Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Говорещият с кукли: Димитър Иванов-Капитана

Дръпваме настрани вентролога по време на дългото му турне, за да поговорим за нещата от живота
Дръпваме настрани вентролога по време на дългото му турне, за да поговорим за нещата от живота

Когато Димитър Иванов е бил oще дете, е виждал вентролози по телевизията, а след това е хващал някаква играчка и е пробвал да говори, без да движи устни.

Да, вероятно се е случвало на повечето от нас. Но това, което едва ли всеки е правил, е да се отнася с играчките "като към живи неща - гледах да са подредени, да не им е тясно и да им е добре", спомня си той.

Димитър Иванов, познат с прозвището "Капитана", днес е истински вентролог - от онази рядка порода талантливи хора, които забавляват публиката със своите диалози с кукли, чиито реплики произнасят без да отварят устни. И е единственият такъв в България.

Говорим с него по телефона, защото е почти невъзможно да хванем дирите му другояче - той е на дълго турне със своите две кукли Бай Тъньо и Петрова, които го придружават на сцената в рамките на шоуто "Образцов дом".

Както гласи описанието на шоуто, в него Иванов разглежда доста обвързващи теми като ухажването, семейния живот, отглеждането на дете, ремонтите, плащането на заеми и прочее злободневия през призмата на хумора. Различното обаче е, че го прави на общо три гласа.

Преди да стане актьор, а след това и да се научи да говори с корема си, Димитър въобще не е възнамерявал да се занимава с кукли. Човекът, който пръв пали тази искра в него, е учителката му по литература Бистра Жекова в гимназията в Димитровград.

"Тя обичаше да казва: "Димитре, много добре мислиш, но правописът ти е ужасен". И до ден днешен не ме бива в точните неща, просто не е моето нещо. Въображението и съзнанието ми се преплитат, често не мога да различавам дори спомена от измислицата. На такива честоти работи мозъкът ми - точните науки на са за мен", разказва Иванов.

Така той се подготвя за изпита в НАТФИЗ, където иска да учи актьорско майсторство за драматичен театър. Казва, че го скъсали "много бързо", но пък на резервния му вариант - куклите - имал доста добри резултати.

"Няма да забравя етюда си - направих едно човече, което съживих, то ме нападна и след това го разчлених на сцената. Тогава Жени Пашова (бел.ред. куклена актриса и куклен режисьор), която беше в комисията, се беше възмутила, че го убивам, а Румен Рачев се обърна към нея и каза: "Жени, нека не забравяме, че кукленият театър е произлязъл точно така."

Впоследствие всичко си идва на мястото, защото Димитър разбира, че тъкмо кукленият театър обединява всички негови интереси. И не само - започва да осъзнава, че там има много повече свобода, защото освен със самата роля, боравиш и с неживата природа.

"Както казваше нашият професор, това е най-близо до божествената професия, защото съживяваме неживата материя", казва Иванов.

Що се отнася до вентрологията, може би дори вие помните началото - Димитър "на майтап" отива на кастинг за актьори в "Шоуто на Слави". Там носи със себе си кукла, с която да водят диалог. По това време обаче все още спокойно отваря устните си, докато говори от нейно име.

По-късно е спонсориран от предаването и започва уроци, за да стане в крайна сметка единственият жив в момента вентролог в България. Първият е илюзионистът Факира Мити, живял от 1910 до 1989 г.

Опитът си Иванов черпи от колеги в чужбина, най-вече такива от славянски държави. Това не е случайно - едно от най-големите предизвикателства е да усвоиш вентрология на език с много съгласни, какъвто е българският.

"Най-труден за овладяване е така нареченият lip control - да контролираш устните си или по-скоро да не движиш долната си челюст при изговаряне на гласни. Това е нещо, с което постоянно се бориш, особено когато 4 години в Академията са те учили да говориш с хубава артикулация и да отваряш уста", смее се той. За устата си допълва, че сега вентрологията "я е затворила".

Това обаче е едва половината от изкуството - останалото е връзката със самата кукла.

"Хващаш я у вас, сядате двамата и започвате да си говорите. Да гледате телевизия заедно, да коментирате нещата в стаята, да четете вестник", обяснява Капитана. Общо взето така вече си нахвърлял щрихи на персонажа, но "когато ги сблъскаш с определени ситуации и ежедневни проблеми, тогава се появява и характер", допълва той. Точно както и при хората.

Според него е важно да мислиш за куклата като за отделно същество, но и да не губиш здравия си разум. И все пак разговорът е невъзможен, ако не я разграничиш от себе си.

"За да овладееш една кукла, се изисква много време. С Бай Тъньо ми отне например три години, а сега преминавам отново през това с Петрова", споделя Иванов.

Понякога се случва да се изненада от реплика на куклата си и да не може да отговори, но рядко си позволява да импровизира напълно, защото самата техника изисква много репетиции.

И все пак се случва да жертва занаята в полза на добрия хумор.

"Вчера например играх в Пазарджик и бях взел телефона си, защото е част от шоуто, но бях забравил да си изключа звука. По време на разговора с Бай Тъньо изведнъж майка ми звънна и го оставих да си поговори с нея пред публиката. В такива моменти просто трябва да знаеш как да отвлечеш вниманието от устните към куклата", разкрива Капитана и пояснява, че в крайна сметка вентрологията е илюзионно изкуство.

Иванов обаче е радостен, когато вижда, че хората възприемат куклите му като отделни персонажи.

"Това е най-големият комплимент за моята работа като кукловод - че съм съживил това парче гума, дал съм му характер и дори има собствени последователи", споделя той.

Често разсъждава и върху това какво въобще е една кукла и дава пример с тази на предаването "Ку-ку", която е казвала много повече неща, отколкото хората са можели да си позволят. Той самият не си поставя граници, но избягва някои теми - като например политиката. Ако пък все пак я закачи, го прави деликатно и с препратки, които хората могат сами да уловят.

Неговият собствен хумор обаче е по-различен от този на куклите. "Хубавото на това да боравиш с няколко образа е, че можеш да използваш различен хумор. Така например Петрова е най-образованата от трима ни и има по-изтънчен, по-абсурден хумор. Този на Бай Тъньо е по-обикновен, по-злободневен. В моята стендъп част пък наблягам на самоиронията", разказва вентрологът.

Междувременно му предстои да обиколи още седем града от общо 24: Стара Загора (17-и), София (21-ви), Монтана (22-ри), Перник (26-и), Габрово (27-и), Велико Търново (28-и) и Враца (30 октомври).

Когато го питаме дали е уморен, той се засмива и не отрича: трудно е всеки ден да си сам на сцена и непрекъснато да говориш. Малко след това обаче казва нещо друго - че заспива щастлив абсолютно всеки път, когато е играл.

И на нас също ни става хубаво: не всеки ден говориш с човек, за когото си сигурен, че е намерил призванието си.

 

Най-четените