Жестът на "самураите" наистина бе класен, но няма как да не си зададем въпроса: "Защо го правят?".
"В Япония имаме традиция да оставяме мястото, на което сме били, по-чисто, отколкото сме го заварили. Много се гордеем с това как медиите и феновете от целия свят отразиха и оцениха поведението на нашите сънародници", заяви националният бранител Мая Йошида.
Професорът по социология от университета в Осака Скот Норф обяснява, че японските деца се учат на тази традиция още от най-ранна възраст.
"Учениците задължително почистват класните си стаи след последния час. Уборката е част от учебния процес", обяснява социологът.
Но, разбира се, това не е всичко.
По време на следвоенната индустриализация боклукът е сериозен проблем за Япония.
Транспортирането на отпадъците е трудно и ненавременно, което затруднява живота на хората.
Едва в средата на 90-те се въвеждат стриктни закони за сметта. През 2001-ва се създава Министерство на околната среда и днес боклукът не е проблем пред японското общество.
Спомените от миналия век обаче не са избледнели и японците държат всеки гост на страната да се запознае със съответния за общината правилник за боклука.
Така например, в град Ниихама списъкът за изхвърлянето на отпадъци и правилата се простират на 42 страници.
"Въпросите, свързани с боклука, могат лесно да предизвикат проблеми със съседите. За да бъде удобно за вас и за цялото общество, е важно да спазвате местните правила за събиране на боклука", пише в него.
Всеки град има свои собствени правила, а най-често боклукът се разделя на 4 категории: горими отпадъци, негорими, рециклируеми и обемисти. В някои общини трябва да се закупят специални многоцветни торби за всеки тип боклук. А някъде на чувала трябва да бъде залепен етикет с името и адреса на домакинството, което го изхвърля.
Жителите имат специален график, според който знаят в кой ден кой тип отпадъци да оставят на улицата.
Ако някой е смесил типа отпадъци или не спазва деня, на чувала трябва да бъде поставен предупредителен стикер. Всеки, който не го направи, получава солена глоба и си навлича големи проблеми със съседите.
Строги правила се прилагат и в рамките на категориите боклук. Така например PET бутилките (с номер 1 във вътрешността на триъгълничето на дъното) трябва да се изхвърлят отделно, защото това е най-ниското качество и токсична пластмаса.
Отпадъците не се извозват до сметища, а се горят по екосъобразна технология.
Боклукът се обработва с плазма при температура от 1200 градуса. По този начин се унищожават токсичните вещества и не се образува смола. Получената пепел се пресова в брикети, които се полагат в основите на сгради и изкуствени острови. Един от най-престижните райони на Токио - остров Одайба в Токийския залив - е построена точно по този начин.
Заводите за горене приличат на малки топлоелектрически централи и ползват енергия, която се произвежда от изгарянето на отпадъци, като в същото време продават и на енергийните компании.
***
По улиците на Токио е много трудно да се намери кофа, но въпреки това е чисто. В почти всеки магазин има контейнери за всякакъв вид смет, а глобите за незаконно изхвърляне на отпадъци са космически.
Броят на кофите по улиците бе намален драстично след нападението от 20 Март 1995 г. Тогава терористи от сектата "Аум Синрике" пуснаха зарин в метрото и загинаха 12 души, а отровените бяха над 5000.
Според властите, кофите за боклук са твърде удобни за терористите.
***
Японците толкова са свикнали с вътрешните правила в родината си, че не могат да си представят да напуснат стадиона, без да отстранят отпадъците, които са оставили.
За тях това е норма и ангажимент, а за нас - сензация.
