха две титли и Купата на УЕФА. Фернандо също има и 54 мача за националлния отбор, включително и полуфинала на Световното първенство през 1990 г., когато загубиха с дузпи от Аржентина на Марадона на стадион "Сан Паоло" в Неапол.
3. Арсен Венгер, Арсенал (1996 - досега)
Преди 14 години, когато пое Арсенал, мнозина питаха "Арсен кой?", но и те не можеха да отрекат, че името му пасва идеално на клуба, който днес спокойно може да бъде наречен ФК Арсен.
2. Вячеслав Грозни, Терек (2008-2009)
Името на бившия треньор на Левски на руски всъщност значи "страшен", а не "грозен". Оттам идва и прозвището на великия цар завоевател Иван ІV, на когото е кръстена столицата на република Чечения в състава на Руската федерация. Следователно, си имаме работа със страшен треньор, който водеше отбор от страшен град. Грозни успя да доведе новака във Висшата лига на Русия до стабилно присъствие в средата на таблицата, преди да се върне в украинския Арсенал (Киев), където замени постоянно пияната бивша звезда на Ювентус Александър Заваров.
1. Волфганг Волф, Волфсбург (1998-2003)
Този не може да бъде победен в класацията. Дори има и външна прилика с вълк. Волфсбург беше първият отбор от Бундеслигата на бившия защитник на Кайзерслаутерн, както и той беше първият треньор, извел клуба до европейски турнири. Приказката на Волф свърши през 2003 г., когато беше безцеремонно уволнен, но май пак е време да поеме водачеството на глутницата... В момента той води третодивизионния Кикерс.
