Топката влиза в германската врата и коментаторът Кенет Улстънхолм повишава за първи път в мача интонацията си: „Има хора на терена, те сигурно си мислят, че всичко е приключило... Е, сега вече всичко приключи!". Англия е световен шампион по футбол, след като в 120-ата минута сър Джеф Хърст забива четвърти гол на финала срещу немците. На игрището на „Уембли" влизат фотографи, няколко запалянковци (в костюми, разбира се), а Мартин Питърс вдига в радостта след гола Хърст на 50 сантиметра от земята. По-късно английските вестници говорят за „екстаз" и „невероятната емоция" в отпразнуването на този гол.
Нормално, след като предишните три английски попадения в двубоя са отпразнувани със свиване на юмрук от голмайстора и ръкостискане с останалите в тима. „Браво, сър Джеф, страхотен гол!", сякаш казва Боби Мур към Хърст след първия от трите му точни удара в най-големия мач на английския футбол. И толкоз... Невероятна емоция ли? Знаели ли са героите на Англия от 1966-та за исландските „риболовци и велосипедисти"? За флейтата на Газа? За маски на Зоро и Спайдермен? За плонжовете на Клинси, за салтата на Санчес, за танца на Неймар?
Не, разбира се.
Но преди да дойдат те, бе Тардели.
Италианецът изтича близо 50 метра със свити юмруци, изкривено от крясък и сълзи лице, викайки „Гооооол", след като отсече германската глава във финала на мондиала през 1982 г. Марко Тардели е легенда в родината си не толкова заради кинжалния удар в ъгъла на вратата на „Сантяго Бернабеу", а заради този кадър. Вероятно с него са плакали няколко милиона италианци по света.
В модерната ера на футбола „емоциите от гола" имат различна визия. Нападателят на Фулъм Факундо Сава си слагаше маска на Зоро след всяко попадение. Бразилецът Неймар подлуди половината професионални футболисти по света с танца си, в ритъма на глуповатата песничка „Ai Se Eu Te Pego". Глуповата като текст, но заразна като движения.
Германецът Юрген Клинсман прояви английско чувство за самоирония и се плъзгаше като гмурец по терена след първите си голове за Тотнъм. Това бе неговият отговор на обвиненията в британската преса, че е симулант. Неговото оригинално хрумване бе доведено до изкуство от друг вечен виновник - Луис Суарес. Уругваецът имитира симулация, падайки като отсечен пред очите на мениджъра на Евертън Дейвид Мойс. Преди дербито тази есен Мойс посочи нападателя на Ливърпул като симулант, а после прие с чувство за хумор отговора на уругваеца.
Изтръгвания на ъгловите флагчета, събличане на фланелки, показване на надписи под тях, танци... И един зъболекарски стол, пак на „Уембли". Националите на Англия отпразнуваха втория гол в шотландската врата през 1996 г. с наливане на вода в устата на легналия на терена Пол Гаскойн. Имитираха „зъболекарски стол" - прочуто изобретения в бар в Хонг Конг, където обаче ти наливат в устата водка или уиски. Там бяха снимани да се готвят за въпросното европейско лицата Теди Шерингам, Тони Адамс, Джейми Реднап и останалите. Разбира се, идеята е била на Газа - най-лудият от тази и без това откачена банда.
В наши дни и ФИФА сякаш иска да ограничи емоциите от тази велика игра, която е измислена, за да бъде емоционална. Излизаш от терена след гол - жълт картон. Радваш се, развявайки екипа си над главата - пак картон. Дали затова, или просто въпрос на друг манталитет, но отбор №1 за последните години в света не е сред лидерите в оригиналните отпразнувания на гол. Барса може да наниже и пет във вратата на безпомощния съперник, но Шави ще подаде ръка на голмайстора, Иниеста ще размаха десния си юмрук, а Меси ще посочи с двете си ръце към небето. И толкова. Чак да ти се прииска в синьо и червено да е Балотели, за да настане една радост след поредния избродиран барселонски гол, та да се чуе. Кадърът с тъмнокожия италианец, изпъчил мускулите си като културист след торпедото, унищожило германската врата на европейското, влиза директно при най-култовите в историята. Понякога Марио остава и облечен, но само да ни покаже някое дълбокомислено послание тип риторичния въпрос: „Защо винаги аз?".
Преди 2 години обаче радостите след гол придобиха нов смисъл - те вече не са спонтанен изблик на емоции, а добре подготвена хореография. Направиха го исландските юнаци от Стярнан. Те подлудиха света с невероятните си групови изпълнения след гол. Имитираха раждане, използвайки топката, стреляха се като герои от екшън, пресъздадоха ходене в тоалетната по „голяма нужда", а едно от великите им изпълнения бе „човешки велосипед", който голмайсторът подкара. Бяха забавни, а сега можем само да съжаляваме, че една точка ги раздели от място в евротурнирите. Там можеше да ги чакаме на жребия и да дойдат да покажат магариите си в България!
Исландците са примера за това колко се е изменил футболът за последните 50-ина години. Представяте ли си Боби Мур и Боби Чарлтън да са част от „тоалетната", а Хърст да пусне водата, след като си е свършил работата. С германците...
