Днес мнозина изобщо не могат да си го представят, но преди някакви си 25 години Желязната завеса все още поставяше разделителна линия между Източна и Западна Европа, простирайки се от норвежкия град Киркенес до българското село Резово.
Завесата официално падна на 27 юни 1989 г., а на същия ден тази година двама германци поеха по нейния маршрут от север на юг в една еко експедиция, отправила поглед към миналото и бъдещето на Европа.
Йоахим Франц и Кристиан Рот изминаха 9000 км с електрически велосипеди, за да напомнят някогашното разделение на континента и да привлекат внимание към екосъобразните начини на пътуване, които тепърва ще се налагат на континента.
Експедицията им завърши в понеделник в България, след като премина през 18 държави и регистрира най-дългия до момента пробег с електрически велосипеди.
Щом пристигнаха у нас, експедиторът Йоахим Франц и специалистът по електрически велосипеди Кристиан Рот не скриха щастието си от успешното начинание и разказаха какво са преживели по пътя.
Въпрос на организация
Експедицията им е извършена типично по немски и нищо не е оставено на случайността - през цялото време двамата колоездачи са съпровождани от три допълнителни екипа, които се грижели за всякаква организационна дейност, за фото и видео материалите и за медийното отразяване.
Въпреки тяхната помощ, предизвикателството за колоездачите си оставало много сериозно и включвало каране по 10-12 часа всеки ден и изминаване на 300-350 км дневно. А между първия и последния ден Йоахим Франц и Кристиан Рот трябвало да преодолеят всички приумици на времето, включващи вятър, порои, влажност и изтощителна жега.
„На 27 юни стартирахме от брега на Баренцово море. Оттогава ритъмът беше един и същ: в 6.00 часа ставане, мюсли за закуска и тръгване в 7.00, вечеря около 20-21.00 часа, масаж, спане. И така 31 пъти", обясни Франц.
Те си търсели подслон от случайни хора буквално от врата на врата - като един от екипите им отговарял специално за тази дейност.
"Представете си как се звъни на вратата ви и 11 души с 5 автомобила ви молят да спят в задния ви двор. Въпреки това на много места хората директно ни канеха в домовете си, даваха ни храна, вода, подслон, да използваме банята им. Дори само по това как си намирахме места за спане си личи, че хората вече имат европейски дух".
А защо им е да го правят?
Остава си въпросът: защо им е било на германците въобще да се захващат с такова нещо?
„Посланието на експедицията е „Преосмисляне", обясни Йоахим Франц. „Преди 25 години в Европа започнахме да преосмисляме някои неща.
И днес не трябва да спираме да преосмисляме нещата, защото не трябва да забравяме нищо от историята. Същевременно обаче, едно съвместно общо европейско бъдеще има нужда и от нова енергия, от нов вид енергии и в това отношение също трябва преосмисляне".
„Електровелосипедите вече са част от ежедневието ни, но това трябва да стане и с електроавтомобилите", добавя Кристиан Рот. „Темата е изключително актуална за Европа. Мобилността ни трябва да бъде съвместима с опазването на околната среда и електричеството според нас е движещата сила на бъдещето."
„Не ни остава нищо друго, освен да започнем наистина да се придвижваме все по-екологично", потвърждава и Франц, „ако искаме да оставим на децата си малко от малко цяла, несъсипана природа".
Двамата осъзнават, че за жалост разделението от Желязната завеса все още съществува в главите на някои хора. Но все пак отчитат, че основната идея за всеобщо партньорство в Европа е възприета и им се иска това партньорство да бъде извършвано „много по-интензивно между тъй наречените богати страни и по-бедните".
За Франц експедицията е успешна, защото е успяла да намери доказателства за европейския дух сред хората от малките и големите населени места из толкова различни държави.
„Свободата на движение, която европейците си отвоювахме, е невероятно постижение", каза той малко след като двамата с Рот финишираха на българска земя. „Преди старта на велопохода смятах, че на финала ще съм горд от физическото постижение. А всъщност се гордея, че съм европеец".
