Това безспорно беше една от най-необикновените гледки в живота ми: четирикратният световен шампион във Формула 1 Макс Верстапен се качва на подиума на пистата в Монца, а долу, на асфалта, сякаш бушува червено море. Хиляди фенове от цял свят, включително от България, са се спуснали от трибуните след края на състезанието, покривайки легендарното трасе.
Облечените в червено тифози, верните фенове на Ferrari, нямат повод за празнуване - нито един от пилотите на любимия им отбор не е успял да се нареди сред първите трима. Въпреки това и тифози, и феновете на други отбори са там, на свещената за тях писта, и празнуват любимия си мотоспорт.
Имах удоволствието да наблюдавам това зрелище от първо лице, от терасата на т.нар. Paddock Club над гаражите на различните отбори. Беше паметен завършек на първия ми уикенд на състезание от Формула 1, в който останах изумен от мащаба на събитието.
И разбира се, от визуалното и звуково зрелище на болидите, преминаващи на няколко десетки метра от теб с над 340 км/ч и управлявани от малцината богоизбрани пилоти.
Какво е специалното на Монца
Аутодромо Национале Ди Монца, както е цялото име на пистата, се появява през 1922 г. Създадена е по проект на архитекта Алфредо Росели и носи името на италианското градче Монца, до което се намира. То пък е на около 15 км от Милано.
За 75-те години от съществуването на Формула 1 там ежегодно се провежда състезание от календара. Изключение е само 1980 г., когато пистата е затворена за ремонт и освежаване.
Неслучайно я наричат Храмът на скоростта - дългите прави, които свързват нейните 11 завоя, позволяват на болидите да развият скорости далеч над 300 км/ч. Дори да си просто зрител, скоростта се усеща, когато няколко такива болида прелетят покрай теб с характерния си звук.
Особено специално място Монца има в сърцата на тифозите, феновете на тима на Scuderia Ferrari - най-старият и успешен тим в надпреварата - тъй като тукашното Гран При се счита за "домакинското" им състезание.
В първия уикенд на септември се озовах там за тазгодишната надпревара.
Сезонът не е добър за Ferrari - отборът се бори за второ място в шампионата на конструкторите (отборите). Шансове за титла при пилотите няма - там доминират двамата състезатели на McLaren Оскар Пиастри и Ландо Норис, следвани от миналогодишния шампион Верстапен от Red Bull Racing.
Това не отчайва феновете на Ferrari - миналата година Шарл Льоклер, един от пилотите на отбора, записа изненадваща победа на Монца за всеобща радост. Тази година обаче историята нямаше да се развие по същия приказен за тифозите начин...
Какво представлява един уикенд в Paddock Club
Състезанието в Монца може да се гледа както от трибуните, където тифозите и верните фенове на Формула 1 пеят, вилнеят, веят знамена и правят мексикански вълни, но и от т.нар. Paddock Club, намиращ се над гаражите на отборите и осигуряващ от терасите си отлична гледка към началото на пистата.
Това си има цена - билетите струват по няколко хиляди, а кратките ми впечатления са, че за някои посетители да са там е по-скоро демонстрация на статут и възможности, отколкото на истински интерес към състезанията на пистата.
В Paddock Club отделните тимове и някои по-големи спонсори имат свои зони, напомнящи по-скоро на луксозни барове. Коридорът, който води към тях, е общ и от едната си страна е изпълнен от готвачи, който през целия ден приготвят ястия за гладните гости, докато бармани в самите зони гарантират, че и напитки винаги ще има.
За 75 година организаторите на състезанията са изградили желязна организация и сякаш перфектен бизнес модел. Билет за Paddock Club осигурява активности през целия ден - на пистата има състезания от Формула 2 и 3, както и Porsche GP и демонстрации на ретро автомобили.
Също така налице са и симулатори, чрез които да влезеш в ролята на пилот на болид, и т.нар. Engineering Hub, където професионални състезатели гледат с теб някое от по-малките състезания и ти дават подробни обяснения - например за една или друга грешка на пилотите, особеностите на пистата и защо блокиране на спирачките носи стрес на пилота в следващите обиколки.
Включен и т.нар. Pit Lane Walk - разходка покрай гаражите на отборите, при която можеш да видиш болидите отблизо и да наблюдаваш как екипите тренират скоростната смяна на гуми.
Допълнителен бонус са посещенията от състезателите преди старта. Люис Хамилтън например се отби за няколко минути, отговори на няколко кратки въпроса, преди тичешком да се изстреля обратно към гаражите.
И макар бързащият седемкратен световен шампион, тази година състезаващ се за Scuderia Ferrari HP, да подмина всички възрастни, наредили се за автограф, в движение разписа шапката на малък фен, чакащ го на входа.
Малък жест на внимание, който показва човека отвъд звездата.
Една по-различна гледка
Най-ценното за истинските фенове остава това, че терасата на Paddock Club предоставя една от най-добрите гледки на Монца. Ако сте били на състезание от Формула 1, било то там или на трибуните, знаете какво е да го гледате на живо. Обяснявам за все още неизживялите тази емоция:
Тъй като сте застопорени на една точка, виждате как болидите прелитат с над 340 км/ч, а опитите да следите с поглед всеки от тях може да доведе до болки във врата. През останалото време разчитате на големите екрани, които показват състезанието през различните камери по трасето, за да следите случващото се.
Понеже коментар липсва, това често е трудно. Да гледаш реда на преминаване при обиколките също не върши работа - в един момент от състезанието Верстапен изпревари с повече от обиколка последните двама.
Така около нас минаваше първо неговият болид, след това предпоследният и последният, и едва тогава вторият и третият - Ландо Норис и Оскар Пиастри.
Ориентир на екраните е подредбата на имената на пилотите с времето между болидите им.
В ложите в Paddock Club винаги може да се отдръпнеш от терасата и да следиш състезанието на някой от телевизорите, докато отвън чуваш характерното "виу" при всеки прехвърчащ болид. Но звукът от двигателите, самото физическо присъствие на тези невероятни коли, управлявани от дяволски талантливи пилоти на метри от теб, е сърцето на изживяването.
Ще ме прощават телевизорите в ложата, но висях два часа на терасата, сдобивайки се с Монца-тен, проследявайки минаващите коли и следейки на големия екран на трибуната отсреща как се развива състезанието.
Това, което Paddock Club осигурява, е и поглед отгоре над питстопа. Когато болидът спре за смяна на гуми, екипът свърши работата си скоростно (освен ако не е тимът на McLaren) и пилотът с мръсна газ се изстреля отново, се чувстваш сякаш си на мястото на оператора, снимащ интрото на хитовото шоу на Netflix F1 Drive to Survive.
"Ту-ту-тутуту, Маааакс Верстаааапен..."
2025 г. не беше година за празненства в Монца. Отборът на Ferrari продължи с по-слабото си представяне и пилотите Шарл Льоклер и Люис Хамилтън завършиха съответно четвърти и шести.
Временното класиране за шампионската титла тази година се води от Оскар Пиастри от McLaren, следван от съотборника му Ландо Норис, но очакванията някой от тях да победи и в Монца бяха разклатени още на квалификациите в събота. Там всеки пилот се опитва да направи най-бърза обиколка, за да е на по-предно място при старта на състезанието в неделя.
Четирикратният световен шампион Макс Верстапен от тима на Red Bull Racing на квалификациите не само спечели първата позиция, но и разби рекорда за най-бърза обиколка на Монца с време 1:18:792, което му донесе заслужени аплодисменти от публиката.
Доминацията на агресивния нидерландец продължи и в неделя, когато той водеше през немалка част от състезанието и пръв измина 53-те обиколки на Монца на 19 секунди пред втория Норис.
Признавам, че предпочитах победа на Норис, за да се засили интригата около първото място. Нямаше да се оплача и от шокираща изненада от пилот на Ferrari само за да видя как феновете по трибуните полудяват от щастие.
Но няма как да не се възхищаваш на умението и ефективността на Верстапен. Безмилостно показа, че тези четири световни титли не са случайни и че в бъдеще може би го очакват още.
Публиката на Монца през цялото състезание се вълнуваше най-вече когато някой от Ferrari успееше да изпревари. Ясно обаче можеше да се усети как настроението на събралите се по трибуните тифози спада с напредване на състезанието заедно с шансовете някой от любимците им да се качи на подиума.
Всичко обаче беше забравено, когато дойде време за награждаване на победителите. Пистата се превърна във вече споменатото червено море, а аз невярващо гледах как потокът от хора, стичащ се към стартовата линия сякаш не секва.
И само тази гледка е достатъчна, за да ти се прииска отново да посетиш Храма на скоростта.
И то там, сред множеството, за да усетиш невероятната енергия на всички тези тифози.
