Световните първенства и политиката - ІІ част

Повечето от примерите, които разгледахме в първата част, бяха отрицателни. За да сменим фокуса, ще се спрем на победата на бившата ФРГ през 1990 г. Берлинската стена беше бутната около шест месеца по-рано и изтокът и западът търсеха формата, под която да се обединят.

За разлика от срещата на двете страни на Мондиал'74 - напрегнато и неловко събитие, в което ГДР извърши истински подвиг, побеждавайки капиталистическите си роднини, този път и двете Германии празнуваха. Приносът на титлата за сплотяването на тези разделени за 40 години хора, е неоценим. Циниците биха казали, че политическите елити на двете страни са извлекли най-голяма полза от победата, тъй като тя е отвлякла вниманието на обществеността от суровата икономическа действителност, съпътстваща сливането. Но дори и да е така, пределно ясно е, че футболът обединява хората така както нищо друго в днешно време.

Отборът на Югославия от това време също имаше своята историческа роля. Преди да започнат кръвопролитните конфликти "плавите" бяха гордостта на Балканския полуостров. В отбора играеха сърбинът Драган Стойкович, редом с хърватина Давор Шукер, черногореца Деян Савичевич, босненските легенди Сафет Сушич и Златко Вуйович и словенската Сречко Катанец, както и македонският голаджия Дарко Панчев. Този състав, събрал най-доброто от шестте народа, включително изгряващите хърватски звезди Роберт Просинечки, Ален Бокшич и Роберт Ярни, имаше потенциала да стане световен шампион, ако на четвъртфинала не го беше спрял аржентинският бетон и изживяващият звезден миг вратар Серхио Гойкоечея. Кой знае дали изкуственото формирование Югославия изобщо щеше да се разпадне, ако този огромен успех бе постигнат...

Четири години по-късно колумбийският защитник Андрес Ескобар си отбеляза автогол за загубата с 1:2 от домакините САЩ, в резултат на който страната му отпадна още в предварителната група. Това би било просто част от футболната статистика, ако след завръщането си в Колумбия футболистът не бе застрелян. Защо? Не се знае със сигурност, но в управляваната от наркокартелите латиноамериканска държава се говори, че милиони са били заложени в букмейкърските къщи за успешното представяне на националния отбор. Според официалното заключение на съда Ескобар просто е бил убит от разгневен любител на футбола...

С домакинството на Южна Корея и Япония през 2002 г. и на ЮАР през 2010 Световното първенство за пръв път напусна Европа и Америка и стана наистина световно. Между тези два екзотични мондиала, се изигра и Германия 2006, където участва разкъсваната от гражданска война африканска държава Кот д'Ивоар. По време на шампионата правителствените сили и бунтовниците обявяват примирие, за да може цялата страна спокойно да подкрепя националния отбор! Въпреки че са налице отделни инциденти, примерът е илюстрация за изключително силното влияние на футбола върху сфери на живота без пряка връзка с него.

Какво ни предстои?

Може ли нещо толкова позитивно да се случи и на започващото идната седмица Световно първенство? За първи път Южна и Северна Корея ще се състезават в един и същи шампионат. Важността на това събитие не бива да се подценява. В момента дипломатическите отношения между двете страни са в най-ниската си точка от много време насам. През март Югът обвини Севера за потапянето на техен кораб, а през април битката се пренесе и във футбола, като комунистите отправиха обвинение, че в Сеул умишлено са дали на техния отбор развалена храна преди квалификацията, завършила 1:0 за Южна Корея. Знакови обаче си остават съвместните излизания на делегациите на двете страни под корейския флаг на откриванията на Олимпийски игри от 2000 г. насам. Дали ще видим същата картина и на 11 юни?

Друга от участващите на Мондиал 2010 страни - Чили, бе разтърсена скоро от опустошително бедствие. Земетресението, отнело живота на 521 човека и разрушило половин милион къщи, накара и без това лудата по футбола южноамериканска нация да се сплоти още по-силно в подкрепата си за своя отбор на световното първенство.

За Гърция, която е разкъсвана от финансовата криза и бурните прояви на гражданско недоволство, ЮАР 2010 също е голям шанс за национално единство, ако футболистите на балканската страна успеят поне отчасти да припомнят подвига си от Евро 2004.

Разбира се, държавата, чието политическо и икономическо бъдеще е най-силно свързано с мондиала, е домакинът Южна Африка. Амбицията на ФИФА да докара най-големия футболен форум на черния континент се осъществи след дългогодишна подготовка. Въпросителните са много - от сигурността на половин милион туристи до гладкото протичане от чисто организационна точка.

Но извън тези основателни притеснения най-сериозният въпрос е за бъдещето на Южноафриканската република и на Африка като цяло. В режима ЮАР беше изолирана от света държава, а след неговия край пропастта между заможното бяло население и бедстващите чернокожи излезе наяве, което намери израз в ужасяваща по размерите си престъпност.

Световното първенство донесе на стараната измервани в милиарди долари подобрения в инфраструктурата и комуникационната сфера и десетки хиляди нови работни места. Големият въпрос обаче е дали този подем ще бъде задържан и след края на голямото събитие или ще се окаже, че местното правителство и футболната федерация са си направили безумно скъпа PR кампания, която ще бъде изплащана от гражданите години напред.

Няма съмнение, че мачът на откриването срещу Мексико ще бъде най-важната футболна среща в живота на всички южноафриканци, а провеждането на световното първенство там - шанс за развитието на целия континент. Дано Африка се възползва от него!

Новините

Най-четените