В зала от долната камара на италианския парламент жените заемат местата си зад всяко от повече от 600 бюра, като се подготвят да чуят изказването на председателя на камарата - Лаура Болдрини - за това как "Скандалът Уайнстийн" е дал началото на световна разплата със сексуалния тормоз и посегателства.
Има само едно биещо на очи изключение.
Според Болдрини в Италия скандалът няма същия ефект. Като че ли в страната няма хора, извършващи сексуален тормоз, допълва саркастично тя и предизвиква всеобщ кикот из залата.
Всъщност сексуалният тормоз е често явление в страната, но италианските жени се боят от последиците да говорят публично за него. Те знаят, че все още има силни предразсъдъци срещу тях.
Една събота Болдрини решава да превърне "Палацо Монтечиторио" - бароков дворец в Рим - е институция само за жени, тя се надява да покаже как сексуалният тормоз и насилие срещу жени игнорирани от, според нея, упоритото патриархално общество.
След разкритията за тормоза над жени от Харви Уайнстийн през октомври, политици, актьори и влиятелни лица в медийните среди бяха опозорени и подадоха оставки в САЩ. Жените започнаха да заливат социалните медии със собствените си истории на сексуален тормоз и посегателства, като използваха хаштага #MeToo.
В Италия обаче реакцията е предимно на досада.
Този исторически момент за жалост не означава много за Италия, казва Азия Ардженто, италианска актриса, чиито обвинения в сексуален тормоз срещу Уайнстийн предизвикаха огромна солидарност в чужбина, но по-скоро отегчение в родината й. Явно нищо не се е променило.
Тази апатия се простира отвъд италианската развлекателна индустрия. Във Флоренция адвокати на паравоенни полицаи, обвинени в изнасилване на две млади американки, питаха дали момичетата са носили бельо през въпросната вечер. В Сицилия съдът оправда мъж по обвинения в сексуален тормоз като прецени, че младежки хумор, а не сексуални намерения са мотивирали случаите му на опипване на колежки.
А бившият премиер Силвио Берлускони дори организира завръщането си на политическата сцена, шест години след като беше свален от власт сред масови протести и съдебни процеси, анализиращи ролята му в т.нар. "бунга-бунга" вакханалии с непълнолетни жени и проститутки.
В скорошно интервю Белускони каза, че за италианците защитата на жените е приоритет и винаги е била приоритет.
Той самият беше оправдан по обвиненията в наемане на непълнолетни проститутки, но все още предстои да бъде съден за подкупване на свидетел.
С това изобщо не твърдим, че 81-годишният политик, чиято приятелка в момента е с 50 години по-млада, е променил поведението си. През октомври той каза пред тълпа поддръжници на остров Иския, че е научил полк. Муамар Кадафи да използва биде и по този начин "научих тези сластни африканци, че съществува и нещо такова като предигра."
Тълпата изръкопляска.
Не е шокиращо, защото в крайна сметка италианците смятат, че е нормално. В области с много известни личности като кино, политика и медии идеята за жената, която напредва в кариерата като предоставя или продава тялото си, се приема за даденост.
Самият Берлускони допринесе за възприятията в страната за жените като декоративни обекти на мъжкото желание. Вижте например поразъблечените момичета-аксесоари по италианските телевизионни канали. Популярността на тези шоута и дългият им живот показват наличие на аудитория, която търси точно такива зрелища. Много италианци все още мислят за жените в архетипи като грижовни мадони или развращаващи развратници, без междинно пространство между двете крайности.
Вероятно най-очевидна става представата за секса като разменна монета в италианския живот в негативната реакция срещу Ардженто.
Дъщеря на най-известния режисьор на хорър филми в Италия, тя разказва, че животът й се е превърнал в кошмар, след като е станала една от първите жени, публично обвинили Уайнстийн, на който тя твърди, че е била заставена да прави орален секс въпреки нежеланието си. Тя казва, че се бои да напуска дома си, и планира да напусне страната в отговор на особено агресивните атаки срещу нея в новинарските медии.
Алесандро Салусти, редактор на консервативния ежедневник Il Giornale, коментира по италианската телевизия през октомври, че публичните обвинения на Ардженто десетилетия след събитията означават, че тя е "съучастник." И докато той говореше, камерата бавно се плъзна върху краката на актрисата, седнала до него.
Друг десен вестник редовно твърдеше, че Ардженто напълно съзнателно е имала взаимоизгодна връзка с Уайнстийн, с която е градила кариерата си, и дори хора, които Ардженто би очаквала да са сред нейните съюзници, вместо това изразяваха съмнения в нейната невинност.
В публикация в Twitter транссексуалната италианска актриса и бивш депутат Владимир Луксурия обвини Ардженто, че не е отказала на Уайнстийн, както са сторили други актриси, и че не е съобщила за сексуалното насилие тогава.
Наталия Аспези, самоопределяща се като феминистка, казва, че Ардженто не би трябвало да бъде изненадана от начина, по който са се развили нещата, след като тя се е съгласила да направи масаж на Уайнстийн.
В отговор Ардженто се самообяви за ангелът-отмъстител на италианския Twitter, като популяризира хаштага #quellavoltache или "времето, когато", който беше замислен като италиански отговор на #metoo, но имаше много по-малко въздействие. Нейният аватар я показва с вдигнат юмрук, а биографията на акаунта ѝ гласи "Родена съм за такова време като сегашното #юмрукбезсрам".
Тя обвини неидентифициран италиански актьор и режисьор, че се е разголвал пред нея, когато е била 16-годишна, и нашумял холивудски режисьор, че я е дрогирал и изнасилил, когато е била на 26 години. Тя предупреждава, че жените-жертви на тормоз знаят къде спят сексуалните насилници, поднови обвиненията си в таблоидите и обвини "женомразското патриархално италианско общество", където "жертвите на сексуално насилие биват заклеймявани".
За да се предизвика промяна на културата обаче е необходимо италианските деца да бъдат учени да уважават жените като равни.
Дотогава ограниченият медиен интерес към обвиненията в сексуален тормоз в италианската филмова индустрия продължава да отразява това, че страната има по-голям интерес към холивудските скандали, отколкото към самоанализ.
Но с очакванията жените да изиграят важна роля в националните избори в следващите месеци, италианските политици започват да се възползват от материалите за изнасилвания, обезобразяване, убийства и друго насилие в италианската преса. Антиемигрантският политик Матео Салвини например заяви на митинг в Рим в неделя, че жените все повече са изложени на риск от изнасилване от емигранти, които са влезли незаконно в страната.
Най-известната жена в лявоцентристкото правителство, зам.-секретарят в правителството Мария Елена Боски, е изредила във Facebook правителствените инициативи, които по нейни думи помагат на жените в страната. Тя отговори на атаките на Берлускони, че не е направила нищо за жените, като отвърна: "Реалността не може да бъде изкривявана от никого, дори и от Силвио Берлускони".
Тя също така беше атакувана от друг критик, Марко Травалио, който в миналото е организирал фалшиви и оскърбителни интервюта с актриса, играеща ролята на Боски.
Отговорът на Боски по телевизията беше: "Ако бях мъж, нямаше да се отнасят така с мен. Той печелеше пари, като обикаляше италианските театри с разсъблечена актриса, която имитираше мен."
В "Монтечиторио" Боски седеше до Болдрини и слушаше как жените описват историите си на тормоз, изнасилвания, сексуално робство и обща дискриминация.
"Случващото се в тази зала показва много неща", каза Болдрини като допълни, че жените се обединяват. "Страната повече не може да продължава да ни игнорира".
