Богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни. Как ли не се старае УЕФА - покрай неравната битка с бродещия из Европа призрак на Суперлигата – да угоди на едни или да залъже други, но нищо не работи.
Нито финансовият феърплей, който на практика бие основно по клубовете от средната класа, нито реформирането на евротурнирите. Апотеоз на разслоението във футболното общество на Стария континент е настоящето издание на Шампионската лига, до чиято решителна фаза се добраха само и единствено отбори от петте водещи страни на континента – Англия, Испания, Италия, Германия и Франция.
Доказателствата са навсякъде – дори в рекордните за груповата фаза 308 гола, значителна част от които паднаха в мачовете между топ-клубовете и представителите на средната класа. Когато бившият носител на Купата на УЕФА Галатасарай завършва с голова разлика 1-14 след шест двубоя, а някогашният властелин на Европа Цървена звезда е с показатели 3-20, коментарите са излишни.
Че дори и Аякс, на който всички се възхищават и който само преди половин година остана на секунди от финал в Шампионската лига, сега сви знамената още преди основния екшън и се отправи към утешителен изпит в маргиналния евротурнир.
Сензация ли? Амстердамският колос отдавна се е превърнал в клуб-донор, който се крепи единствено на легендарната си академия.
И щом тя роди някой нов талант, след първия успех той поема нанякъде срещу тлъста сума. А щом се окаже, че достойни заместници на Де Лихт и Френки де Йонг няма, Аякс го няма и на осминафиналите.
Това е положението и обратен път няма. Обяснението е просто – парите вървят само в една посока. Статуквото искаше Шампионската лига да се превърне в елитарен клуб и го постигна. А следващата крачка е Суперлигата. Въпросът не е дали, а кога.
Защото вече усилено се работи в тази посока – международните футболни монополи, могъщите клубове като Реал (Мадрид), Манчестър Сити и Ювентус, инвестиционни фондове за управление на рискови капитали като британският CVC и влиятелни маркетингови агенции бистрят стратегии как да тръшнат вратата окончателно. С други думи – да родят футболна НБА, достъп до която да имат само богоизбраните.
Революцията, пред която е изправен футболът, е толкова грандиозна, че след нея нищо няма да е същото. Последствията ще разтърсят устоите на играта – водещите клубове ще напуснат домашните си първенства, а с това ще бръкнат в душата на самия футбол. Ще ликвидират възможността Давид да се изправи срещу Голиат и да го победи. Нещо, което е заложено в природата на най-обичания спортен феномен.
Но напук на съпротивата на някои водещи и на всички „обикновени“ държави, както и на мнозинството от феновете, процесите изглеждат необратими.
На 15 ноември бе учредена Световната асоциация на футболните клубовете с президент Флорентино Перес (о, каква изненада!) и това е само една от стъпките към смяната на модела. След като удари на камък с президента на УЕФА Александър Чеферин, който яростно и разбираемо се опълчи на проекта за Суперлигата, Перес откри по-могъщ съюзник – президентът на ФИФА Джани Инфантино.
И сега се говори за още по-грандиозен сценарий – не за европейска, а за световна Суперлига.
Инфантино, първо като генсек на УЕФА, а после и като неин президент, е баща на актуалния модел на Шампионската лига. Именно той е човекът, който – посредством телевизионния пазар – успя да комерсиализира над 100 мача на сезон от най-гледаното клубно първенство на планетата. Швейцарецът има над 20-годишен опит в обработката на телевизионни компании и всякакви богати спонсори. Чрез „златната кокошка“ - Шампионската лига, той докара огромни пари на УЕФА.
Сега иска върху ФИФА, която черпи финансовия си ресурс предимно от 64-те мача от Мондиала веднъж на четири години, да се излее същия рог на изобилието. И планира, заедно с вярни дружки като Флорентино, да направи клубен мегатурнир за отбрана компания. Първата стъпка бе реформирането на Световния клубен мондиал, чието дебютно издание ще се състои в Китай през 2021 г. с участието на 24 отбора.
Засега проектът за нова глобална Суперлига все още е в ембрионален стадий – няма формат, нито яснота кои европейски или домашни първенства ще замести, както и дали ще е отворен или затворен за влизащи и изпадащи.
На този етап основни противници са английските и германските клубове, както и Барса.
Те се дърпат най-вече заради критиките, които подобен елитарен шампионат, затворен за простосмъртни, би понесъл. Според информации в европейската преса обаче проектът ще се случи, макар и не веднага. Запознати твърдят, че преговорите между CVC и Реал (Мадрид) са в ход, а когато парите бъдат сложени на масата, дори сегашните критици няма да устоят.
Английските грандове се опъват, защото играят в най-богатата лига в света, която им носи достатъчно приходи, а напоследък – и успехи на международната сцена.
Германците също са консервативно настроени заради успешния модел на Бундеслигата. Какво ли обаче ще се случи, когато ФИФА задейства проекта си, според който участниците в новия супертурнир ще умножат в пъти приходите си? Дали Юнайтед, Сити, Челси или Ливърпул ще предпочетат да останат да ритат срещу Бърнли, Уотфорд или Шефилд Юнайтед у дома, вместо да капитализират всеки уикенд от мегасблъсъци с испанските, италианските или френските топ-отбори? И дали Барса ще си остане в Примера дивисион, ако Реал напусне, за да оглави новия проект? Малцина са наивниците.
Засега битката за кокала изглежда сякаш се води между УЕФА и ФИФА, но в крайна сметка големите пари ще определят крайния победител. А големите пари ще отидат при големите клубове.
Ясно е и друго - големите губещи ще са малките футболни нации.
