Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Иска се сила, за да си фен на Холандия

Робин ван Перси е надеждата на Холандия за резултатност в нападение Снимка: Getty Images
Робин ван Перси е надеждата на Холандия за резултатност в нападение

В последните години на всяко голямо футболно първенство се появява група играчи, които получават етикета „златно поколение". Началото на тази тенденция постави Португалия със своя национален отбор, който спечели световната титла за младежи през 1989 и 1991 - селекция, сочена за бъдещ световен шампион при мъжете. Дори националният отбор на Англия от 2006 се пребори за това определение, което се хареса на медиите, но реалността на световното първенство в Германия се оказа по-различна от очакванията.

Сега е ред на Испания и на Холандия. Испанците спечелиха Евро 2008, а холандците носят на плещите си тежките очаквания на поколения футболни фенове, които вярват, че тези футболисти, които са израснали заедно, познават се и между тях няма проблеми, са способни на запомнящо се представяне.   

Холандия редовно произвежда поколения талантливи играчи, които се отличават с техника, интелигентност, но често се държат като пълни задници помежду си, което твърде често е осигурявало провала им на световните първенства.

Холандия във версията си от 1974 е типичен пример за това. През 1978 ситуацията стана още по-драматична, тъй като срещу силния отбор на Австрия (победа с 5:1) холандците демонстрират, че с крилата си Роб Рензенбринк и Джони Реп могат да победят всеки друг. Мнозина сочат липсата на Йохан Кройф в Аржентина като причина за провала на холандците. Но в този турнир те показаха, че могат да я компенсират - играта им се променя в посока дълги прехвърлящи пасове към противниковата врата, а това осигурява добра резултатност на нападението и ги отвежда на финала.

Отборът от 1990 също трябваше да властва на Световното в Италия, след като само две години по-рано беше спечелил Европейското в Германия. Но тогавашната Западна Германия спря устрема на Гулит и компания. Хулиганската проява на Франк Рийкард да наплюе Руди Фьолер и пълното господство на Юрген Клинсман в зоната пред вратата на Холандия се оказаха решаващи. Холандия загуби, но истината беше, че тимът се беше разпаднал отвътре и беше бляда сянка на отбора, триумфирал на Евро 1988.

През 1988 за Холандия игра 37-годишният Арнолд Мюрен, много ценен полузащитник, който е играл и в Манчестър Юнайтед. Колегите му твърдят, че ако през 1990 в холандския отбор е имало фигура, подобна на него, то нещата са щели да са по-различни. Защото Мюрен дава точни пасове и държи тима под контрол, като не позволява глупости на терена.

По подобен начин, в САЩ през 1994, Холандия трябваше да разполага с Рууд Гулит, който току-що беше възродил кариерата си със силни мачове в Сампдория, но напусна малко преди началото на турнира. Може би с негова помощ Холандия щеше да успее да се справи с Бразилия на четвъртфинала, след като се върна в мача от 0:2, но в крайна сметка падна с 3:2 след попадението на Бранко. Тогава на холандците им липсваше опит в нападение, но по-големите проблеми бяха свързани с липсата на скорост в придвижването на Роналд Куман и откровената подкрепа на съдиите за Бразилия.

Но през 1998 националният отбор, или по-скоро талантливите футболисти, които бяха в него, така и не бяха оценени по достойнство. Нападателите Денис Бергкамп и Патрик Клуиверт демонстрираха висша класа на четвъртфинала срещу Аржентина, а полузащитата в лицето на Едгар Давидс, Роналд де Бур, Филип Коку и Вим Йонк беше просто невероятна. Феновете на Шефилд Уензди може и да не ценят особено високо Йонк, който получаваше голяма заплата и постоянно беше контузен, но на терена двамата с Бергкамп се разбираха без думи.

В крайна сметка, през 1998 късметът просто не беше на страната на Холандия. На полуфинала тимът стигна до дузпи срещу Бразилия и отпадна. Тук трябва да отбележим нещо, което е твърде характерно за коравия характер на холандците - Франк де Бур не показа и капка съчувствие към близнака си Роналд, след като той изпусна дузпата си. Показателно, нали?

Трябва да призная, че Холандия е тимът, който ми е осигурил най-много радостни моменти на световните първенства, които съм гледал. И също това е тимът, който ме е докарвал многократно до пълно отчаяние. Единственото изключение е може би националният отбор на Англия, но там историята е друга.

Ако сега тимът, воден от Уесли Снайдер, Ариен Робен и Робин ван Перси се справи със слабостите си в защита и играчите разгърнат истинския си потенциал, то дългата агония по пътя към световната титла може и да стигне края си. Но все пак не бих заложил на Холандия, основно заради представянето им на предишните световни първенства.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените