Надя Мурад успява да оцелее сред ужаса и жестокостите на това, което дори не може да бъде наречено война. Нейният народ - язидите в Ирак - се превръща в жертва на бруталността и насилието на "Ислямска държава", а самата тя изпитва чудовищно насилие над себе си.
Сега обаче Надя вече има трибуната да се превърне в защитник не само за язидите и тяхната кауза, но и да покаже на света това, което изживяват жертвите на подобни военни конфликти.
Тя беше наградена с Нобелова награда за мир като един от двамата лауреати за 2018 г. 25-годишната Надя Мурад получи наградата заедно с конгоанския гинеколог Денис Муквеге, създал болница, в която да се лекуват жертвите на изнасилвания от ръцете на военни и милиции, за "усилията, които и двамата проявяват в борбата срещу сексуално насилие като оръжие на войната".
Видео от лекцията, която Надя Мурад изнесе при получаването на Нобеловата награда за мир за 2018 г. Текстът от всички изнесени лекции на церемонията е достъпен на сайта на Комитета за даването на Нобеловата награда на английски, норвежки, френски и арабски език.
Така бившата пленница на "Ислямска държава" става първата иракчанка, която ще бъде отличена с тази висока награда. Самото отличие тази година цели да напомни на света, че сексуалното насилие, изнасилванията и жестокостите спрямо жените продължават да са огромен проблем във военните зони и местата с въоръжени конфликти.
Самата Надя Мурад е съвсем обикновено момиче, което впоследствие се превръща в символ на борбата на жените в подобни окупирани територии, които трябва да се справят с насилието и зверствата на агресорите.
През 2014 г. тя все още живее спокойно в селото си край населения предимно с язиди град Синяр в Северен Ирак, а мечтата й е да има собствен салон за красота или да стане учителка.
Когато обаче джихадистите нахлуват в Ирак и Сирия през 2014 г. за нея кошмарът започва. Бойци на "Ислямска държава" се изсипват в селото й, избиват мъжете, взимат в плен децата, за да ги обучат за войници, и обричат хиляди жени на принудителен труд и сексуално робство.
Надя е отведена в Мосул - иракската столица на самопровъзгласилия се Халифат, където е държана като заложник, групово изнасилвана, бита и измъчвана. "Бойците на "Ислямска държава" искаха да отнемат честта ни, но загубиха своята", казва тя вече като посланик на добра воля за оцелелите от трафика на хора към ООН.
Това, което иска тя, е преди всичко справедливост, но не справедливост чрез избиването на всички членове на "Ислямска държава", а справедливост, която да ги изправи пред съда, където те да признаят вината за престъпленията, извършени от тях срещу язидите. А след това вече да си понесат присъдите.
Тя често говори именно за липсата на такава справедливост като по думите й до момента няма и един джихадист от ИД, който да е бил изправен пред международен съд за военни престъпления.
"Липсата на справедливост и липсата на отговорност за престъпниците ще доведат до появата на други терористични организации, които са по-смъртоносни от сегашните", казва тя пред комисията за раздаване на нобеловите награди в Норвегия.
В очите на джихадистите от ИД язидите са еретици. Тази говореща на курманджийски език етническа група изповядва религия, наречена езидизъм, комбинираща различни аспекти от древните месопотамски религии, с части от зороастризма, исляма, християнството и юдаизма.
Според тях Бог е създателят на света и той го е поставил под закрилата на седем свещени създания или ангели, чиито вожд е Малак Тавус, ангелът-паун. Ангелът-паун като господар на света причинява и добро, и лошо на хората. Този му двойнствен характер е отразен в митовете за неговото собствено лишаване от покровителството на Бог, преди неговите сълзи на разкаянието да изгасят огньовете на адския му затвор и той да се помири с Бог.
Тази вяра бива свързвана от някои хора със суфистките мистични изображения на Иблис, който също отказва да се просне до Адам, въпреки изричната заповед на Бог да направи така.
Поради тази прилика със суфистката традиция за Иблис за джихадистите и крайно религиозните мюсюлмани ангелът-паун лесно може да бъде приравнен с техния собствен зъл дух отвърнал се от Бога. Това подбужда вековни гонения на язидите като "поклонници на дявола".
Подобно на хиляди други жени от язидите, и Надя е насила обърната към исляма, продадена и в продължение на месеци спрямо нея са извършени множество издевателства. Наравно с боя и изнасилванията, тя е принудена да носи грим и тесни дрехи. И така докато един ден похитителите й не забравят отворена една врата.
Това позволява на Надя да избяга и с помощта на местно семейство шиити да напусне Мосул. Така тя с фалшиви документи прекосява пътя до Иракски Кюрдистан, където намира други бежанци язиди. Там обаче научава, че майка й и шестте й братя са били убити от джихадистите още при самата атака.
С помощта на организация, подпомагаща язидите, тя се свързва със сестра си в Германия и успява да се премести там, където живее и до днес. Към момента е сгодена за друг активист за каузата на язидите, а зад гърба си има вече една написана книга - "The Last Girl", в която разказва за преживяванията в плен на джихадистите, която е преведена на няколко езика.
Сега се е отдала на каузата на своя народ, за да може напусналите традиционните си земи язиди да се върнат там и да заживеят обратно нормалния си живот. Преди експанзията на "Ислямска държава" в Ирак броят на язидите е около половин милион души. Войната обаче е прогонила близо 100 хил. от селищата им, много от които са избягали към Иракски Кюрдистан.
Друга от целите й е да убеди ЕС и ООН официално да приемат действията на ИД срещу язидите за геноцид.
Дори сега, когато силите на ИД до голяма степен са победени и изтласкани от Ирак, оценките показват, че все още 3000 жени, мъже и деца язиди остават в ръцете на джихадистите, докато още хиляди не са в състояние да се завърнат по родните си места от страх, че ИД може да се завърне, и живеят в бежански лагери.
Основната й надежда и това, за което работи днес със сърце и душа, е, по нейни думи, да направи така, че "никога повече" да се превърне в реалност, а самата тя да остане последното момиче, което е било продадено в робство и изнасилено от военни агресори.
Нейната награда, споделена с човек като Денис Муквеге, представлява знак за напомняне от страна на комитета за раздаването на нобеловите награди, че е време наистина да се направи нещо срещу сексуалното насилие, използвано като оръжие на войната. А този проблем няма да се реши сам.
