През изминалата една година (поне!) е изключително трудно да се намери повод за позитивен коментар, свързан с ЦСКА.
На фона на всичките грешки, сътворени от сегашното ръководство на червения клуб, било поради некомпетентност, било от безхаберие, обаче се откроява правилното решение да се заложи на младия старши треньор Милен Радуканов.
Не е ясно дали босовете от „Титан" се спряха на него, за да спестят пари, които биха дали за доказано име, или бяха заразени от позитивната енергия и желанието му за работа (може би по малко и от двете), но е факт, че Милен съживи отбора и в десетте мача под негово ръководство ЦСКА подстигна седем победи. За сравнение, под ръководството на предшествениците му Павел Дочев и Гьоре Йовановски тимът взе общо шест победи в 18 срещи...
Освен ролята му на психолог и мотиватор за футболистите, които имат качества, но не бяха отбор, Радуканов очевидно умее да взима и правилни тактически решения - като това да изтегли Спас Делев в предни позиции, където нападателят буквално се отпуши и отново стана едно от най-актуалните имена в българското първенство.
Особено впечатляващ е новаторският подход на младия специалист в тренировъчния процес - преди седмица той включи във физическата подготовка модерния и много интензивен метод спининг, а вчера даде на футболистите да играят с топки с неправилна форма, за да се усъвършенства техниката им на подаване и шутиране.
Освен че развиват по нов начин уменията на играчите, такива нововъведения са много полезни и от чисто психологическа гледна точка, защото премахват отегчението от еднообразните упражнения, което неусетно намалява ползата от тренировките.
Въпреки нулевия му опит като старши треньор, си личи как Радуканов просто си разбира от работата и гори в нея, как се стреми да се развива и предава същото настроение на своите футболисти.
Ясно е, че ЦСКА няма да стане шампион тази година, но най-разумното нещо, което могат да направят неговите шефове, е да го оставят да работи дългосрочно с отбора.
И тогава това, което каза Йоан Андоне за бившия си преводач - че може да стане българският Моуриньо, като нищо може да се превърне в истина. Или поне да постигне успехите на другия българин, когото навремето, къде на шега, къде насериозно, сравняваха с Моуриньо, след като пое Левски без никакъв опит и го вкара в Шампионската лига.
