Никога не му е било скучно. Никога не е имал свободна минута. Не знае какво значи липса на вдъхновение. А онова, което го е направило такъв, какъвто е - конфликтът, който търси като сюжет за изкуството си навсякъде. Той е Виктор Меламед - един от водещите съвременни руски илюстратори.
Поводът, по който се срещам с Виктор, е неговото гостуване в София в рамките на тазгодишното издание "Пулсът на Новата Русия". Той е един от 15-те руски съвременни артисти, поканени от DOMA art - оргазнизатори на ежегодни международни визуални фестивали за съвременно изкуство.
Отблокиране на идеите
Първата му лекция в България носи името "Лов на идеи". Тя протича в съвсем неформална обстановка в залата на Еврейския културен дом. Скромно и без излишна помпозност, Меламед разкрива пред зрителите няколко трика за "отблокиране" на идеите, когато рисуваш или изобщо, когато твориш.
За да се "отблокира" креативният процес - трябва да се премахне страхът. За целта, човек трябва да направи нещо лудо.
В случая Виктор отблокира страха от белия лист пред публиката като надрасква с маркер големия кадастрон зад гърба си. После приканва зрителите да го последват. Всеки рисува върху каквото има или върху листове, раздадени от организаторите.
"Не повтаряйте линии" и "Драсканиците довеждат до цели светове" - напътства и поощрява творческите импулси на събралите се Меламед.
Светът на драсканицата
Действително от няколко съвсем произволни линии, изведнъж пред публиката се ражда илюстрация със сюжет. Някъде между нищо незначещите криволици, Виктор вижда огромен заек, който държи доста по-малка жена. Може би танцуват. След това разработва рисунката в голям формат. "В момента, в който намерите своя сюжет започва интелектуалният труд", обяснява той.
Хората обичат "тъпотиите"
След това се обръща към зрителите и казва без грам ирония: "Ето, аз нарисувах една тъпотия. Всъщност, тъпотията е нещо много важно и много разпространено днес в илюстрацията. 90% от хората по света нямат абсолютно нищо против да виждат глупави неща в рисунките. Сега това е работата на илюстратора - ние се правим на клоуни."
Освен "тъпотията" обаче, според Меламед „на този свят съществува и онова, което наричам "дълбока тъпотия". Това означава, че сме намерили собствена тъпотия, която да доразвием до момента, в който тя започне да съществува напълно самостоятелно".
Фантазията на децата
Виктор посочва децата като пример за откриването на "дълбоки тъпотии". Фантазията обаче прави толкова сложни "дълбоките тъпотии", че върху тях може да се изгради цял нов свят. Той например от три години мисли върху "тъпотия", казана от собствения му син и се чуди как да да я нарисува.
Още за "лова на идеи"
След презентацията разговаряме с Виктор на кожените кресла във фоайето на Еврейския дом, а той доразвива своята теза за "лова на идеи". Меламед казва, че другото важно нещо, което способства за раждането на историята, е конфликтът. Във всеки сюжет той търси конфликт, който да изобрази графично. "Именно конфликтът е онова, което ме направи илюстратор".
Другото нещо е умението му да вижда истории в застинали образи: "Историята е онова, което прави от идеята изкуство, защото сама по себе си идеята не означава нищо".
Това е причината, макар да е учил анимация, никога да не се е занимавал с нея. Комиксите също не го привличат, макар че според него днес аниматорите и "картуунистите" в много голяма степен изпреварват като въображение илюстраторите.
Не на творческата криза!
Благодарение на факта, че е измислял истории цял живот, Виктор никога не е усещал скука. А благодарение на "драсканиците", които на 100% отблокират мозъка, не е имал "творческа криза" от 1995 година.
Отклонил се от пътя счетоводител
Професионалният му път в илюстрацията започва преди 17 години, когато той се отказва от следването си по счетоводство. Доста време след като променя попрището си, Меламед разбира, че работата като счетоводител не е била напълно излишна в живота му. Оказва се, че боравенето с точни сметки му влиза в работа по-късно като илюстратор. "В един момент се оказа, че аз съм единственият в Русия, който може да илюстрира икономически текстове, тъй като съм учил счетоводство и разбирам от цифри".
Виктор смята също така, че художниците, които имат математически или логически способности рисуват много по-интересно, защото мозъкът им работи по доста по-различен начин от класическия "артистично"настроен мозък.
Художниците днес
Меламед признава, че илюстраторите и изобщо художниците в Русия живеят много трудно, особено онези, които не разбират английски език.
В момента, освен да си разбират от занаята, от художниците се изисква и да могат да си служат с английски, както и да боравят с новите технологии, ако изобщо искат да имат някакво препитание.
Името на "учителя"
Самият Виктор не обича много новите технологии, освен ако не се налага да ги използва. За сметка на това той няма никакъв проблем с английския - от няколко години преподава в British Higher School of Art & Design в Москва.
"Сега си изкарвам прехраната предимно като преподавател по рисуване. Това е интересно съвпадение, защото фамилията Меламед на иврит всъщност се превежда като "учител". Така аз напълно отговарям на името си."
Вече от 8 години, успоредно с преподаването, Виктор работи като илюстратор за руските издания на две от най-големите американски списания - сп. Rolling Stone и New Yorker.
Той се е специализирал предимно в карикатурните портрети на различни музикални знаменитости. Именно с тези портрети (част от които можете да видите в галерията), Меламед гостува и в България.
Неговата изложба авторски илюстрации може да бъде разгледана в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София (РКИЦ) до 8 юни включително.
Съвет и пожелание
На сбогуване, Виктор Меламед отправя съвет и препоръка към всички хора, които се занимават с изкуство в България:
"За да си артист, е от значение не толкова какъв е характерът ти, колкото какъв е животът ти. Изхождай от собствения си опит, когато правиш каквото и да е, мисли само за онова, което ти можеш да предложиш. Вашият живот е онова, което ви прави художници!"
Всъщност, тази истина може да се отнесе до много области на живота, не само до тази на изкуството.
