Ибрахим Амату е 41-годишен параолимпиец, който може и да не записа нито една победа в Рио, но пък спечели сърцата на стотици хиляди фенове по целия свят. Историята на живота му е като извадена от приказките, но доказва, че човешкият дух не може да бъде измерен. А невъзможното за едни е само по-сложно за други.
Той няма ръце, но пък притежава сърце на шампион, което компенсира физическия му недъг.
Тенисът на маса е спорт, в който състезателят използва цялото си тяло, но ключът към успеха се крие в ръцете, разбира се, и за да сме още по-точни – в китката.
Египтянинът не просто не разполага с „лукса“ да има китки, а въобще няма ръце, което на теория, а в 99% от случаите и на практика, прави упражняването на тенис невъзможно. Е, този 1% не е статистическа единица, а даже си има име - Ибрахим Амату.
Когато е 10-годишен губи горните си крайници в нелеп инцидент с влак, а травмата е не само физическа, но и психическа. Защото 3 години след това въобще не излиза от дома си. Намира обаче сили да победи себе си, както и злощастната си съдба и се отдава на нещото, което обожава.
„Опитвах множество неуспешни начини, но накрая започнах да държа хилката с уста“, казва параолимпиецът пред GiveMeSport. Той има в кариерата си два сребърни медала от шампионати на Африка – през 2011-а и през 2013-а, но милионите гледания на клиповете му в YouTube са красноречиви за статута му на звезда.
За да сервира и взема топчето той използва десния си крак и играе без дясна обувка, което му е отнело три години, за да се научи:
„Всеки трябва да се бори за това, което обича. Критиките по мой адрес ме мотивираха да тренирам все по-усърдно. Мечтата ми да играя на параолимпийските игри се сбъдна.“, казва тенисистът.
А посланието му трябва да стигне до всички по света: „Искам да ви кажа, че няма невъзможни неща. Инвалидността не идва от липсата на ръце или крака, тя се крие в ума.“
Амату получи признание дори от световния №1 Ма Лонг, който призна, че не е могъл да повярва, виждайки уменията на египтянина. Ибрахим обаче накара всички да повярват в непостижимото и е олицетворение на това да си отдаден изцяло на нещо, което е по-велико дори от смия теб.
