Франческо Сбафи си почива след дълъг и натоварен ден на гроздобер, когато тежко земетресение сполита идиличното градчето Висо в полите на Апенините преди 11 месеца.
Гроздовата маса към момента на земетресението тъкмо започва ферментацията си в бъчви във винарната "Копакиоли", където Сбафи работи като енолог. Както хиляди други хора в централна Италия, събудили се и открили градовете си сринати почти до основи, фамилия Копакиоли открива, че голяма част от винарната и лозята са унищожени.
Самата винена изба обаче остава непокътната.
Семейството решава, че не може да допусне цяла година нa тежък труд да бъде пропилянa. За да продължат работата си, всеки ден след земетресението двама от братята Копакиоли пътуват от Висо до малкото селце Купи, разположено на плато, където семейството живее в продължение на десетилетия.
Понякога вторични трусове разтърсват сградата като ги е принуждават да се крият под трегери, преди отново да се върнат към работния си процес. Въпреки тези препятствия, реколтата се очертава да бъде много важна за винарната, основана едва преди четири години.
"Лозята понякога трябва да страдат, за да се получи добро вино", казва Мария Копакиоли, която ръководи семейния бизнес.
Лозята към винарната са разположени на два хектара на надморска височина около 1000 метра в една от малкото планински области на Италия, които произвеждат вино. Те са само на метри от епицентъра на земетресението.
И все пак винарната "Копакиоли" е единственият производител, който оставя толкова бързо зад гърба си природното бедствие.
Висо все още се опитва да изгради наново срутеното от бедствието.
Училищата най-после отвориха врати, но временните домове, обещани от централната власт, тепърва предстои да пристигнат.
Няма никакви туристи, но занаятчиите и работниците в града не са го изоставили, както и фамилия Копакиоли. В последната година градчето Висо преминава през суша, земетресения, тежки снеговалежи и заледявания, но през цялото време винарната не спира работа си.
"Това е изба-чудо, която винаги успява да ни изненада", казва Мария, докато дегустира мъст от реколта 2017.
Първата изненада е преди четири години, когато енологът Сбафи решава да помогне на семейството да възстанови производството на вина.
Той се качва на неравния терен зад малкото гробище на града, за да вземе малка лоза от сорт, който не е култивиран от почти век. Мнозина тогава са скептични, но Сбафи проявява настойчивост и присажда лозата на територията на фамилното имение.
Четири години по-късно усилията му се отплащат повече от добре.
"Все още сме тук и сме решени да продължим. През пролетта ще отворим нова винарна в Купи и имаме много идеи, които да реализираме с други производители в региона", казва 21-годишната Джиневра Копакиоли, формалният собственик на избата. "Само като работим заедно, можем да преодолеем този труден момент."
