И двамата са актьори, но освен любовта към драматичното изкуство ги свързва нещо много по-силно - тази един към друг, която вече 14 години се стараят да празнуват не само на традиционните празници, но и във всеки друг миг.
Щастието да са заедно проличава веднага, ако се намирате в компанията им, въпреки че по думите им са с много различни характери. Това обаче ги учи на търпение, а благодарение на силната обич помежду си успяват да си прощават бързо, независимо от обстоятелствата.
Запознайте се с Милена Ерменкова и Ованес Торосян, които здраво хванати за ръка продължават да пишат смело своята съвместна история.
Срещаме се в леко мрачна, но топла февруарска неделя в столичната Градска градина. Времето ни позволява да се отпуснем и да си говорим спокойно за първата целувка, предизвикателството от съвместната работа и изкуството, което обожават.
"Аз първо видях Милена от дистанция в НАТФИЗ по време на кандидатстудентските ѝ изпити. Тя беше много негативно настроена към мен, но пуснах веднага чара и я завладях", смее се Ованес - или Овата, както е познат сред приятелите си.
От гледната точка на половинката му обаче историята за първата им среща е малко по-различна. В онзи съдбовен ден тя силно се напряга, когато вижда Ованес да я гледа, седнал на стълбите, водещи до коридора, където Милена се готви за поредния кръг от изпитите.
"Докато загрявам, виждам с периферното си зрение един много странен тип, който зяпа хората. Беше с много широки панталони, огромен суичър с качулка, от която се подава част от гола глава. И с тия сини очи... Чух да ме вика по име и много се ошашках, защото го смятах за тежък наркоман, който е влязъл в Академията. Уплаши ме. Нямах представа, че учи там", обяснява с нескрита емоция актрисата.
"Питах една квесторка как се казва. Бях си я харесал", признава Овата.
Въпреки странния начин, по който се запознават, актьорът по никакъв начин не подхожда агресивно към тази любов, а напротив - пътят им един към друг е деликатен, преминава през приятелство и е нужно време да се стигне до първата целувка.Тя се случва на една от спирките пред Националната опера.
"Тя ме целуна, държа да отбележа", заявява актьорът категорично, а Милена пояснява: "Той се бавеше и аз реших да действам".
Оттогава двамата са почти неразделни. Ходят заедно на лекции в НАТФИЗ, където Милена е приета в специалността "Актьорство за куклен театър", а Ованес вече трета година учи за драматичен актьор.
През първия месец говорят по цели нощи по телефона, защото все още не живеят заедно, но и скоро и това се променя след като заради пътуване на Овата се налага да се разделят за три дни. Тогава разбират, че не могат един без друг и се озовават под един покрив.
През по-голямата част от това време заедно говорят за театър - изкуството, което по стечение на обстоятелствата ги среща.
Милена към онзи момент няма голям опит в областта, защото е била посветена на българските народни танци и е завършила Националното училище за танцово изкуство. Ованес обаче ѝ помага много и след две години половинката му се оказва в класа на големия актьор Ивайло Христов, след като решава да остави куклите и да се развива в драматичния театър.
Милена Ерменкова съвсем скоро завършва снимките по късометражния филм "Мечтата на Наташа". На публиката е позната от ролите си в "Елхата у Иванови" на Явор Гърдев и "За кравите" на руския режисьор Семьон Александровски, в съвместната работа с артистите от театър "Реплика".
Преди Овата да разбере, че Милена е човекът, с когото иска да прекара живота си, той я следи тайно в продължение на година и половина. Актрисата често забелязва как той, скрит на тайни места из Академията, я наблюдава как работи с колегите си. Тя се смее особено на този период, но Ованес има обяснение:
"Много я харесвах и плановете ми с нея бяха дългосрочни. Трябваше да видя дали да се раздавам или да се мамим двамата взаимно".
Актрисата издържа успешно теста, на който е подложена, а предложението за брак не закъснява. Въпреки че все още не са направили официална сватба, любовта им е скрепена от двете им дъщери. Да са родители е още едно житейско предизвикателство, пред което двамата се изправят рамо до рамо.
С голяма забава обаче си спомнят за първия си Св. Валентин заедно. Особено Милена.
"Много се бях притеснила, защото Овата ми беше абсолютно неразгадаем, затова и ми беше толкова интересен. Помня, че му бях подарила плюшена играчка, а той се беше постарал със сребърно бижу. Издъних се с първия подарък", спомня си актрисата.
Но със сигурност и двамата не са от хората, които само в този ден празнуват любовта си. Те са на мнение, че това трябва да се случва ежедневно, както се опитват и да правят.
Освен в живота Милена Ерменкова и Ованес Торосян са заедно и на сцената. По думите на актрисата Овата - вече като режисьор - ѝ дава едни от най-трудните ѝ роли досега. Те са в авторските му представления "Мечтата на Наташа" и "Състояние на нацията", които реализира заедно с актьорите от театър "Реплика".
"В "Състояние на нацията" той ме докара до лудост, защото допреди това никога не ми се беше случвало да се събличам на сцената. За мен това беше някакъв ужас. Аз съм много срамежлива, нищо, че съм актриса", обяснява разпалено Милена.
В първите 40 минути от спектакъла тя играе труп и за целта е увита в домакинско фолио.
"Аз му казах: "Как не те е срам да ми причиняваш това?" и той ми отговори: "Никоя друга няма да ме изтърпи", допълва актрисата.
В театъра отношенията им са като в живота - разпалени, истински и с много любов. Ако пътят им заедно трябваше да носи име на театрално представление, то щеше да е "Укротяване на опърничавата" - единодушни са и го заявяват почти в един глас. Овата дори се заканва, че един ден ще го режисира, а главната роля ще изиграе Милена.
Ованес Торосян е известен с ролите си във филмите "Източни пиеси","Тилт" и "Каръци". Носител е на няколко награди, включително на една от фестивала "Златна роза". Освен актьор е и режисьор, както и съосновател на театър "Реплика".
Сега ги очакват нови приключения на сцената - пиесата "Пустиня" на Мирослав Христов, чиято премиера ще е на 2 април в Плевенския театър. Ованес не само ще участва, но и ще режисира.
"Това е една пиеса за антиутопията. Действието се развива в бъдещето. Милена ще играе революционер-бунтовник, а аз - лешояд", пояснява той.
Междувременно подготвят един поетично-документален спектакъл за творчеството на Гео Милев. Името му е "Кинжал", а идеята идва след като двамата се снимат в документален филм на същата тема. Овата ще изиграе поета, а Милена - неговата съпруга Мила Керанова.
Как двамата актьори се виждат след 20 години? Отново заедно и по-влюбени дори от сега.
Ще пътуват много, ще гледат театър и ще правят щуротии, защото ще разполагат с повече свободно време. И децата ще са пораснали, казва Милена, правейки няколко бързи сметки на колко години ще са тогава.
А този сценарий изглежда повече от действителен, защото според тях тайната на съвместното им съжителство не се крие толкова в самата любов като такава, а в нейната необходимост.
