Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Деца в Мексико се учат да стрелят, за да пазят близките си от картелите

Живот без училище, а с оръжие в ръце. Такава е съдбата на деца между 6 и 12 години в мексиканския щат Гереро. Там местните хора се обучават как сами да се предпазват от наркокартелите, защото властите не могат да гарантират безопасността им. Снимка: Getty
Живот без училище, а с оръжие в ръце. Такава е съдбата на деца между 6 и 12 години в мексиканския щат Гереро. Там местните хора се обучават как сами да се предпазват от наркокартелите, защото властите не могат да гарантират безопасността им.

В отдалечен планински регион на мексиканския щат Гереро, група млади момчета без униформи са се строили на баскетболно игрище. "Внимание! Вдигнете оръжия!", изкрещява техният треньор, а децата се втурват да изпълнят командата като ръцете им здраво стискат автоматите. Най-малките тренират с пръчки, а лицата им са покрити с разноцветни кърпи.

Децата са на възраст между 6 и 12 години. Подготвят се в случай, че се наложи да защитят общността си от криминалните групи в една зона на беззаконие, където според местните никой не е в безопасност.

Гереро, един от щатите на Мексико, е място, на което през 2019 г. са регистрирани 1891 умишлени убийства. Миналата година беше най-смъртоносната в историята на цялата страна, откакто се водят статистики – извършени са 35 588 убийства, сочат данните на властите.

Правителството на мексиканския президент Андре Мануел Лопес Обрадор не успява да разреши сложната социална криза, подклаждана от войните за територия между наркокартелите. В тази ситуация жителите на едно градче в Гереро казват, че нямат друг избор, освен да се защитават сами. И учат децата си да правят същото.

От 2014 г. в това градче съществува доброволческа полицейска група, позната като CRAC-PC, съкратено от Регионална координация на общностните власти – Комунална полиция. Начело на групата стои Бернардино Санчез Луна, а към момента в нея членуват около 200 души.

Преди около осем месеца започва набирането на доброволци и сред непълнолетните жители. Тренировките на най-младите започват преди два месеца.

Хосе е член на CRAC-PC, който разказва, че не иска да носи оръжие, нo престъпниците са го принудили. "Трябва да защитим нашите хора", казва мъжът. Той и съпругата му Елвия имат двама сина – на 14 и 17 години, които по думите на бащата са се присъединили доброволно към местния отряд.

Но младите нямат много други възможности. Местната общност е лишена от социални услуги като образование или здравеопазване. Учителите в началното училище понякога не се появяват в часовете, а е твърде опасно децата да бъдат изпращани в училища в други градове, защото пътуването из района, осеян с престъпни групи, е рисков.

"Предпочитам да имат тетрадка и химикал, но нуждата ни принуждава", обяснява майката Елвия.

Съпругът й Хосе пояснява, че стига да имаше възможност децата да учат, "да станат някого", те като родители биха искали най-вече това, но след като правителството не прави нищо, за да осигури защита на местните общности, самите общности се надигат, за да се защитят сами.

Най-малките деца, които се обучават в CRAC-PC, са на шест години. Когато станат на възраст между 12 и 15, ще са достатъчно големи да "бранят общността", обяснява лидерът на групата Санчез Луна.

Един от доброволците е 12-годишният Диего, който също крие лицето си зад бандана. Момчето обича баскетбол и е ходило на училище до момента, в който учителите спрели да идват. Не знае защо това се е случило – предполага, че може би се страхуват. Съзнава и рисковете на това да носиш оръжие – че ако е заредено, може да нарани някого.

Мексиканският президент Лопес Обрадор изгради предизборната си кампания върху обещанието да сложи край на корупцията и насилието, като намали бедността – основният фактор, спомагащ за набирането на нови членове в бандите. Стратегията му, наречена от него "прегръдки, не куршуми", до момента не е довела до спиране на кръвопролитията.

"Сега има нова стратегия. Вече не е за борба с насилието чрез насилието, за изправяне срещу злото чрез зло", каза Обрадор през януари след въпрос за бойното обучение на деца в Мексико. Президентът настоява, че неговата стратегия ще даде резултати.

Но поне в щата Гереро продължаващата нестабилност тласка някои деца към оръжията.

15-годишният Едуардо разказва, че му липсват училището, учителите и приятелите и предпочита стария си живот. Но също посочва, че трябва да пази общността си, защото "престъпниците могат да се появят във всеки момент". Макар за доброволното участие в отряда да не се плаща, това може да е ангажиращо занимание – денят на Едуардо започва в 7 сутринта и свършва в 18 ч.

Губернаторът на Гереро – Хектор Флорес, при посещение на местната общност коментира, че децата трябва да бъдат върнати в училище. Допълва също, че разбира недоволството на родителите. Но отново не се чуват решения.

До момента доброволческата полиция не се е сблъсквала с криминални групи, макар че сблъсъци в близко градче им дават стимул да са подготвени.

Някои обаче виждат най-голямата причина за въоръжаването на деца в самото мексиканско правителтство. Според Мексиканската мрежа за правата на децата (REDIM) всичко това се случва, за да се привлече вниманието на властите.

От там допълват, че единственото истинско решение за Гереро и другите щати на страната ще е администрацията на Лопес Обрадор да създаде национална стратегия за спиране на въоръженото насилие.

Най-четените