Виковете "Оставка" дойдоха закономерно. В тъмнината край "Герена" отново настана онова мрачно и сенчесто настроение, от което винаги се ражда промяна в клуба. Виждали сме тази ситуация често и в Левски, и в ЦСКА. Загуба или реми срещу опашкар, слаба игра, настръхнала публика и треньорска смяна.
Илиан Илиев не поиска прошка, нито се помоли на Св. Патрик в неделя, след като отборът му не успя да победи у дома Монтана. Треньорът, роден във Варна, направил име в професията в Стара Загора, никога не бе приет за свой от левскарите. Нищо, че през 90-те години бе обичан от „синята" агитка като един от най-качествените играчи в тима. Няма шанс - Илиан е безхарактерен, мек и неспособен. Това бе присъдата, още с пристигането му.
На 17 март около 20,30 ч вечерта обаче Илиев показа именно характер, какъвто безспорно има. Да, той не свъсва вежди като Гонзо, нито играе игричките си из Facebook като Сираков, двама сочени и създали си имидж на големи мъжкари в левскарския свят. Но поне Илиан никога не е бил интригант, а и не се огъна като страхливец след провала с Монтана. И ще си отиде.
Но изказването на вечерта дойде от един човек, който става все по-влиятелен в Левски. И все по-притеснителен. С тона, който вероятно упражнява пред огледалото, за да докара до Кръстника, Иво Тонев обяви Левски за сигурен шампион. Разбира се, това е нелепо при състоянието и съдържанието на този отбор. „С игра няма да стане, има и други начини...", загадъчно обяви протежето на падналия от власт премиер. Който все повече се превръща в Кръстник на Левски. И самочувствието му е такова. На Кръстник, че и на някой, който отгоре командва действията дори и на Кръстниците.
При Тонев клубът има излъскан имидж, гради стадион, предприема някакви ходове извън терена и парадира с развитие. Такова обаче няма в най-важния компонент - отбора. Левски на Тонев е въздух под налягане, още от момента, в който той взе в ръцете си волана. По-точно казано - Тонев държи волана на автомобил без 4 колела. Той седи на трупчета.
Преди около година Левски загуби у дома от Миньор с 0:1 и пропусна шанс да излезе на първо място. С това се започна серия, след която „сините" фаворити за титлата останаха трети.
Тогава, след мача с Миньор, Тонев пак обеща: Левски ще е шампион, загубата дойде навреме да ни отрезви и да ни даде нужните поуки.
Сега пак чухме същото, но вече и с добавеното: „Има и други начини..."
В края на януари Webcafe написа, че Левски е целуфан без пълнеж и левскарите страдат от липса на качествен отбор. Спортно-техническата работа в клуба е катастрофа, която се прикрива от маркетингови, медийни и имиджови акции. От проекта за нов стадион до приложенията за мобилни телефони, всичко в клуба е наред. Само отбор няма. С Ромейн Ели, Старокин и Прохазка - толкова. През лятото дойде Жоао Силва, през зимата - Гари (но не Линекер), следващото лято сигурно ще се появят 2-3 испански имена, за които ще се мисли около месец, и ще бъдат афиширани като покупки за половин милион.
Левски декларира рекордна зимна селекция - над милион лева. Къде са играчите от нея? Димов, Родригес, Велев и Мишо Иванов? Хайде, стига! Резервен вратар, средни по класа дори за България централен защитник и халф, както и едно добро крило. Да не забравим и Милен Василев, чудесен десен халф за Миньор.
Та на темата за Дона. Още в Локомотив му се носеше славата на човек, който познава „другите начини". Няколко сезона поред публична тайна бе, че Локо имаше най-много „свои" съдии в „А" група. В сряда един от тях явно изплати стари дългове към Дона та спаси Левски от равенство с Литекс. Но той вече е извън играта.
Така пътят на Левски с този ръководител е един и не е стягане на отбора и надиграване на съперници. Независимо кой ще е новият треньор. Така, както бе и в Локо (с изключение на периода с Окука), Тонев си знае неговата си игра.
Дали обаче това е любимата игра на феновете на Левски и колко още ще търпят те?
