В Съветския съюз се говори за AI много преди той да завземе ежедневието ни.
През 50-те години, в разгара на Студената война, едни от най-големите технологични проекти на руснаците излизат от границите на източния блок.
Всичко започва като отмъщение за шахматната победа на американския гросмайстор Боби Фишър срещу руския световен шампион Борис Спаски през 1972 г.
В отговор на загубата Русия започва да търси начин да върне своето надмощие, като този път открива отговора в технологиите. На 8 август 1974 г. се провежда първият компютърен шампионат, в който съветският компютър "Каиса" успява да победи задокеанския си конкурент, припомня France 24.
В началото руснаците гледат скептично на това, което тогава все още не се е наричало изкуствен интелект. Причисляват го повече към полето на кибернетиката — област на изследване, която изучава поведението между човек и машина или между машина и машина.
Наричат я "лъженаука" и "буржоазна наука" и дълго подценяват научния ѝ напредък.
"Кибернетиката почти се превърна в нещо като официална философия на научните изследвания в СССР", посочва Олеся Кирчик, социолог в Европейския център за социология и политически науки, който се занимава с изследвания на изкуствения интелект в съветската епоха.
Тя си спомня за времето, в което изследователските институти и университети са били препълнени от математици, философи и други изследователи, натоварени със задачата да гарантират, че комунистическият режим ще се възползва от плодовете на кибернетиката.
Въпреки че тя губи популярност в САЩ до края на 50-те години на миналия век, отстъпвайки място на компютърните науки, руснаците остават ангажирани с концепцията за "мислещата машина".
Съветският баща на изкуствения интелект е Александър Кронрод - математик, който ръководи екипа на шахматната програма "Каиса".
Друг математик, оказал значително влияние върху развитието на изкуствения интелект, е Дмитрий Поспелов, който е причина за престижа на дисциплината кибернетика, като насърчава и подкрепя изследователската общност в тази област в продължение на години, казва Кирчик. Той е и сред основателите на Руската асоциация за изкуствен интелект през 1989 г.
Кампанията на Поспелов в подкрепа на изкуствения интелект в коридорите на властта в Москва също илюстрира как тази област не е била имунизирана срещу идеологическата битка от ерата на Студената война.
Руският математик остро критикува западния подход към изкуствения интелект, който тогава той смята за твърде "редукционистки".
Според него американските изследователи редуцират човешкия мозък до един вид суперкомпютър, извършващ строги, но безтелесни изчисления. За него интелигентността трябва да се разглежда като социална дейност, зависима от средата си, а не като чисто логически процес.
Според Кирчик в Съветския съюз от изкуствения интелект се е очаквало да решава практически проблеми.
СССР е използвал предимно алгоритми за оптимизиране на управлението на социалистическата икономика, както и в сферите на ядрената, нефтената и газовата промишленост.
Алгоритмите буквално се оказват златна мина за Москва, тъй като през 60-те години на миналия век помагат на властите да открият ценни находища на злато на руска територия.
Това може би е един от първите практически успехи на "машинното обучение" - способността на алгоритъма да се учи от предоставените му данни.
Други го виждат като доказателство, че изкуственият интелект не се нуждае непременно от огромни набори от данни, за да намери правилните отговори.
"С умни методи, малките данни могат да преместят планини или в този случай, да ги разкрият", пише Валери Манохин, специалист по машинно обучение, в публикация в блога на Medium.
Вдъхновява ли руският изкуствен интелект Apple?
Някои от големите имена в Силициевата долина също благодарят на съветския изкуствен интелект. Без него Apple може би никога нямаше да пусне таблета си Newton през 1993 г.
Успехът му се дължи на работата на Шелия Губерман - съветската математичка, която решава загадка, тревожеща много западни специалисти по изкуствен интелект - как да накара машините да разпознават ръкописен текст.
Решението на Губерман е използвано и от съветския предприемач Степан Пачиков за компанията Paragraph.
Неговият софтуер за разпознаване на ръкописен текст е използван от Apple за разработването на личния дигитален асистент Newton- технологията впоследствие е продадена на Microsoft и използвана от Пощенската служба на САЩ.
Други идеи, разработени в Съветския съюз, сега се радват на възраждане, включително "автоматът", замислен от Майкъл Цетлин в началото на 60-те години на миналия век.
Те вдъхновяват норвежкия компютърен учен Оле-Кристофър Гранмо, който през 2024 г. представя идеята за "машината на Цетлин", проектирана да бъде по-енергийно ефективна алтернатива на днешните големи езикови модели като ChatGPT.
Но идеите на Цетлин вероятно биха подразнили съвременните технологични експерти като Сам Алтман и Илон Мъск. За Цетлин "работата на тези автомати трябва да бъде напълно прозрачна, за разлика от черните кутии, които са днешните модели с изкуствен интелект", казва още Кирчик.
Практическите приложения на съветските изследвания често оставали "маргинални", допълва тя. Компютрите, с които разполагали, често не били в състояние да извършват необходимите изчисления.
Съветските учени не са били лишени от идеи, но както често се е случвало по време на Студената война, те просто не са разполагали със същите ресурси като Запада.
