Той е на 19 и все още ходи на училище, но това не му пречи вече да е успешен програмист, предприемач, изобретател и визионер, възприел определена гражданска мисия.
Любомир Янчев е от онези хора, които са постоянно в движение и за които светът наистина е огромно място - той редовно пътува, представя България на различни изложения, търси възможности за развитие на бизнеса си и не забравя, че щастието идва, когато човек е полезен не само на себе си, но и на околните.
Да, Любо е една от младите звезди на българската бизнес сцена, попаднал и в класацията „Топ 30 под 30" на Forbes България. Извоюваните награди на български и международни събития му спечелиха доста обществено внимание, политиците вече искат да се снимат с него, медиите го търсят за съдействие и даже го замесват в сензации, но той не се впечатлява особено и остава спокоен, фокусиран и дисциплиниран.
За това със сигурност допринася и таекуондото, с което Любомир се занимава от малък, като вече е рефер в този спорт и го преподава на деца.
Неговата умна „Мелиса"
Този път хващаме Любо Янчев в Берлин, където участва на състезанието за стартиращи фирми Betapitch (организирано от споделеното работно пространство за стартъпи и фриленсъри Betahaus). Дванадесетокласникът вече се отличи на редица подобни форуми с няколко много интересни лично негови разработки, като най-нашумялата от тях се нарича „Мелиса".
Иде реч за проект, който започна като цялостен персонален помощник за дома, позволяващ ви да контролирате с глас всички уреди вкъщи. Любо се вдъхновил за него след като гледал филма „Железният човек" и осъзнал, че може да създаде нещо подобно на личния домашен асистент на Тони Старк (J.A.R.V.I.S., не Гуинет Полтроу) и да го продава на съвсем поносима даже и за българския пазар цена.
Днес „Мелиса" вече не е това, което беше в първоначалните планове. Тя се е развила много, узряла е и се е фокусирала върху едно конкретно нещо - умно управление на климатици през интернет.
Системата изчислява колко електрическа енергия е нужна, за да се отоплява едно помещение и за да се поддържат температурите в желаните от потребителя граници, съответно ги регулира и така максимално му спестява разходите за ток.
„Понякога, ако те няма една седмица вкъщи, е по-добре да си държиш температурата на самата стая примерно на 14 градуса, отколкото да я оставиш да изстине до 6-7 и след това да трябва да я затоплиш до желаните 24", дава пример Любо.
„Мелиса" може автоматично да прави тези регулации, да се учи от клиента, да следи каква температура предпочита той, кога се прибира у дома, какви са навиците му, и да регулира температурите на климатика автоматично, като непрекъснато оптимизира разхода на електроенергия.
Освен това климатикът може по всяко време да бъде управляван и коригиран от дистанция, като за целта е достатъчен смартфон с интернет връзка.
Наука срещу скука
Любомир е убеден, че промяната в целия проект „Мелиса" е за добро, тъй като пазарът все още не е готов за това, което той първоначално е възнамерявал да му предложи.
Всъщност до пробното пускане на „Мелиса" на пазара остават броени дни, но тя далеч не е единствената страст на Любомир Янчев. С друга своя разработка (научнен проект, свързан с анализ на изображения на тъкан) той се е класирал на световното състезание Intel ISEF за млади таланти и по-късно този месец ще представя България в Лос Анджелис заедно с още няколко български проекта.
Все още обаче най-важен за него е не толкова личният му успех, колкото обществената полза от нещата, с които се занимава.
„Не мисля, че някога ще започна проект от чиста материална изгода. Искам да помагам на хората, искам нещата, които върша да са полезни", казва той. „Чувството ми за социална ангажираност ме подтиква да се заемам и с проекти, които нямат технологичен характер".
Един от тези проекти се нарича „Наука срещу скука" и неговата цел е да запали повече млади хора по науката. За каузата се борят отряди способни доброволци, които обикалят из българските училища и изнасят атрактивни презентации, представящи науката като нещо много повече от суха материя, каквато представлява тя в учебниците.
„Например химиците ни се казват „Отряд за бързо гърмене", разказва Любо. „Те имат изключителни познания в областта на химията и обичат да гърмят разни неща".
На самия него му се иска да вложи повече време в проекта, но за момента главната му цел е да успее в бизнеса и така да си осигури възможност за повече полезни граждански инициативи.
Едва 19-годишен, той е наясно, че в бъдеще може да му се случи всичко, но е категоричен за поне две неща. Първо, ще продължи да преподава таекуондо на деца, защото му доставя страхотно удоволствие.
И второ, сигурен е, че ще остане в България и че ще може да се развива тук. А това изглежда като една невероятно добра новина.
Да остане тук и да се развива, друг път. Къде ще намери финансиране за идея или проект в България, и ако я получи зад граница кой не би тръгнал, когато значе, че може да осъществи плановете си. Да не говорим, че колкото и да си кадърен без читав екип също не се получават по големите амбиции. Хубаво е, че има по амбициозни хора от това поколение, наистина е много хубаво. Дано продължава с развитието и успехите си. Но дано не остави националността му да го дърпа назад.
Пожелавам му успех на колегата (аз пък съм програмист по професия и се занимавам предимно в областа на роботиката в Германия), но след някоя и друга година ще видим дали няма друга песен да запее и дали няма да си обере крушите от България. Проблемът у нас е, че това да си преуспял доста често те поставя в категорията "мутра" дори и да си далеч от тези индивид като начин на поведение, бизнес и живот. Това неминуемо довежда до типично българската злоба и желание да бъде съсипан човек. Не случайно е и вицът, който казва, че единственият казан в Ада, който няма пазач-дявол, е този за българите. В последните години българите страшно оскотяхме и злобата се засили с пъти. Мъчно ми е, че има толкова много кадърни хора, които биват мачкани от цървули без капка морал и професионализъм. Нека не се чудим защо младите българи напускат България. Не е заради страната, която си е най-хубавато кътче на Земята, а зарди хората, които я обитават. Дори в чужбина избягвам контакти с българите, защото нееднократно съм си патил от тях. Все пак му пожелавам да обори тези мои думи и наистина да преуспее в България. 2/3 от борбата му ще е срещу хората около него, 1/3 ще е свързана със самия му бизнес.