Преди точно 40 години жените на Исландия обявяват стачка - отказват да работят, да готвят и да се грижат за деца за един ден.
Това е моментът, който променя начина, по който властите в страната гледат на жените и помага на Исландия да заеме една от челните позиции в борбата за равенство.
Когато Роналд Рейгън става президент на САЩ, едно малко момче в Исландия е възмутено. "Той не може да бъде президент - той е мъж", казва детето на майка си, докато гледа новините по телевизията.
Действието се развива през ноември 1980 г., а Вигдис Финпогадоухтир - разведена самотна майка, е спечелила президентските избори в Исландия през лятото на същата година.
Момчето не знае, че Вигдис (всички исландци се представят с първото си име) е първата жена президент в Европа и първата жена в света, демократично избрана за държавен глава.
Благодарение на това, в съзнанието на много исландски деца от онова поколение "президент" е професия за жени.
Вигдис заема поста в продължение на 16 години - години, които отличават Исландия и й донасят славата на "най-феминистката страна в света".
Но Вигдис настоява, че никога не би станала президент, ако не бяха събитията от един слънчев ден - 24 октомври 1975 г. Тогава 90% от жените в страната решават да докажат своята значимост и обявяват стачка.
Вместо да ходят до офиса, да се захванат с домакинска работа или грижи за децата, те излизат по улиците на Исландия и настояват за равни права с мъжете.
Т. нар. Day Off е повратен момент в историята.
"Това, което се случи в онзи ден, бе първата стъпка към еманципацията на жените в Исландия", казва Вигдис. "Този ден напълно парализира страната и отвори очите на много хора", категорична е тя.
Банки, фабрики и магазини затварят врати. Това правят и редица училища и детски ясли. Бащите са принудени да вземат децата си на работа. Има сведения за мъже, които се "въоръжават" с бонбони и цветни моливи, за да забавляват тълпите от превъзбудени деца на работните си места. Колбасите - лесни за готвене и популярни сред децата - са толкова търсени, че са разпродадени във всички супермаркети.
Това е един вид бойно кръщение за някои бащи, които с право наричат въпросния ден Дългия Петък.
"Чувахме глъчка на играещи деца, докато водещите четяха новините по радиото", спомня си Вигдис. Журналисти звънят на домакинства в отдалечени райони на страната, за да разберат как селските жени възприемат този "почивен" ден. В почти всички случаи от другата страна на линията вдига мъж, който е останал у дома, за да се грижи за децата.
Докато разказва всичко това пред Би Би Си, Вигдис седи в дома си в Рейкявик и държи в скута си черно-бяла снимка в рамка. На нея е документиран митингът на централния площад на исландската столица - най-големият от повече от 20 подобни шествия в цялата страна.
Вигдис, майка й и 3-годишната й дъщеря са някъде в морето от 25 000 жени, които се събират, за да пеят, да слушат речи и да поговорят за това, което може да се направи. Това е огромна активност за един остров с 220 000 жители.
По това време Вигдис е арт директор на театър в Рейкявик. Тя зарязва репетициите, за да се включи в демонстрациите. Това правят всичките й колежки.
"Усещаше се огромна сила и страхотно чувство на солидарност измежду всички тези жени, стоящи на площада под жаркото слънце", казва Вигдис. Духов оркестър свири саундтрака на "Shoulder to Shoulder"- сериал на Би Би Си за движението на суфражетките.
Жените в Исландия получават право да гласуват преди 100 години, през 1915 г. Изпреварени са единствено от дамите в Нова Зеландия и Финландия. Но през следващите 60 години едва 9 жени намират място в исландския парламент. През 1975 г. е имало само три народни представители жени - едва 5%, в сравнение с между 16 и 23% в другите скандинавски страни. Това е основен източник на неудовлетвореност.
Идеята за стачка е предложена от "Червените чорапи" - радикално женско движение, основано през 1970 г. За някои дами в страната обаче то е твърде спорно и конфликтно.
"Движението си навлече доста противници заради атаката си срещу традиционните възгледи за жените - особено сред по-възрастните, които се бяха опитали да овладеят изкуството да бъдеш перфектна домакиня", смята преподавател по история в Университета на Исландия.
Но когато стачката е преименувана на "почивен ден за жените", тя печели почти всеобща подкрепа, включително и солидно "рамо" от страна на синдикатите.
Исландия не е първата страна, която дава право на жените да гласуват, но е доста напред в класацията.
Дамско избирателно право по целия свят:
Нова Зеландия 1893 г.
Финландия 1906 г.
Исландия 1915 г.
Съветска Русия 1917 г.
САЩ 1920 г.
Великобритания 1928 г.
Швейцария 1971 г.
Сред говорителите на митинга в Рейкявик има домакиня, двама депутати, представител на женското движение и жена работничка. Последната реч е произнесена от председателката на съюза на жените, работещи в кухни и перални на болници и училища. По-късно тя става член на парламента.
В хода на подготовката на събитието организаторите успяват да накарат радио, телевизия и национални вестници да информират обществото за ниското заплащане на жените и дискриминацията спрямо тях.
На мъжете в Исландия всичко това им се струва смешно, но почти никой не е разгневен от случващото се, твърди Вигдис. Служителките на консервативния вестник "Morgunbladid" също са на митинга. Вместо в 24 страници, той излиза в 16. Нито една от дамите не е уволнена, не е карана да отработва "почивния" си ден и на никоя заплатата не е орязана.
Вероятно повечето хора подценяват въздействието на този ден по онова време. По-късно обаче и мъжете, и жените започват да осъзнават, че това е повратен момент.
"Нещата се върнаха към нормалното на следващия ден, но със знанието, че жените са, както и мъжете, стълбове на обществото", казва Вигдис. "Толкова много фирми и институции просто спряха и това показа силата и необходимостта от жените. Това напълно промени начина на мислене", категорична е тя.
Пет години по-късно, Вигдис побеждава трима мъже кандидати за президентския пост. Тя става толкова популярна, че е преизбрана на два пъти.
На вота през 1983 г. една нова партия - Женски алианс, печели първите си места в парламента. През 2000 г. е въведен платен отпуск по бащинство за мъжете, а през 2010 г. бе избрана първата жена министър-председател - Йохана Сигурдардотир, която е и първият в света открит гей ръководител на правителство.
Към днешна дата жените в Исландия заемат 40% от лидерските позиции в компаниите в страната, но все пак печелят по-малко от мъжете. Ако по време на Дългия Петък едва 3 от местата в парламента са заети от дами, то днес цифрата е 28 или 44%.
"В Исландия казваме, че стъпките бързо се запълват със сняг. Това означава, че има тенденция нещата да остават в историята", казва Вигдис. "Но ние все още говорим за този ден и това е прекрасно", допълва тя.
