Моката носи първия медал на България от олимпийски игри
В последния ден на миналата седмица почина Борис Георгиев – Моката. Първият олимпийски медалист на България издъхна на 87 години, повален от Алцхаймер. Това е болест, която според учените боксът причинява вследствие на ударите в главата.
В Хелзинки през 1952 г. Моката печели първия от общо 223 медала на българските спортисти от олимпийски игри. Бронзов, в категорията до 75 кг на турнира по бокс.
Приживе роденият в Добрич здравеняк се ядосваше, че можел да вземе и златото, или поне сребро. Но в полуфинала срещу румънеца Василе Тица губи след скандал.
Отначало Георгиев е обявен за победител с 2:1 съдийски гласа. Но след това американският арбитър изисква обратно фиша си, променя всичко и записва Тица като спечелил двубоя. Заради разправиите около този мач по-късно броят на съдиите е увеличен от трима на петима.
Моката предполага, че преправянето на фиша от рефера от САЩ е станало, за да не се бие във финала срещу американеца Флойд Патерсън.
И наистина, в мача за титлата Тица става лесна плячка на бъдещия световен шампион за професионалисти. За румънеца остава среброто, а българинът трябва да се примири с третото място.
Макар и бронзов, медалът е много изстрадан от Моката, тъй като нашият получава контузия в китката още в първия си двубой срещу Алфред Щурмер от Люксембург. Замразяват ги с хлоретил преди всеки следващ мач, за да не чувства болка. С повредената ръка Георгиев побеждава британеца Тери Гудинг и представителят на ФРГ Дитер Вемхьорер. Германецът е с една глава по-висок от българина, но добре съставена тактика с близък бой от треньора Аспарух Ангелов – Парето носи победата за Моката и класиране в полуфинала. След това идва злополучният мач с румънеца Тица...
От всичките ни 63-ма спортистити в Хелзинки-52 пръв и единствен Моката успява да се качи на подиума на медалистите.
Това е и едно от малкото големи международни отличия, печелени дотогава от българи. Преди Втората световна война активът ни на олимпийски игри се свежда до десетото място на Христо Малакчиев във всестранната езда в Берлин през 1936 г.
През същия сезон Дан Колов печели европейската титла по кеч с великата си победа над французина Анри Деглан в „Пале де спор“ в Париж, а четири години по-рано футболистите на България се прибират от Белград с Балканската купа. Медалът на Моката е третата по ред голяма реликва за спорта ни.
Осем пъти шампион на България с общо 289 мача и само две загуби у нас, Борис Георгиев е известен като истински железен боец на ринга.
Никога не е губил с нокаут!
Роден е на 6 март 1929 г. в Добрич. Градът тогава се намира на територията на Румъния. Рано останал сирак, Моката е принуден от малък да разнася кафета по главната улица. Прякорът му идва от бразилското кафе „Мока“. После работи каквото намери, а на 16 години влиза в залата на Драго Часовникаря. Оценил таланта му, боксовият главатар на Добрич дори не му взима пари за тренировки.
По-късно като курсант във военното училище хваща окото на прочутия треньор Константин Николов – Замората.
Именно в ЦСКА го подготвят за олимпиадата в Хелзинки. Моката участва и в Мелбърн-56, но достига само до четвъртфинал. Печели и купа „Странджа“ през 1955 г.
След края на кариерата си остава в армията и се издига до подполковник. Отговаря за физическата подготовка на военните на летището в Доброславци. Пак той подготвя за полета му първия български космонавт Георги Иванов. Приживе лично президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч му връчва „Сребърната огърлица”.
Но Моката си плаща тежко за боксовата кариера.
Остава без едното си око след мача през 1957 г. срещу Атанас Таков. В онези години ръкавиците все още са с палец. Именно той попада в окото на Моката след удар от съперника. Въпреки няколкото операции в чужбина, ретината се оказва непоправимо увредена. Именно след този случай ръкавиците в палец са извадени завинаги от употреба в бокса.
На стари години Борис Георгиев живее бедно с жена си Люба. Но и през ум не ми минава да продаде медала си от Хелзинки. Става жертва на болестта на Алцхаймер, пак в резултат на бокса. В последните месеци дори не разпознава близките си. Умира на 29 януари в дома си.
