Години наред за Арсенал се говореше едно и също - че в състава липсва достоен наследник на Патрик Виейра.
Изтъкнатият халф и капитан избра да напусне само година след прочутия сезон на "Непобедимите" и да продължи кариерата си в Серия "А".
Вместо него в Арсенал заиграха редица обещаващи полузащитници, включително блестящият Сеск Фабрегас, но повечето бяха различен тип играчи. Те или нямаха необходимия биткаджийски дух и лидерски качества, или бяха типични черноработници, но без достатъчно талант, елегантност и футболен интелект.
Нормално е да не може да се открие равностоен заместник на фигура като Виейра, тъй като той все пак беше един от най-качествените халфове на своето поколение.
Но две десетилетия по-късно "артилеристите" отново разполагат с такъв играч - напълно сравним с французина откъм класа, отдаденост и влияние върху отбора.
Разбира се, става въпрос за фамозния Деклан Райс.
За него клубът трябваше да плати цели 105 млн. паунда на Уест Хем, но той се представя толкова добре, че феновете обичат да скандират, че всъщност са го взели "на половин цена".
Малцина са 100-милионните футболисти, които оправдават всяко пени, платено за тях, но мач след мач Деклан Райс показва защо струва дори повече.
Халфът е с основен принос за класирането на Арсенал на полуфинал в Шампионската лига, след като взе наградите за играч на мача и в двата сблъсъка с Реал Мадрид.
Това бяха едни от най-великите европейски вечери в цялата клубна история и те нямаше как да се случат без титаничното присъствие на английския национал в центъра на терена.
Двата му гола от преки свободни удари в първата среща веднага добиха култов статут, а в реванша на "Бернабеу" той отново беше №1 на терена, за да помогне за гръмкия общ резултат от 5:1.
Феновете с основание мечтаят за първа европейска купа, а основният коз в състава в момента е именно полузащитникът, който сякаш умее всичко и в защита, и в атака.
А кой можеше да предположи, че Райс ще стане толкова добър?
Когато започна да си пробива път в титулярния състав на Уест Хем, изглеждаше като енергичен, но сравнително ограничен опорен халф, който играе пред защитата и при нужда се връща между двамата централни бранители.
Постепенно обаче взе да добавя аспекти от играта си и да ги развива до топ ниво. Вместо да си остане просто разбивач, все повече разиграваше топката и диктуваше темпото на своя отбор, като едновременно съсипваше атаките на противника.
Не е съвпадение, че паралелно с неговото израстване Уест Хем се преобрази от борещ се за оцеляване отбор до участник в евротурнирите и победител в Лигата на конференциите.
Юношата от академията на "чуковете" (преди това освободен от школата на Челси на 14 години) стана и титуляр в националния тим на Англия, а цената му логично скочи до небесата.
Освен с физически и технически качества, още в Уест Хем той се прослави и със своето невероятно постоянство. Но това не означава, че не е имал тежки мигове.
"Може би най-тежкият ми момент беше през сезон 2018/19. Загубихме с 0:4 от Ливърпул, а аз бях сменен на полувремето. За следващите два мача бях извън състава, така че помолих да бъда пуснат под наем, но ми отказаха. В такива трудни времена си мислиш, че не ставаш, защото си имал 45 лоши минути", спомня си Деклан.
"После играхме с Евертън, станах играч на мача и оттогава не съм поглеждал назад. Беше тест за нагласата и характера ми, както и за вярата ми в собствените възможности".
Дори най-заклетите фенове на Уест Хем трябва да признаят, че към края на престоя си там Деклан Райс просто беше станал твърде добър за този отбор.
Той беше обявен за капитан на тима само на 23 години и с лентата на ръката изведе "чуковете" до европейския триумф в Лигата на конференциите.
Трансферът му беше единствено въпрос на време, но някой трябваше да плати оправдано високата цена, поставена от Уест Хем за техния голям талант, капитан и национал, наложил се в "трите лъва" още преди Евро 2020.
През лятото на 2023 г. сред топ кандидатите за Райс бяха шампионът на Англия Манчестър Сити и германският хегемон Байерн Мюнхен.
Баварците се постараха да изкушат играча с примамливо предложение, а треньорът Томас Тухел говори с него по телефона и на живо в опит за го убеди.
Предпочитанието на играча обаче беше да остане на Острова и той обясни пред The Athletic, че проектът на Арсенал е "по-вълнуващ" за него от този на Сити. "Артилеристите" тъкмо се бяха превърнали в реален претендент за титлата, макар и отново изпреварени от машината на Пеп Гуардиола.
Виждаше се, че Арсенал е във възход и може да постигне нещо голямо, ако добави още класа на няколко позиции от терена. Но се изискваше смелост да бъдат вложени 105 млн. паунда в Райс, за да бъде превърнат той в най-скъпия британски футболист на всички времена.
Сделката се случи и като начало, на него не му беше трудно да спечели феновете на своя страна.
Тъкмо беше отказал на Сити, беше страхотен играч и веднага се наложи в състава без да се нуждае от време за адаптация. А голът му за победата с 3:1 над Манчестър Юнайтед през септември му даде допълнителен импулс.
Днес Райс е натрупал изключително много опит за своите 26 години и има над 400 мача зад гърба си. Но най-важното е, че продължава да се подобрява.
През 2023/24 постави личен рекорд по голове и асистенции, съответно 7 и 10.
Често беше поставян като най-дефанзивно настроения от тримата халфове, но наскоро призна, че предпочита да играе по-напред.
"Смятам, че имам качествата да играя като №8 и да допринасям за головете. Когато дойдох тук, играех много като №6, после станах №8 към края на сезона и в началото на следващата кампания имах разговор с мениджъра. Той ми каза: "Усещаш, че можеш да правиш повече за нас, толкова си атлетичен и силен, можеш да вкарваш голове и с двата крака". Даде ми увереността да играя по-напред", разказва Райс.
"Много ми харесва да взимам топката и да пробивам с нея, да опитвам да създам положения за съотборниците. Позицията на №8 много ми подхожда в момента".
Допреди първия мач с Реал, светът не беше наясно със способностите на Райс да стреля директно от фал.
Не бяха наясно и някои от съотборниците му, защото той нямаше нито един гол от пряк свободен удар. Но освен в центриранията от статични положения, халфът се оказа майстор и в снарядите към вратата.
А неговите два гола срещу "Белия балет" превърнаха мача в незабравим за привържениците, поставиха и основите за сравнително спокойния реванш, при който крайният успех на Арсенал не беше в опасност.
Разбира се, въпреки всички суперлативи за него, остава проблемът, че Деклан Райс все още не е спечелил нищо с Арсенал (освен ако не броим Къмюнити шийлд 2023).
Но в един разочароващ на домашната сцена сезон, "топчиите" достигнаха първи полуфинал в Шампионската лига от 16 години насам и са на три мача от спечелване на трофея.
Колкото и тежки да се очертават сблъсъците с Пари Сен Жермен, за Арсенал няма непреодолими съперници, когато отборът е на такова ниво и притежава един от най-силните халфове в света.
Дори Артета и играчите му да не успеят в Лигата този път, Деклан Райс има всички шансове да се превърне в бъдещ капитан - и даже в бъдеща легенда на един печеливш състав на Арсенал.
