Speed Up

Когато си помисля за мотори, се сещам как последния път, когато ме возеха, косата ми се сплеска от каската. Сещам се и за състезание в Божурище, на което - докато ми обясняваха кой какъв е и колко кубика му е моторът, получих слънчев удар.  Всичко това обобщава връзката между мен и екстремните возила.

Страст, скорост и още нещо

Познавама хора, които се състезават и моторите са тяхна страст. Но никой от тях не си е и помислял, че може да се отдаде на състезателна кариера. Всеки работи нещо, а през уикендите, когато времето е хубаво, изправят косите на шофьорите по улиците на София.

От тези познати обаче съм чувала едно име, което не се свързва с карането на мотор между колите. Името е Мартин Чой, а следващото, което казват за него е "професионален състезател по мотоциклетизъм на писта, шампион на балкански и републикански първенства". "Най-добрият е!", увериха ме познати.

Знаех, че след среща с него няма да мога да преценя дали наистина е така, защото за мен това определение няма значение. Заложих, както винаги, на това да доловя усещането за личен успех, което се излъчва от събеседника.

"Казвам се Мартин Чой, на 26 години, състезавам се от 13 години..." , дисциплинирано започва да се представя. Засмях се: "Мартине, тук съм, за да си говорим и да разбера какъв човек си, а ти започваш със състезанията, моторите..."  Прекъсва ме: "Всичко, което съм, е свързано с тях".

От мотора в градинката до пистата

Мартин се качва на мотор за първи път на 6-годишна възраст. Баща му иска той да се научи, тъй като и той самият е карал мотор. "Качи ме на 50-кубиков "Ромет". Аз карах в градинката до нас, а той тичаше след мен", спомня си Мартин.

Майка му, естествено, била против това занимание, но... това им е работата на майките. Спор в семейството никога не е имало.  През годините Мартин сменя няколко мотора, а на 13 години започва да се състезава, след като се записва в клуб към Федерацията по мотоциклетизъм.

Тогава кръговете от националното състезание все още се провеждат на околовръстното в София. "По това време разполагах със 125-кубиков и се записах в този клас. Успях да хвана предпоследния кръг и много се запалих.  Цяла зима се подготвях, баща ми ме спонсорираше и на 14 години се качих на "Ямаха" - 600 кубика, направо при мъжете". Първата година, в която се състезава, Мартин става трети на Балканите и в България. От следващата година е първи. Така е и досега.

Спонсорите са важни

В този спорт основното нещо са спонсорите, тук играят фирми, които имат огромен бюджет за реклама. Така е не само в България, а навсякъде.  До 2006-а Мартин се състезава за "Приста ойл". Дотогава не си е помислял, че може да остане без спонсор. Кариерата му върви добре, има финансова подкрепа от фирма.

На състезание в Чехия през 2002-а става първи. През 2005-а успява да се състезава в кръгове от Световния шампионат.  Малко след това от федерацията обаче му казват, че няма пари за състезания извън България.

"Тогава се почувствах доста зле, имайки предвид, че съм постигнал успех и после ти казват, че няма пари. Спрях за година, беше ми много тежко. И тогава осъзнах, че страшно много искам да се състезавам, че именно това искам да правя."

Целта е постигната

От 3 месеца Мартин има подписан договор с нов спонсор "Прима Билд рейсинг тим". Това за него е огромен успех, защото ще му позволи през 2011-а и 2012 г. да участва във всички кръгове на Европейското първенство. "Аз съм 19-кратен шампион на България и вече тук само тъпча на едно място."

Досега Чой е успял да участва в максимум 6 от общо 9 кръга от Европейското първенство. Сега спонсорството му позволява да кара през целия шампионат.  Сумата за такъв състезателен период, включващ и подготовката, е близо 200 000 евро.

"Възвращаемост има при големите състезания, но докато се стигне дотам, трябва време. На този етап обаче няма. Единственият вариант са спонсорите." Засега Мартин е единственият състезател, който се издържа от този спорт. Той е на заплата към клуба и за него работят 12 души - пиар, организатори, шофьори, механици, треньор.

На пистата

Кратко и ясно за усещането на пистата: "Готино!" Според Мартин концентрацията е най-важното нещо. Секунди преди самия старт обаче е най-напрегнато. Зависи и къде е състезанието. "През 2005-а, когато карах кръгове от световното, ми беше трудно да се държа върху мотора. Усещах, че го правя насила. Бях на писти, които не бях виждал през живота си."

Само на пистата Мартин може да усети истинската тръпка. Той казва, че от години не е карал мотор по улиците. "Няма какво да изпитам по улицата, най-много някой да ме бутне. Това ми е професията и го правя професионално. Не може толкова хора да работят за мен, да имам спонсори, вложили в мен пари, а аз да излизам по улиците и да карам между колите, с риск да си счупя нещо и да не мога да се състезавам."

"Само да се оправя, повече няма..."

Един единствен път Мартин си е помислил да се откаже от моторите. През 2007 г. пада лошо и контузва кръста си. Случва се на състезание в Унгария. Тогава той иска да се прибере в България, където да бъде лекуван. "Лекарите обаче ми казаха, че до летището ще е трудно да ме закарат, защото при тази травма на кръста до 24 часа може да се получи кръвоизлив и да се случи най-лошото. Тогава си казах: "Само да се оправя и повече никога няма да се занимавам с тези мотори!"

След два месеца Мартин е добре и се качва отново на мотора.

Сега Чой няма време за подобни мисли. Той непрекъснато се поддържа в добра форма, тренира, защото му предстоят състезания. Сутрин тича по 13 километра или кара колело, а следобед е във фитнеса. Събота и неделя пък кара кросов мотор, за да тренира издържливостта си.

Спазва хранителен режим, защото лесно качва килограми. Но не смята това за лишение, а просто част от това да се случват професионално нещата. "Не бих казал, че се лишавам от нещо, но не излизам често, не пия алкохол, не пуша".

Мартин сега има една цел - да е в първите пет на европейското през 2011-а, а през 2012 г. да стане шампион. "Ако имам късмет... имаме шансове да стана шампион и тази година, но ще видим", усмихва се той.

Лъскав офис, десетки купи, екипът, пиарът, премереният изказ, нищо лично и твърде драматично- сякаш така трябва да се представя един професионалист. Амбициите и постиженията от друга страна допълват картинката. Не знам дали Мартин Чой е "най-добрият", но е "успелият", без да има нужда от "най".