Финалът на ХХIX световно първенство по футбол не предложи много атракция, нямаше ги виртуозите с топката.
Майка ми заспа след първото полувреме. Така да се каже, почивката отся истинските от случайните почитатели на играта.
Удоволствие бе да се наблюдава тактическото надиграване между Висенте дел Боске и Берт ван Марвайк, претворено на терена от техните възпитаници. Несъмнено двата най-добри отбора на Мондиал 2010 се изправиха един срещу друг.
С уговорката, че „добри" означава „грамотни".
Ако до финала бяха стигнали Бразилия и Аржентина, удоволствието щеше да е от друг тип и достъпно за всеки, но те нямаше как да са там, защото, за разлика от други години, отпаднаха съвсем заслужено.
Когато обичаш футбола, можеш да откриеш красотата и в съвършеното пласиране на иначе напълно неатрактивния Йорис Матайсен. Или в сблъсъците между гигантите (не футболно, а чисто физически) Чаби Алонсо и Марк ван Бомел.
В битката между два отлични отбора, където всеки си знае мястото на терена и които почти не правят грешки, победи този, допуснал една по-малко.
Зрелището идваше от това, че нито холандците, нито испанците, се затвориха в черупката си, както направи предишният световен шампион Италия на финала с Франция през 2006 г. Макар че общото между онзи финал и този е че и двата се играха по 120 мин., приликите се изчерпват с това, защото преди четири години игра само Франция. Вчера играха и двата отбора, а ниската резултатност бе породена от факта, че в съставите си имаха по нападател и половина (можете да си изберете произволно кой да е половинката), но такъв си беше кадровият им потенциал и чест им прави, че стигнаха дотам с най-слабо звено атаката.
Удоволствие бе и надцакването със смените - и двамата наставници запазиха по две за продълженията, тъй като играчите им показваха никакви признаци на умора. Испанецът определено уцели бинго с включването на Хесус Навас, който бе неудържим по десния фланг и принуди Ван Марвайк да извади капитана си Ван Бронкхорст.
В тон с високата класа на футболистите бе и съдията Хауърд Уеб, който недвусмислено им показа кой командва и пресичаше грубостите на мига. Всички актьори бяха от най-висока класа в този финал, като не можем да изключим и публиката - въобще зрелище като за световно!
Какво? Нямало голове? На който не му харесва, да гледа американски футбол!