Нобеловата награда за физика за 2026 г. отива при Франсис Халзен - учения, който помогна за превръщането на леда на Антарктида в огромен детектор за едни от най-неуловимите частици във Вселената.
Шведската кралска академия на науките обяви отличието в Стокхолм по-рано днес.
82-годишният белгийско-американски физик е награден "за решаващ принос към неутринната обсерватория IceCube и откриването на високоенергийни неутрино с астрофизичен произход", съобщава Reuters.
Халзен е сред основните фигури зад IceCube - необичайна обсерватория, изградена дълбоко под леда на Южния полюс. Идеята е вместо традиционен телескоп с огледала и лещи учените да използват огромния обем прозрачен антарктически лед, за да търсят следи от частици, пристигащи от далечния Космос.
IceCube обхваща приблизително един кубичен километър лед и разполага с хиляди светлинни детектори, поставени на голяма дълбочина. Те регистрират редките проблясъци, които се появяват, когато неутрино взаимодейства с материята.
А това се случва изключително рядко. Неутриното често са наричани "призрачни частици", защото почти не взаимодействат с материята. Огромен брой от тях преминават през телата ни непрекъснато, без да усетим нищо.
Тази особеност ги прави толкова трудни за откриване, но и толкова ценни за астрономите.
Те могат да пътуват през огромни количества материя почти необезпокоявани и така да носят информация от някои от най-екстремните места във Вселената, включително области около черни дупки и други мощни космически обекти.
IceCube успява да докаже, че част от високоенергийните неутрино, засечени на Земята, идват от далечния Космос.
Така учените получават нов начин да наблюдават Вселената. Освен чрез светлина, радиовълни и други форми на електромагнитно излъчване, те вече могат да използват и неутриното като своеобразни "пратеници" от процеси, които иначе трудно могат да бъдат наблюдавани.
"Франсис Халзен ръководи международен екип от изследователи и инженери, които ни предоставиха фантастичен инструмент. Неговата упоритост и научна визия проправиха пътя към нов вид астрономия", заяви председателят на Нобеловия комитет по физика Марк Пиърс.
Халзен е роден в Белгия през 1944 г., а днес работи в Университета на Уисконсин-Медисън в САЩ. Изследванията му върху възможността неутриното да бъдат улавяни на Южния полюс започват още през 80-те години на миналия век.
Десетилетия по-късно идеята се превръща в IceCube и в основата на нов клон на астрономията.
За отличието Халзен ще получи медал и диплома, както и парична награда от 12 млн. шведски крони, или около 1,2 млн. долара.
Нобеловата награда за физика е втората, обявена тази седмица. В сряда предстои да стане ясен носителят на наградата за химия, а в четвъртък - за литература.
