Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

С рок в кръвта и необуздан дух – Никеца и сцената, на която се преражда всеки път

За Casual Threesome и предстоящия албум Снимка: Phelia Barouh
За Casual Threesome и предстоящия албум

Часът е 16:56 ч., когато слизам на метростанция "Св. Патриарх Евтимий". Вървейки към изхода, за последен път наум си припомням някои от въпросите, които ми предстои да задам на един меко казано интересен български музикант.

Не знам защо, но бях сигурна, че няма да дойде в 17 ч., както се бяхме разбрали. Сякаш силната му артистична личност предразполага към един житейски творчески хаос, характерен за хората, занимаващи се с изкуство.

Обаче сгреших. След като смело се бях отправила към задната страна на паметника на Патриарха, за да седна и да го изчакам, Никеца вече беше там.

Нямаше как да го сбъркам, въпреки че се виждахме на живо за първи път. Специфичният му външен вид - дълга коса и брада, напомняща тази на филмовия пират Джак Спароу, го отличават рязко от масата и му придават тази така типична за него собствена индивидуалност.

Снимка: Мартин Стоянов - Мартист

Срещата ни започна като между приятели, които не се бяха виждали отдавна. Говорехме си свободно, докато се придвижвахме към градинката на храма "Св. Седмочисленици", където решихме да проведем интервюто. Избрахме си пейка, а аз през цялото време се молех децата около нас да крещят малко по-тихо, за да не пречат на записа.

Тези от вас, които са виждали Никеца на живо или по телевизията, със сигурност ще разберат защо често бива сравняван с легендарния вокалист на The Rolling Stones Мик Джагър. И аз не пропуснах да отбележа приликата, рискувайки да го подразня.

"Това е въпрос на гледна точка. Забавно ми е, защото го харесвам и ми е повлиял много. Джагър е абсолютно експресивен, а и аз обичам да съм такъв. Особено, когато нямам инструмент в ръцете си, мога да правя доста разнообразни неща, за които понякога дори не си давам сметка", обяснява музикантът, чието истинско име е Николай Воденичаров.

Снимка: Феникс Студио

Прякорът му Никеца го измислят съучениците му в гимназията. След лека съпротива го приема и днес дори вече му харесва.

Поводът да се срещнем в един учудващо свеж за юли летен ден е наскоро излезлият сингъл на рок бандата Casual Threesome, с която Никеца е забъркан още от самото ѝ начало. Mirror Clock, както е името на парчето, е едно от последните неща, което групата ще представи на феновете си преди предстоящата поява на дебютния им албум. Вълненията около него са много, а след още няколко финални щриха той ще се превърне в абсолютна реалност, за което Никеца и останалите членове на бандата нямат търпение.

Casual Threesome се появява официално през 2010 г. Историята им обаче се заформя малко преди това, когато Николай Воденичаров - Никеца работи като барман и свири от време на време във вече несъществуващия столичен бар Black Dog. Именно там се запознават с китариста Иван Иванов от група Awake, след което двамата постепенно започват да свирят заедно.

"Участията ни зачестиха, а в началото се казвахме по всякакви начини - Дует Alright, "О, йе" и всякакви други. Една вечер Иван ми каза "Ще си вземем барабанист, нали?" и към нас се присъедини Ивайло Петров - Пифа, който тогава свиреше в група "Скреч". Така започнахме. Иван беше също този, който надраска набързо сегашното ни лого - човечето с трите крака, и измисли името", спомня си за началото Никеца.

Снимка: Мартин Стоянов - Мартист

По думите му бандата се сформира, за да могат да свирят каквото им попадне, най-вече кавъри. След година обаче толкова им харесва да се изявяват заедно, че правят първото си авторско парче, носещо името No Relief, и оттогава насам не спират да творят.

И ето - почти 10 години по-късно Casual Threesome се оказват на прага да вземат в ръце първия си самостоятелен албум, който съдържа 13 трака, а като звучене Никеца го сравнява с някои от старите компилации на Металика.

През годините съставът на бандата претърпява някои промени, но за този проект те са в състав Ивайло Петров - Пифа - барабани, Ивелин Лобутов - китара, Мартин Стоянов - Мартист - пиано и аранжименти, Иван Иванов - вокали и китара, и Никеца, който освен че пее, свири и на бас китара.

Заради пандемията, която бави процеса, музикантите успяват да се справят с цялата работа по албума за година и половина.

"Завършихме някакъв епос, който се оказа доста разнообразен и борбен. Най-накрая го направихме, защото много от тези песни сме ги свирели на живо през годините, но никога не са достигали до студио", разказва рок музикантът.

Снимка: Phelia Barouh

Може да се каже, че дотук Никеца достига почти сам. Абсолютно самоук, той се среща с китарата на дядо си още в тинейджърските години. Говори за нея с много топли чувства и не спира да си спомня епизоди от детството си, когато дядо му свири пред камината в къщата им в село Завой, Ямболско, а цялото семейство се събира около него, за да го слуша.

Родителите на Никеца така и не го записват на уроци. Докато баща му отлага момента, малкият тогава китарист сам се научава да свири вече цели песни, попивайки акордите, докато гледа от по-големите батковци.

Една от най-значимите фигури в живота му се явява Фреди Меркюри. Чува го за първи път, когато е само на 5. Впечатлен е от песента Show Must Go On, без изобщо да знае какво означава текста, но си спомня ясно как със слушалки на ушите пее пред родителите си с пълно гърло.

Днес го прави за публиката, докато свири на китара любимите си парчета. Излизането на сцена Никеца сравнява с момента преди смъртта или с този, когато се ражда първото ти дете: "Абсолютно крайно и завладяващо чувство. Тогава все едно се гледам отстрани и се приготвям за прераждане".

Освен това музикантът не спира да пише стихове. Ако имат достатъчно късмет, някои от тях се превръщат в песни. Никеца винаги носи в себе си тефтер и обича да записва случайно появили се мисли, дори те да са изтъкани от абсурда. Защото той е такъв - неподправен и притежател на истински свободен дух.

Промоцията на албума на Casual Threesome предстои да бъде през есента. Преди това трябва да излезе и клипа на последния им сингъл Mirror Clock, който е почти готов. Никеца не скрива вълнението си от всичко това, защото както той, така и цялата банда чакат този момент отдавна.

Дотогава обаче сцената ще приветства Никеца още няколко пъти, за да изживее той там своя миг на прераждане - нещото, което го кара да се чувства жив.

Най-четените