Мислите ли, че работното ви Аз би харесало човека, който сте извън работа?
Това е въпросът, залегнал в скорошен тренд в TikTok и вдъхновен от сериала Severance. Потребители се снимат как реагират, когато "офисното им Аз" (innie) научава факти за това как живее другото им Аз - онова, извън стените на офиса (outie).
"Твоето outie винаги се изправя пръв, когато самолетът кацне", казва глас зад кадър, а човекът отсреща се мръщи и не може да повярва. "Твоето outiе вади китарата на партита, дори когато никой не го е поискал", гласи следващ факт за още по-голям шок на мъжа.
Шегата идва от сериала Severance, достигнал статуса на скромен хит с втория си сезон през март. Трилърът, част от каталога на Apple TV+, в сюжета си се обляга на разликите в моделите на поведението ни когато сме на работа, и когато не сме.
Всеки от нас, в малка или по-голяма степен, адаптира поведението си в тези два основни момента от ежедневието си. И докато при един човек разликата може да е само начинът на обличане, при друг можем да говорим едва ли не за раздвоение на личността.
За какво разказва Severance
Сериалът ни среща с няколко служители на мистериозната компания Lumen Industries. Те, по изискване на ръководството, са се подложили на специална процедура, която изолира спомените им от и извън работа.
Така, когато служител на Lumen се озове сутрин в офисния асансьор, нещо в него сякаш превключва - забравя кой е вън от сградата на компанията, не помни своите хобита, семейство, приятели.
За офисното Аз - т.нар. innie според терминологията на сериала - съществуват само белите стени и коридори, бюрото, компютърът, колегите и мениджърът, който от време на време поздравява за добрата работа, а понякога прави забележки.
С влизането в асансьора в края на работния ден innie-то се изключва. Излизайки от сградата на Lumen даденият служител не помни колегите си (дори да ги види на паркинга, няма да ги разпознае), не знае какво е правил в офиса през деня, не е сигурен дори какво точно работи, а така не може да разкрие и служебни тайни.
Outie-то се прибира вкъщи и си живее живота с парите, които innie-то е изкарало.
Невежеството (не) е блаженство
На някои от вас може да им прозвучи много сладко, но това е, защото не се поставяте на мястото на innie-то. Представете си, че вие сте работещото Аз. В един момент ви писва, но не може да напуснете работа, защото не вие, а вашето outie е подписало трудовия договор и само то може да се откаже. Каквото и да ви сторят в сградата на компанията, няма да помните, когато излезете.
Дори да сте подложени на най-зверския тормоз и експлоатация, след всяко излизане от асансьора ще забравяте. Outie-то ще живее спокойно, макар буквално да се продава за по 8 часа дневно, а innie-то е това, което (потенциално) ще страда през тези 8 часа.
••• Трябват ви съвети за качествена почивка по празниците? Опитайте с тези:
Severance, овкусен с мистериите на трилър жанра, разглежда дълбоко потенциалните проблеми и конфликти, които подобно разделение на личността води.
Концепцията му осъдително раздува до краен предел реални проблеми, които корпоративната среда може да създаде - обезличаването на индивида, превръщането му в спазваща дълъг списък от правила машина, от която се изискват покорство и ефективност. Подиграва се с фирмени партита от типа "пица петък" и прочие практики.
Сериалът си струва да се гледа, макар да е малко муден в началото.
Огледало, в което да видим собственото си поведение
Интересно обаче е попкултурното влияние, което Severance започва да придобива. Термините innie и outie, отнасящи се за работа, започват да навлизат и в ежедневния език на гледалите поредицата, както личи от меметата в TikTok.
Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.
Но са и повод да се замислим за собственото ни отношение към работата, мястото ѝ в живота ни и поведенческите промени, през които преминаваме ежедневно заради нея. Най-лесният пример - работното ви Аз може редовно да остава на работа след края на работния ден, за да довърши уж спешна задача. В същото време outie-то ви (може би и като компенсация) вече трети месец го мързи да закара колата на автомивка.
Дори да не сте забелязвали разликите в себе си, със сигурност сте ги виждали в колега или близък.
Аз например имам перфектен пример пред очите си. Човек, който на работното място е сдържан, дистанциран, учтив, но по студен, "професионален" начин; същевременно в свободното си време - особено сред най-близките си хора - е отпуснат, весел и усмихнат. Дори стойката, мимиките и езика, които използва, са различни в двете части на живота му.
Промяната не е мигновена като в асансьора от Severance, но разликите в поведението могат да се видят час-два след края на работния ден. Когато някой си позволи да потърси този човек по работа през уикенда например, това води до остра реакция - innnie-то се проявява и после не може да бъде изключено веднага, а промяната веднага се усеща от околните.
••• Ако напрежението ви идва в повече:
Малко история на труда
Не е изключено да приемате смяната в моделите на поведение за нещо нормално, защото светът, в който живеем, я приема така. Работната среда, особено корпоративната такава, носи своите изисквания към поведението, които често налагат да си сложим маска, когато поемаме професионалната си роля.
Сам Уотърман, експерт по история и теория на труда в Североизточния университет в Бостън, разказва, че идеята за разделяне на живота в дома и работата процъфтява през XIX век с възхода на капитализма. Може да се разглежда като вид търсене на компенсация - тъй като капитализмът рационализира работния ден и кара хората да работят като ефективни машини, се ражда една много романтизирана идея за идиличен живот вкъщи със семейството.
И сякаш допреди няколко години това разделение, илюзорно или не, беше стандартът. Именно той и прекаляването с едната половина от уравнението - работата - доведе до възхода на израза "work-life balance", т.е. търсенето на баланс между живота и работата. Самият израз предполага, че говорим за две напълно отделни неща (или два различни Аз-а).
Но тогава дойде пандемията. За хората, които можеха да работят "дистанционно", разделението на innie и outie беше изтрито - домът вече беше и офис. Двата "живота" се преплетоха повече от всякога, което има както предимства, така и недостатъци.
Как "изключваш" от работата, когато след 18:00 ч. оставаш на същия диван, на който си работил допреди минута?
Добавете и все по-масовото прекрачване на граници в работната комуникация - обаждания, мейли и съобщения във Viber, Messenger и прочие през уикенда или дори късно вечер - и може би ще открием защо Severance така резонира с всеки, докосвал се до корпоративния (и не само) свят - с чекиранията кога си дошъл и си си тръгнал; с безплатното, но гадно кафе; мениджърите, които не менажират и пр.
Според Уотърман популярността на сериала може да е свързана с появилата се носталгия към разделението на работен и личен живот, както и реакция на технологичното съвремие, в което - както посочваме горе - линиите между двете са размити както никога досега.
Същевременно за онези, които са били принудени да се върнат в офисите през последните 2-3 години, е лесно да видят себе си в служителите на Lumen, които са затворени в безличните коридори и помещения без прозорци.
Към кои спадате вие? И изобщо замисляли ли сте какво място работата има в живота ви? Дали и как поведението ви в офиса се променя, сякаш сте напълно различен човек?
И биха ли се харесали innie-то и outie-то ви, ако се срещнат?
---
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с Cetin, iBank, Coca-Cola HBC Bulgaria, Kaufland, Силвър Стар.
