Боби Михайлов влезе в Изпълкома на УЕФА, което се прие като огромна изненада във футболните среди. Покрай мегаскандала на мача с Естония и революционната обстановка в А и Б група, новината прозвуча така, сякаш Емил Велев - Кокала е поел Челси. Какво толкова се случи?
Всъщност - нищо. Ако някой си мисли, че щом Боби е сред 15-те най-влиятелни ръководители на европейския футбол, първенството ни ще се нареди сред 15-те най-силни на континента, веднага да отива на лекар. Ефектът за родния футбол ще е нулев - нито Черно море ще си оправи терена, нито ЦСКА ще си построи нов стадион, нито Литекс ще спре да работи със съдиите, нито публиката ще се върне по стадионите. На някои мачове във В група ще продължи да има повече зрители от тези в елита.
Трябва да е ясно, че Михайлов не бе избран, а бе присламчен към едрите риби. Защото е удобен и е доказал, че е лоялен на Платини. На мосю Мишел му трябват верни кучета-кариеристи като Боби, а не изпечени апаратчици, които да си редят пъзела както на тях им е изгодно. Французинът се точи да управлява дълго и се обгражда с правилните хора. Не са му необходими робеспиеровци наоколо. Това е истинската причина за промоцията на Михайлов, а не „признанието на УЕФА към българския футбол" (според вицето на БФС Атанас Фурнаджиев).
Промоцията на Боби си е негов персонален успех. Той се издига в йерархията и става фактор, но това по никакъв начин не е свързано със заслуги на БФС или българския футбол. След 2 години България няма да има стадион за домакинствата на националния отбор, за какви постижения говорим?!
Изборът на Михайлов показва, че бившият вратар е добър ученик на Батето. Очевидно Боби се гласи за дълга кариера по високите етажи на футболната бюрокрация и засега планът му се развива брилянтно. Преди 5 години Михайлов елегантно изпързаля Славков, сега още по-сензационно стигна до върховете на УЕФА. Значи съвсем не е толкова глупав, за колкото го имаш, Цонко. Просто човекът умее добре да си подрежда приоритетите. Вместо да се рови в бунището на родния футбол, той се грижи за кариерата.
„Признанието" към допотопния българския футбол обаче е нагледен пример колко прогнили са нравите в УЕФА и астралния й близнак ФИФА. И Ватиканът може да се учи на лобизъм и задкулисни машинации от чичковците в Цюрих и Нион. Боби не може да се справи с батака в Б група, но сега ще е шеф на Реал, Барса и Юнайтед.
Така е обаче в голямата футболна политика. Че ние сме окъкахме здраво с позорния гешефт с Естония е едно на ръка. ФИФА обаче с какви очи тръгна да разследва контрола, след като само през миналата година имаше поне 10 официални мача от най-високо ниво, които здраво миришеха? Включително и на световното.
Изборите на домакин за мондиалите през 2018-а и 2022-а пък са класически пример за морално бракониерство. Там играеха милиарди. Вместо да разследва вота за Катар обаче Блатер съзря великото зло в световния футбол и го посочи с пръст - някакъв унгарски рефер в някаква контрола в Анталия.
За съжаление това е средата, от която е част и Боби Михайлов. Тук не става дума за обичайната българска злоба към успелия. Да е жив и здрав, да смени Платини след време. Но да се радваме на избора му е като пир по време на чума.
