След като в събота чухме и видяхме недоволни фенове на Арсенал да освиркват Венгер, вероятно усещането е познато - естествено, дошло е времето треньорът да го отнесе. Както става винаги. След 15 години, титли, трофеи и блестящи спомени, паметта на феновете за мениджърите и наставниците е къса.
Друг един - Рафа Бенитес, бе освиркан дори още преди да е водил и минута новия си отбор. Неблагодарна работа е тази. Като бие отборът, играчите са герои. Като пада - отнася го треньорът.
В България днес ще се изиграе 14-и кръг от „А" група, а сякаш е станало чудо. Цели 7 отбора, и то на първите осем места, не са сменили треньорите си! Дори ЦСКА, който обикновено за такъв период мени по трима (поне в ерата на „Титан"). Чудо ли е станало? Или просто финансовата криза не позволява да се търсят промени, защото ако сложиш нов треньор, той може да поиска нови играчи. А това значи нови заплати, вероятно по-високи, и, недай боже, някоя трансферна сума.
При всички положения фактът си е факт. Незапомнено от години, половината елитна група се доверява на тези, с които се е започнал сезона. Лудогорец за втори пореден път изтърпя Петев и посред криза, както бе и през пролетта. Левски засега не пипа Илиан Илиев, въпреки че така и не успява да убеди в някаква висока класа. Да не говорим, че всяко излизане на „сините" извън София е свързано с треперене за феновете, а и досега важен мач тази есен се печели само на „Герена".
ЦСКА не спечели в първите 4 кръга, бе девети и десети, но пак си е със Стойчо Младенов. Независимо дали е предизвикано от неволята, от политика да се даде време, от времето на Панчарево или настроението на Димитър Борисов, но - треньорът не се пипа. Резултатите почнаха и да идват с победа във вечното дерби и елиминиране на Лудогорец за купата.
В Ловеч Христо Стоичков вече навъртя близо година, отборът не е супер сила, но се държи добре и постоянно се подмладява. Реално такъв Литекс без звезди, купени отвън, не сме виждали досега. Местни момчета, плюс един двама взети за без пари и отхвърлени оттук и там. Но и Стоичков е твърд на поста си. И явно не само защото, както каза Гриша Ганчев при представянето му през януари: „Кой е този президент у нас, който ще се осмели да уволни Стоичков..."
Феро и Херо също продължават по план, а отборите им играят симпатично. Чудесата в Бургас са просто похвални, без пари, без надежда и светлина в тунела. Но Херо, който паралелно играе и мача на живота си в битка с тежката диагноза, явно много добре си знае работата. Черноморец си е постоянен, независимо от проблемите. Ботев е друга бира, отбор с ресурси и селекция, но и там можеше в един момент да им кипне от Ферарио, особено след загубата от Берое у дома. Проявиха обаче търпение и здрав разум. И днес Ботев играе с Лудогорец да остане в рулетката за титлата.
Дори Славия не пипа Кушев, въпреки сериозната криза и трагични резултати. От каквото и да е предизвикано това променено отношение към треньорите, то е новина. И то добра.
